Театърът е мястото, в което живея, дишам, работя. Основното, което мога да кажа - аз там се усъвършенствам. Това е мисията ни като хора тук
Необикновена 70-годишнина ще отбележи директорът на Народния театър Мариус Донкин. На 13 февруари ще излезе на сцената с другия Ибрахим - героя му от “Господин Ибрахим и цветята на Корана” - ролята му донесе куп международни отличия, моноспектакъл, който от години с успех се играе в Народния театър. Изненадата е голяма. Самият драматург Ерик Еманюел Шмит, който гледал Мариус на сцената, решил да играе пиесата и с успех го прави цяла Франция. Сега двамата ще се срещнат на сцената, за да разрешат въпроса за Вавилонската кула, смесването на езиците и дали любовта е общият език между народите.
- Господин Донкин, предстои ви конкурс за нов мандат за директор на Народния театър - разбира се, ако желаете да се явите?
- Мандатът на директорите на националните институции е 5 години. Но някои хора не го знаят. Не за 3, не за 4 години, а за цели 5! Не се радвайте! Не се доверявайте на слухове. Освен това няма ограничения колко пъти един човек може да седне зад бюрото на Пенчо Славейков. То е в директорския кабинет, много е красиво, богато резбовано. Той, обаче, конкурсът, е всеки ден.
- Надяват се... Защо?
- Нека се надяват. Понеже зачекваш въпроса, казвам ти: Изобщо не съм мислил за нов мандат. Мене ме вълнува какво правим, докъде стигаме, вървим ли, каква е оценката на нашите зрители, естествено, и на колеги, като знам тенденциите на отношенията в тази или онази посока Дали си добър? Господ знае сам! Има някои хора, които отначало много харесваха работата ми, а сега същите тези хора не я харесват. Животът в театъра е като в живота навън - има един ден, в който ти върви, в който си начело, и друг - в който не ти върви. Аз например имах 8 г., в които не играх абсолютно нищо по стечения на обстоятелствата. Разликата е в това, че аз не си позволих през тези 8 г. нищо срещу никого да кажа, защото аз имам убеждението вътре в себе си, че човек трябва да служи на театъра, а не театърът да служи на неговите интереси. В името на това аз не разбирам как може да пишеш навсякъде, по медии “как може представленията ми да падат”. Не можеш да говориш за МИ!
- Не сте ли краен? Актьорите са хора със самочувствие...
- Можеш да говориш за работата и представленията на театъра! Няма ли свян, няма ли разбиране в това отношение. Хората разбират, че ти се интересуваш единствено и само от своите лични интереси! Театърът не е лични интереси. Театърът е мисия и е място, където си длъжен да служиш на тази мисия! И ако не го разбираш, не ти е мястото там!
- Да, ама и вас, и ваши колеги ги обвиняват в “лов на вещици” - сваляте на представления от афиша.
- Няма директор в България, ако е убеден, че представлението върви и има публика, да го свали само защото има лично отношение. Това са пълни глупости! Виждал съм го в живота си. Аз съм вече 48 години в театъра, виждал съм го включително и в този театър, но това е нещо, което няма да го допусна. Едно представление е като човешки живот. То се ражда, има блясък, има енергия в него, преминава младостта и има момент, в които просто представлението започва да затихва. Така е в интерес и на зрителите. В името на достойнството както на представлението, както и на артистите, така и на самия театър, ако той се е подготвил и има свои други представления, естествено е това да си отиде. Работи бе, работи! Ама аз трябва да си гледам децата! Затуй представлението ми трябва да се играе! Не може да ти бъде логиката. Театърът не е социално заведение. Пак казвам, театърът е мисия.
- Колко заглавия имате сега в репертоара си?
- Мисля, че са някъде около 57 заглавия, които театърът поддържа в своя репертоар. На трите сцени. Това е вече дори нехигиенично, тъй като всеки човек, който малко разбира от театър, или би могъл да се замисли, знае, че няма как художествено да ги поддържаш, ако те не се играят циклично. Наличието на много артисти отвънка много затруднява цикличноста и грижата за художествеността на представлението. А уж беше за добро! Няма как да се съчетаят с новата продукция. Измъчвам се да направя програмата
Бяхме решили
а я наредим
за 5 месеца
напред - оказа се
пълен абсурд!
Хора, които са извън театъра, нямат ангажимент към театъра...Изведнъж се оказва, че е дошъл по-изгоден финансово договор... И актьорът ни отказва. Аз нямам санкция срещу него. Освен морална... Театърът е колективно изкуство. Той е симбиоза на много видове изкуства, за да го разбереш и да подчиниш егото си. Тук се изисква способност и превъзпитание и на морала ти, и на разбирането ти за това, че работим заедно, единно, обединени. Единени! Нещо, което, струва ми се, че и народът не разбира и допуска в живота си, и затова така живеем.
Това е нещо, което човек трябва да разбере с разума си и да се възпита.
