8 милиона в града може да се окажат в капан при силно земетресение
Гигантското съоръжение включва 6 моста, 2 пристанища, жилища за 500 хиляди души
Ако тези дни запитате някой жител на Истанбул коя е най- оспорваната тема в мегаполиса, без колебание той ще ви посочи проекта “Канал Истанбул”. От обявяването му споровете “за” и “против” не стихват. 53,7% от жителите на Истанбул не одобряват построяването на “Канал Истанбул”, показват резултатите от последното проучване на авторитетната социологическа агенция “Сонар” в края на януари. Одобрението е едва 35,9%, 10,4% са посочили, че нямат мнение по въпроса.
Според същия източник 24,1% от анкетираните са отговорили,че са запознати подробно с проекта, а 39% не знаят нищо. Агенция “Сонар” допълва, че “Канал Истанбул” е получил прозвището налудничав проект.
Като налудничав определи проекта на Ердоган и немският вестник “Тагес цайтунг”. Според изданието това е “политически проект, както и една гигантска спекулация със земя - за сметка на Истанбул и неговите граждани”.
На фона на всичко това “Канал Истанбул” се оказа и най-критикуваният проект на Ердоган преди още да е започнал.
Възраждане на една
стара идея
Неотдавна турският президент Ердоган изненадващо обяви публично, че Турция ще строи втори воден канал в Истанбул като алтернатива на Босфора.
Нямаше да е изненада, ако въпросният проект още през 2011 г. не бе поставен на дневен ред. Тогава някои горещо го толерираха, изтъквайки, че ще разтовари трафика на плавателните съдове през Босфора, които създават риск за крайбрежния град. (През 2005 г. при сблъсък на кораб и цистерна, пренасяща суров петрол, избухна мощен пожар, а тонове петрол изтекоха в морето.) Но навремето Ердоган, който още не беше станал премиер, отхвърли проекта и го определи като “налудничава идея”. Мотивира се, че проектът е прекалено скъп и ще навреди на природата.
Десет години по-късно вече като президент Ердоган изненадващо обяви силна подкрепа и лична ангажираност за стария проект. “Канал Истанбул” е мечтата на моя живот и той непременно ще бъде построен”, заяви сега държавният глава.
“Канал Истанбул” ще представлява корабоплавателен изкуствен воден канал с дължина 45 км, ширина 150 метра и дълбочина 25 метра. Той ще е разположен в западната европейска част на мегаполиса. Гигантското съоръжение включва 6 моста, две пристанища, едно яхтено пристанище, 2 жп линии и жилища за 500 хиляди души. Стойността му се изчислява на около 15 млрд. долара. Според разчетите строителството ще продължи 5 г. “Някои наричат новия проект дублиращ Босфора, но не е точно така, защото Босфорът минава по двата бряга на Истанбул, а “Канал Истанбул” фактически
ще изолира града
като остров в
европейската част
на Истанбул
- на запад в посока към България, на север ще граничи с Черно море, на изток - с Босфора, на юг - с Мраморно море”, казва строителният инженер Мурат Мушлу.
Турските власти съобщиха, че маршрутът на новата транспортна артерия между Черно и Мраморно море ще преминава през истанбулските райони Кючюкчекмедже, Сазлидере и Дурусу.
Главният мотив на защитниците на проекта е, че ще облекчи движението на плавателните съдове през Босфора и ще гарантира екологичната защита на мегаполиса.
“Единствената възможност е да намерим алтернатива за разрешаване на проблема и той е проектът “Канал Истанбул”, който ще влее нов импулс в мощта на нашата страна”, казва Ердоган. По думите му Монтрьо няма да важи за новия канал между Черно и Мраморно море.
Новият проект на Ердоган за втори Босфор се сблъсква с изключително силна съпротива от експерти и голяма част от обществеността. Министерството на екологията огласи експертиза, в която се дава положителна оценка за строителството на канала. В отговор 40 учени и редица политици участваха в експертна конференция в Истанбул. Те обявиха, че реализацията на канала ще има
катастрофално
отражение върху
природата и околната среда
Както и че експертизата на министерството не отговаря на научните изисквания.
