Децата виждат как реагираме и знаят, че
каквото и да направят, ще минат метър
Наистина ли това е България? Сериозно питам. Себе си. И всеки един, дето живее тук. Или е живял. Или пак ще се върне. Не е реторичен въпрос.
Просто поставям отговорът на онзи шофьор на автобус, където миналата седмица малтретираха 14-годишно момче, за размисъл и евентуално разсъждение. Щото - шофьорът е българин, момчето е българче, четиримата непълнолетни
негови
нападатели също
са българи,
както и всички пътуващи в автобус 404 - и посмелите да се обадят две жени, и гледащите през стъклата или в телефоните си пътници, все до един българи.
Сцени на насилие на публични места вече по път и над път. Свикнахме, обръгнахме, не ни прави впечатление, не ни интересува, времената са достатъчно страшни, я по-добре си трай, нали? Четирима бабанки срещу едно момче, което се връща от тренировка, значи не е съвсем слаботелесно, ама само срещу четирима, които са и по-големи от него, и по-нахални, и по-агресивни. И защо? Щото на дрехите му пише ЦСКА. Противников отбор, ама да не хвърляме урбулешката вината върху “ултрасите” на другия футболен гранд.
Момчето се връща от тренировка. Самбист е. За незнаещите пояснявам - състезател по САмоотбранаБезОръжие е. В скоби, дни след случая печели сребърен медал. Не може ли да “разхвърля” нападателите си? Може, разбира се. Малка подробност - практикуващите тези спортове се задължават да не използват уменията си извън залите. Морален кодекс. Веднага някой ще каже, че е унизително да молиш за помощ при положение, че би могъл да се справиш сам. Ами правилата са правила. И спортменството е спортменство. Затварям скобата. Тълкувайте си сами тази информация.
Апропо в цялата тази вандалщина се намесват двама свидетели. Две жени. Едната е журналистка, другата е учителка. И двете всекидневно се срещат очи в очи с форми на насилие в по-малка или в по-голяма степен. Разбира се, гласът им е глас в пустиня, но със сигурност стопира по-нататъшните евентуални действия на нападателите, та те се оттеглят. Мъже намесили се няма.
Шофьорът на
автобуса е ни
чул, ни видял,
той си върти волана, изряден е, не можеш го барна откъм професионализъм, просто реагира вербално баш с таз прословута фраза “Това е България!” Тъй, де.
Знам, че този случай ви се види маловажен на фона на скандалите в държавата, скачането на цените и олеле-малеле коронавируса. За мен не е. Защото имам отговор на въпроса защо сега това е България.
Защото агресията на младите е следствие на пасивността на седящите преспокойно в автобуса. Елементарно е, нали, ама кой да се сети. Децата ни виждат как реагираме и съответно знаят, че каквото и да направят, ще минат метър.
Чувството за безнаказаност е в основата на всички провинения, простъпки и престъпления. Огледайте се - навън и вътре в себе си. Колко пъти сте извръщали глава пред повишен тон и агресивно поведение на улицата. Колко пъти сте забързвали крачка, когато отнейде се чуват викове за помощ. Колко пъти сте подминавали паднал на улицата човек, дърпайки ръката на детето си, за да не гледа грозни сцени. Колко пъти сте го правили с мисълта, че това не е ваша работа. А когато се окаже ваша, защото като родители трябва да отговаряте за деянията на непълнолетните си деца, псувате закона и държавата, нали?
Псувате България, защото е такава. Точно такава, каквато е с вашето тихомълкомно участие. Просто ми се ще някой да се замисли, преди да свие рамене. Някой от всички, които ще кажат: “Това не се отнася за мен”.
