20-те години на ХХI век няма да са като никое десетилетие преди това, когато става въпрос за сигурност. Ние, българите, имаме уникалната възможност не само да допринесем за това, но и да отворим нова страница в безопасността и спасяването по супернебостъргачите и мегависоките сгради.
Това ще стане чрез иновации и новаторски подход в стратегията за превенция, менажиране и мониторинг на кризисни ситуации в екстремни височини и на свръх труднодостъпни места, както и с обучение и изграждане на елитен спасителен отряд, който да може да реагира ефективно в тези предизвикателства.
Тази година маркира 10-ата годишнина от откриването на най-високата кула в света - “Бурж Халифа”, а още преди началото на новото хилядолетие, аз направих първата в света въздушна височинно-въжена тренировка по вертикала от хеликоптер, която бе демонстрирана в тренировките по време на първия ден на благодарността на спасителя в Канада.
От скромния си опит на живот над облаците ще спомена, че висока сграда от стотина метра си е просто висока сграда. Такива са строени още през по-миналия век. В началото на ХХ век се строи сградата “Метлайф Тауър” в Ню Йорк, която минава за първи път границата от 200 метра.
Над 200 метра вече сградата се води небостъргач. Над 300 метра - супернебостъргач, а над 600 метра вече е меганебостъргач. Сега се планира строежът на нови сгради, които имат амбициите да са около 1000 метра. На тях съм им дал ново име - 1К.
От големите
природни
височини към
създадените
от човека
България е надарена с природни богатства и това привлича все повече интереса на чужденците и хората на екстремните спортове. Така е и в Канада, където прекарах половината от живота си и половината от професионалната си дейност по вертикала.
Но след като станах първият човек, работил на върха на най-високата кула и сграда в света през 2003 г., след като извърших най-високата височинно-въжена операция през 2004 г., а на следващата година бях поканен да направя конферентна връзка на 555 метра от земята, разбрах, че от това няма къде по-нагоре.
Тогава си зададох философския въпрос, който са си задавали най-добрите спортисти в света, след като получат златния медал на олимпиадата: А сега накъде?
В моя свят и 100% любов към непостижимото - небостъргачите, породила се по време на социализма, когато не ми бе разрешено да излизам в капиталистическа държава, и 100% любов към екстремно високото, когато постигнах мечтата си да гледам от върховете на тези сгради света, разбрах, че отсега нататък трябва да си сменя предизвикателствата, за да презаредя батериите си към новата ми страст във въздуха – екстремните височинно-въжени операции.
По времето, за което говоря, бях допуснат да изкача соло само най-високия връх на Европа – Елбрус в Кавказ, защото беше в СССР. След това станах единственият, който е извършил соло цяла височинно-въжена операция на най-високия връх в градски условия, и то в зимния период при екстремални въздушни течения и ниски температури. Затова си поставих нова цел.
Мисията
възможна - 14
хеликотерни
операции на
различни
машини
Моята цел не е да гледам в сянката на предишните покорители, а да откривам нови светове, места, където човешки крак не е стъпвал на земя и под земя, и неща, които никой друг не е правил.
У нас за първи път като тийнейджър открих нови места и проникнах в нови подземни високи галерии в Голямата Балабанова пещера. Тогава бях едно наивно хлапе, но вярвах, че мога да направя много повече за мечтите си, а и за страната си. Впоследствие ми бе ясно, че бях закъснял за влака за постижения в олимпийските игри, а всички осемхилядници – 14 на брой, бяха изкачени. Затова, без да съм
си поставял амбиция - съдбата ме избра, съм бил във въздуха на борда на 14 на брой различни летателни машини, като от половината съм висял.
От първите
рекорди във
въздуха и по
вертикала до
написването
на нова
история
Дори на първата ми солова височинна-въжена хеликоптерна тренировка, изцяло организирана и финансирана от мен, когато бях студент в университета на Торонто, си дадох сметка, че колкото и да е трудно във въздуха и още по-трудно на земята (вземане на разрешителни, финансиране, тренировки, тестове и др.), навлизам в чужди и немаркирани територии. Този опит е незаменим и трябва да бъде споделен един ден със следващото поколение смелчаци, които искат да станат доброволци или професионални спасители.
Новата цел -
създаване на
следващото
поколение
спасителен
отряд
Вече представих опита си с българските ВВС пред кралското семейство на Дубай и министъра на икономиката на ОАЕ по време на изложбите ми #ForBulgaria на Dubai Helishow в трите му поредни издания през 2010, 2012 и 2014, както и на Intersec 2018 – най-голямото изложение за безопасност, сигурност и пожарогасене в света. Събитията са под егидата на шейх Мохамед ал Мактум, министър-председател на ОАЕ и владетел на Дубай.
Всички знаят, че най-добре се учи при силно напрежение, дори с опасност за живота.
Затова създавам новаторска инициатива за бъдещето поколение спасители. Вчера и днес по този повод съм гост на Insparation Photо Conference 2020, за да обменя идеята си с творци и да вдъхновим по-младите.
Във ВВС има невероятно симпатични и ентусиазирани млади въздушни спасители и техните командири, с които за мен бе чест да летя и в които има смисъл да се инвестира.
