Докато новият коронавирус се разпространяваше бързо в Централен Китай, авторитарното правителство предприе много авторитарна стъпка: разпореди безпрецедентна изолация на 60 милиона души в най-тежко засегнатата провинция.
Спирането на обществения транспорт в някои градове, затварянето на развлекателни центрове в цялата страна и силна доза страх разчистиха улиците на най-голямата нация в света.
След като вирусът вече достигна всички континенти освен Антарктида, с потвърждаването миналата седмица на първия случай на заразяване в Южна Америка, Световната здравна организация предлага предизвикателство към другите страни: да приличат повече на Китай.
Простичко казано, ако една болест не е изцяло разбрана и няма лекарства или ваксини за нея, карантината е най-ефективният метод за спиране на разпространението й. И бързите действия са от критично значение, както Китай научи след първоначалната си безразлична реакция.
Въпросът пред света е до каква степен може и иска да имитира китайските драконовски методи.
"Малко други страни имат възможността да приложат изолиране на селища в подобен мащаб", заяви доктор Райна Макинтайър, експерт по глобална биосигурност в университета на Нови южен Уелс, Австралия.
В една демокрация ограничения с подобен мащаб "изискват много обяснения защо това е важно", казва вирусологът Марион Копманс от медицинския център "Еразъм" в Холандия. "Но това е въпрос на здрав разум, който хората могат да разберат. Дедите ни са ни учили така. Спомням си, че бях в карантина като дете, когато имах заушки".
Комунистически Китай има на свое разположение и високотехнологични средства за държавен надзор. Движението на дисиденти, активисти и представители на мюсюлманските малцинства се следят внимателно с наблюдателни камери и големи бази данни, без изобщо да споменаваме старомодните квартални комитети.
Източният град Ханчжоу въведе електронна база данни с цветни баркодове, показващи здравния статус на всеки жител, в зависимост от историята на пътуванията и симптомите му. Правителството работи с технологичния гигант Алибаба за прилагането на системата в цялата страна. Мерките за сигурност в апартаментите са увеличени, а от живеещите в тях се изисква да имат пропуски или да ограничават времето, което прекарват навън.
Тези методи показаха, че ако една страна иска да спре или поне да забави разпространението на новия вирус, това е постижимо, като се принудят хората да стоят предимно по домовете си в продължение на седмици, казаха експерти.
"Те възприеха този стар подход и след това го включиха на турбо с модерна наука и технология, по начин, който беше немислим само преди няколко години", казва Брус Ейлуърд, канадски епидемиолог, ръководил неотдавнашната мисия на СЗО в Китай.
По пътя бяха допуснати грешки. Първоначално китайските власти казаха, че рискът от заразяване при контакти между хора е нисък или дори няма такъв, а се оказа обратното. Медици, които се опитаха да предупредят останалите в началото, бяха обвинени в "разпространяване на слухове" от полицията.
В крайна сметка Китай не действа достатъчно бързо, за да попречи на вируса да опустоши една провинция - Хубей, където станаха почти всички от над 2800-те смъртни случая в Китай - но успя да забави разпространението му в останалата част от страната и в чужбина.
"Най-големият урок е бързината", каза Ейлуърд. "Бързината е всичко. Това, което ме притеснява, е: дали останалата част от света е научила урока за бързината?"
През последните дни пламнаха епидемии в Южна Корея, Иран и Италия, и експерти казаха, че усилията за спиране на разпространението на вируса почти сигурно ще се провалят.
"Вероятно нищо няма да проработи", каза Йън Макей от австралийския Университет на Куинсланд, който изучава вирусите.
Въпреки това, карантината и "социалното дистанциране" - ограничаването на възможностите за събиране на хора - се смятат за най-важните инструменти, с които разполагат правителствата. Подобни мерки не само печелят време за разработване на ваксини и лечения, а и предотвратяват претоварване на болниците, както се случи в Ухан, градът, където започна кризата.
Д-р Гагандийп Канг, микробиолог, който оглавява индийския Институт за транслационно здравеопазване и технологии, заяви, че страните трябва да използват времето, с което разполагат, за да се подготвят за възможно нарастване на броя на заболелите, да подобрят възможностите си да диагностицират болестта и да инвестират в изследвания. Всяка страна трябва да реши някои въпроси, например кои пациенти трябва да се хоспитализират и кои да се лекуват в домашни условия.
"Страните трябва да разберат, че липсата на случаи или малкото случаи не дават специален статус. Ковид-19 ще се разпространи и то по непредвидими начини", каза Канг.
/От БТА/