Кметът на голямата община на Истанбул Екрем Имамоглу е начело на опонентите на проекта и настоява да се проведе референдум. “Истанбул ще загуби повърхностни и подземни водни ресурси завинаги”, каза кметът, мотивирайки се, че проектът предвижда да преминава до водни източници, които осигуряват почти 30% от водните нужди на Истанбул.
“Проектът е убийство и предателство спрямо този прекрасен град, моля ви, не допускайте това да се случи”, се обърна Екремоглу в публичен призив към Ердоган.
Най-силни опоненти срещу проекта са сеизмолозите. И предупрежденията им звучат много сериозно на фона на земетресенията от последно време, които разтърсват страната. Трус с магнитуд 6,8 по Рихтер преди три седмици в Елазъг причини смъртта на 41 души, нарани над 1600.
“Евентуалното строителство ще унищожи до голяма степен екосистемата, фауната и флората на долината и околностите. Ако се случи очакваното земетресение, устието на канала ще бъде засегнато с интензивност 9-10 степен.
Всички промишлени замърсявания от Централна Европа ще потекат към Мраморно море”, прогнозира известният турски сеизмолог проф. д-р Наджи Гьорюр. (Известният учен прогнозира още на 6 октомври 2019 г. труса в Елазъг, като посочи много точно неговия епицентър.) По думите му най-тревожното е, че при евентуално земетресение (сеизмолозите предупреждават за очаквано силно земетресение в Истанбул над 7-а степен по Рихтер) в района на новия проект близо 8 милиона души може да се окажат в капан.
Неговият колега - професорът по геофизика от Техническия университет в Истанбул Халук Ейдоган, също смята, че каналът ще увеличи земетръсния риск: “Централният Мармарски разлом е само на 12 км от новия канал. Според прогнозите в района на Истанбул през следващите 30 г. може да се очаква земетресение с минимален магнитуд 7. А край новия канал се планира и изграждането на жилищни комплекси, тоест - рискът за хората ще нарасне значително.”
Критиците на Ердоган смятат, че причината за възраждането на стария проект е загубата на неговата партия на контрола на Истанбул, който бе спечелен от опозицията в лицето на новия кмет Екрем Имамоглу. “Около 30% от БВП на Турция се произвежда в 16-милионния Истанбул, а бюджетът на голямата истанбулска община възлиза на около 8,8 млрд. долара. Партията на Ердоган след 17 г. управление изгуби контрола върху всичко това и сега цели да възстанови една част, като раздели града на две чрез “Канал Истанбул”, коментира колумнист от опозиционния вестник “Сьозджу”. И още редица негативи изтъкват критиците, включително унищожаването на обширни засадени плодородни площи.
Опозиционни на Ердоган медии писаха, че няколко милиона декара земя в района на проектния канал са вече изкупени от чуждестранни купувачи. Между тях се споменава майката на емира на Катар шейха Моза, която преди време закупила земи в района на бъдещия строеж. Компании от Кувейт и Саудитска Арабия също се споменават между купувачите на земя в района.
Ердоган обяви, че строителството ще започне тази година. По думите му строежът се планира да приключи за 5 г., а стойността му ще бъде около 15 млрд. долара, като само за изграждането му ще бъдат необходими 10 млрд. долара. Правителството разчита да получава солидни такси от преминаването на корабите през новия изкуствен канал. “Очакваме да получаваме минимум по 1 млрд. долара годишно такса от преминаващите кораби между Черно море и Мраморно море”, посочи турският министър на транспорта и инфраструктурата Джахит Туран.
По думите му по канала ще може да преминават по около 160 съда дневно, докато през Босфора преминават по около 120.
Три чужди компании -
от Нидерландия,
Белгия и Франция,
са проявили интерес към проекта за новия изкуствен канал. Наполовина са разделени и мненията дали проектът ще се осъществи. Но отсега е ясно, че “Канал Истанбул” ще си заслужи славата на най-оспорвания мегапроект на турския президент, защото според специалисти е ненужен, прекалено скъп и опасен както за природата, така и за хората.