- Театралният морал?
- Той не е даденост. Театрален, човешки, вътре има и
отговорност към
това, което
създателят ти е дал
И то не е само отговорност към дарованието, а и отговорност към разбирането това дарование какво значи, ти когато го даваш. Защото ти си роден на тази земя с това дарование да го даваш, а не да го пазиш. И то трябва да го даваш толкова, колкото ти е като обем. Което значи, че трябва да започнеш да се възпитаваш - да бъдеш организиран, дисциплиниран, да си усъвършенстваш гласа, дикцията, физиката, пластиката - този инструментариум, с който ти работиш като такъв, с който представяш дарованието си.
Десетки пъти вече казвам, че театърът е мисия и това колко е важно да бъдеш мисионер в тези години. Ето този човек, който седи там (сочи бюст на проф. Шишманов в кабинета му, дар от скулптора проф. Георги Чапкънов), който е в основата този театър да съществува. Изключително уважение имам към този човек, прекланям се. Като министър на просвещението започва дългите писания с Фердинанд, за да може този театър да го има и защитава смисъла от това, че тази държава трябва да има Народен театър. При откриването казва няколко изключителни думи, които като мое разбиране отговарят примерно на това, защо си струва да си директор на този театър. Че това е една красива, много красива сграда, но тази сграда може да стане театър тогава, когато творците станат социални възпитатели. Ето това е част от мисията! Начинът, по който работиш, начинът, по който живееш, начинът, по който можеш да бъдеш пример за тези хора отвънка, които имат нужда от това.
Вазов има също едно страхотно изказване по повод на това за мисията на изкуството - театъра. Той казва, че театърът е един от най-преките пътища към прокламирането на една патриотическа мисъл и идея, която може да предизвика у народа изключителна решителност и самопожертвование. Най-прекият път! Това е мисия. Това и обществото, и управляващите трябва да го разберат. Което значи, че трябва съответно и да се погрижат.
- Писателят Стефан Цанев избра да чества своята 80-годишнина на тази сцена и каза “Театърът е моята държава”. За вас така ли е?
- Тълкувам го така - това е мястото, което за него е всичко. Това е мястото, в което живея, дишам, работя - основното, което мога да кажа - аз на това място се усъвършенствам. Глаголът, който съчетава основните задължения на човека да се появи на тази земя. Това е задачата. Не материалното. Да се усъвършенства за нещата, които един ден би могъл да вземе.
Мене ме вълнува какво
правим, докъде стигаме,
вървим ли, каква е оценката
на нашите зрители
- Помня, че преди време забравихте рождения си ден и дъщеря ви го напомни. Знаете, че ставате на...
- Боря се с много мои колеги - не искам да мисля нищо, не искам да правя нищо. Стига човек до някакви години, които правят впечатление повече на другите, отколкото на самия него, или поне така е за мен. Някои се радват, че си успял да стигнеш до тези години - приятели, други се радват, че вече ставаш на една възраст, че вече ще се махнеш и няма да пречиш евентуално. Такива работи! Лично аз не чувствам себе си все още на години, на които бих се махнал, за да не преча. Как си, питат колеги. Дано така да е вътре, както отвън.
- Пазете се... Че хапчетата...
- Е, няма начин... Хапчета има... И трябва да се гълтат.
- Видях в кабинета ви един сувенир , на който пишеше на руски “Театърът е по-добър от живота”.
- От време на време се съмнявам, отвреме съм убеден, че е така.
- Знаем, че сте потготвили изненада за 13 февруари.
- Единственото нещо, което съм подготвил за този юбилей, но то не беше конкретно за него, а беше една идея, за която много отдавна си говорехме с Ерик-Еманюел Шмит (световноизвестен писател и драматург, автор на “Господин Ибрахим и цветята на Корана” - б.а). Произведенията на писателя са преведени на повече от 40 езика - един автор, който много повлия върху моята работа като актьор и като човек. Беше тук на гости и му казах - ти играеш Ибрахим, аз играя Ибрахим (историята разказазва от първо лице за еврейското момче Моисей, за страданието и просветлението и за най-важните уроци за живота и смъртта, които научаваме, когато най-малко очакваме - б.а). Той е драматург, но страшно много хареса Ибрахим, особено след като гледа моето представление.
Реши и той да го направи и го играе в цяла Франция с голям успех. Подсетих го за времето, когато хората построили Вавилонската кула, защото искали да стигнат до своя създател, а той им вдъхнал това да говорят на различни езици и те не могли да построят кулата, за да стигнат до него. За мен създателят вдъхва това, за да могат хората, говорейки на различни езици, да се разбират.
Това може да се случи
само ако те говорят на
езика на любовта
И аз му казах, че искам да пратим това послание към хората, да ги подсетим, че любовта между нас доста изчезна. И той стоя, стоя, стоя дълго време и каза: “Не, не, Мариус, не, не”. И аз си викам - нещо не го обясних както трябва... не ме разбра, жалко. Но към края на разговора се загледа изведнъж така втренчено в мен и аз го питам: “Какво има”. Той вика, абе идеята ти е толкова идиотска, че си заслужава човек да опита. Ще се случи на 13 февруари - на рождения ми ден.
