Българският физик проф. Соломон Салтиел бе мой приятел, той ме вдъхновяваше и окуражаваше
Професор Жерар Албер Муру е роден на 22 юни 1944 г. в Албервил, Франция. Завършва университета в Гренобъл и университета “Париж-VI- Пиер и Мария Кюри”. Работи в Лабораторията за приложна оптика в Палезо, Рочестърския и Мичиганския университет. Занимава се с изследвания в областта на лазерната оптика и физиката на електрическите полета.
През 2018 г. получава Нобелова награда за фундаментални открития в областта на физиката с проекта “Екстремна светлина” заедно с учените Дона Стрикланд и Артър Ашкин.
Проектът му е признат като нова научноизследователска структура с общоевропейско значение. Включен е в Европейската пътна карта, а центровете с лазери са разположени в Чехия, Унгария и Румъния. Български изследователски центрове също може да се включат във фундаменталната фаза на научноизследователския проект, стана ясно при посещението на проф. Муру в София на 25 февруари. За целта е създаден консорциум от водещите научни организации в изследванията по лазерна физика у нас.
БАН удостои проф. Муру с най-високата си почетна титла “доктор хонорис кауза”, а след тържествената церемония той изнесе лекция за откритието си. Създадените от него ултракъси, високоинтензитетни лазерни пулсации не нарушават целостта на материите. В медицината се използват за протонна и ядрена терапия при отстраняването на тумори. Приложение има и в екологията - разбива на малки частици космическия отпадък и той изгаря в земната атмосфера. А при производстото на енергия по този метод с торий не се отделя въглероден диоксид.
- Как се печели Нобелова награда, проф. Муру? Очаквахте ли този успех?
- Винаги съм обичал физиката и съм работил от интерес към нея. Това просто ми доставя удоволствие - да изследвам и откривам нови неща.
Точно в момента, в който разбрах, че съм номиниран се, готвех да поплувам. И в този миг ми съобщиха, че имам входящо повикване от Нобеловата комисия по физика. Не бях на себе си, не можех да повярвам какво се случва.
В този момент разбрах две невероятни новини. Първата, че съм спечелил Нобелова награда, и втората, още по-невероятна, че моята партньорка Дона Стрикланд също е отличена. Тя е
втората жена,
получила
Нобелова награда
за постижения
във физиката
след Мария Кюри
- На колко години бяхте, когато се запалихте по физиката? Какво харесвате в нея най-много?
- Детството ми винаги е било свързано с електричеството. Баща ми беше електроинженер и ми разказваше за работата си. Понякога дори ме водеше със себе си и ми показваше какво прави. Затова и реших в университета да запиша физика.
Какво ми харесва във физиката ли? Най-вече фактът, че можем да предсказваме явленията, да изследваме механизмите, които ни заобикалят и влияят. Още като малък наблюдавах звездите и си задавах вечните въпроси: “Откъде идваме?”, “Къде се намираме сега?” и “Накъде отиваме?”.
Това са и въпросите, на които трябва да отговаря физиката и науката като цяло.
- Как да бъдат запалени днешните млади хора за точните и природни науки?
- Отговорът е съвсем прост. Само трябва да им покажем невероятните физични постижения, както и техните ползи за човечеството.
Да вземем пример със силата на гравитацията и как всъщност тя функционира. Може би, ако не разчитахме на случайността и ябълката не беше паднала на главата на Нютон, и той самият не би се озадачил защо го е ударила, а не е останала да си витае в пространството, не би открил велик физичен закон. Невероятното е, че е направил такова феноменално откритие във време, в което информацията не е била изобилна.
- Можете ли да обясните по-простичко какво е уникалното във вашето откритие?
- Какво е уникалното ли? Ние произвеждаме енергия. Но не каква да е енергия, а такава с мощта на милиони електроцентрали. Или по-просто казано, световната енергийна мрежа, умножена по 1000.
Чистата произведена енергия може да се сравни с натиска на Айфеловата кула по четири, оказан върху върха на пръста.
- Имате ли партньори учени от България? Къде е потенциалът за общи проекти, кои имена на български учени бихте могли да посочите?
- Преди имах. Един много добър мой приятел - проф. Соломон Салтиел (починал през 2009 г. - бел.ред.). Той ме вдъхновяваше и окуражаваше в това, което правя. Именно на него посвещавам и тази лекция (проф. Муру изнесе лекция в БАН при удостояването му с “доктор хонорис кауза” на българската акадамия).
Но към момента нямам. Надявам се занапред да си партнираме и с България и заедно да градим бъдеще. Би било хубаво.
- Какви ползи в бъдеще на човечеството може да донесе проектът “Екстремна светлина” и в кои сфери?
- Цялостното ми откритие се концентрира върху създаването на ултракъси, високоинтензитетни лазерни пулсации, които не разрушават целостта на материите. Основно се прилага в медицината, също и за опазване на околната среда. Лазерните пулсации се използват за протонна и ядрена терапия. Унищожават туморни образувания, като не разрушават здравата тъкан.
С помощта на този метод може да се произвежда електроенергия, без да се отделя въглероден диоксид, който замърсява въздуха.
Космическият отпадък е един от проблемите, който ще ни засегне пряко в бъдеще. Ултракъсите лазерни пулсации ще ни помогнат да го раздробим на малки парченца, които после ще изгорят в атмосферата на Земята.
- В кои страни има добри условия за развитие в областта на физиката? И ако има причина някъде да се прави по-добра наука, каква е тя?
- Не бих казал, че има точно определени страни. Важното е да искаш да се развиваш и сам да търсиш и намираш среда и възможности. Трябва да се информираш за процесите. Ако наистина обичаш физиката и си отдаден на нея, ще намериш формулата на успеха, ще откриеш правилните хора, които да ти помогнат и да те насочат. Пък кой знае, може да се окажеш следващият гений и да се върнеш отново в страната си и да откриеш своя лаборатория, която да даде основа на следващите поколения успешни учени.
Като всеки един учен обичам да казвам:
“Направихме
много в тази
сфера, но
най-доброто
предстои!”
А относно България - надявам се най-доброто, което предстои в работата по нашия проект, да е и благодарение на нейното участие.