- Но има друга годишнина, която няма да забравите.
- На това, на което сме се отдали в момента, е по достойнство да минем през тази година - 170 години от рождението на Вазов. Много неща сме решили да направим, много съвместно със Софийска община. Ползвам случая да им благодаря, защото се отнесоха много сериозно и г-жа Фандъкова ще бъде патрон на всички тия чествания.
Направихме общ комитет, който синхронизира всичките чествания, и идеята ни е върхът да бъде 9 юли - когато е рожденият ден на Вазов. Тогава е премиерата на постановката романа “Нова земя”, която съм много щастлив, че ще поставим. Защото възраждаме един роман, който е бил зачеркнат и много малко от българите знаят, че съществува. А той отразява събития, за които много сериозно би могло да размисли обществото ни - става въпрос за Съединението на България. Посланието за смисъла на единението, от това, че трябва да съществува интелигенция, защото този изключителен акт в нашата история е резултат от силата на интелигенцията плюс силата и енергията на народа. Това е заветът от “пиянството на един народ” от “Под игото” в действие. Този завет е бил реализиран. Посланието за смисъла на единението, от това, че трябва да съществува интелигенция, защото този изключителен акт в нашата история е резултат именно на интелигенцията.
- Петте минути за Вазов станаха ли реалност в национален ефир?
- Да, записваме активно стихове. Всеки може да чете Вазов. Абсолютно всеки! И тук също съзирам пак акт на единение, защото няколко телевизии ще излъчват тези петте Вазови минутки. В сайта ни има едно изключително изпълнение на Васил Стойчев на “Език свещен”. Напук на изданието, където Вазов е “преведен”. И там хайдутин става разбойник. Как така?
- Какво не искате да ви питам?
- Искрено се радвам, че не ме питаш дали имам награди за юбилея си! Искрено се радвам да ти кажа, че аз не се вълнувам от това. Вълнувам какво съм направил през тези години и какво съм дал, защото бог, ако ти е дал нещо като дарба и ти не я дадеш, има наказание.
- Научих, че ще има нова награда. Пак спорове, пак страсти...
- Да, на името на Иван Вазов за духовен принос. Тя сега се ражда, но ще стане постоянна. Ще се връчи за първи път. Думата имат основателитне на фондация “Основа-та”, която изключително активно помага на Народния театър. Разписани са вече критериите. (Даваме идея - нека призът да е лавров венец, който получава самият Вазов, но после го губи - б.а.)
- В основите на Народния театър има патрон с послание. Знаем ли какво пише в него?
- То е поставено от моя учител Любомир Кабакчиев през 1976 г.. Доколкото знам, има снимка на театъра в руини, в момент на ремонт и надпис: “Пожелавам никой от бъдещите поколения да не види този театъра така!” Това е долу-горе като след бомбардировки. Когато е големият ремонт на сградата.
- Защо ви забъркаха в историята с хората, които играят пред Народния театър народни танци?
- Кому е нужно да ни противоставят, уфф... с тези хора, които искат да играят хора̀ навън. Това пространство е място за жива култура. Реално съществува и се създава в момента. Това е идеята ни за улицата на изкуствата тук. Изказването му за това, че на хорото не му е мястото тука, не е неуважение. Нека да вършим всичко това и да не си пречим. А не в това дали имам желание да играм или не.
Няма друг театър, в
който да се играят
повече български пиеси!
В някои сайтове пишат - искаме му оставката, той е предател. Пълни глупости! Успях да осъществя пробив в мисленето на един американец. Българската музика, българските ритми ще бъдат в основата музикалното оформление на “Бурята” на Шекспир, която ще поставя американецът Боб Уилсън! Как да не обърна внимание, когато те наричат предател на България. Протестирам срещу морала и липсата на справедливост.
- Какво ви зарадва преди рождения ви ден?
- Един поздрав. Вървях през Витоша и един човек ми се усмихна и ми каза “Добра стига”. Толкова ми стана приятно! Не знаех какво да му отговоря. Защо не му казах: “Добър ден”, примерно? И се замислих. Толкова ли е страшно да се усмихнеш, да поздравиш! Не струва пари и ще ви направи по-щастливи. Наистина, опитайте и се усмихнете на човека, с когото се разминавате.
- Оптимист ли сте?
- Старейшината е този, който може да каже къде има вода. Нуждаем се от визия, съставена от старейшини, какво може да стане в България след 50 г. Една програма, която да бъде обсъдена, да се разпишат всички партии. И която от тях да дойде на власт, да спазва тези идеи и предписания. За да имаме хоризонт.
- Но това е утопия, г-н Донкин!
- Да опитаме, поне с надежда да се случи.
