И как би изглеждала негова партия
Президентът Румен Радев обяви, че сваля доверието си от правителството.
Направи го в обръщение към нацията, за което се разбра неочаквано - два часа преди самото изявление. Обръщенията към нацията са “тежката артилерия” в правомощията, които конституцията дава на президента - ал. 2 от чл. 98, който описва тези правомощия.
Защо президентът нанесе този изненадващ удар точно сега? И то броени дни, след като отчете публично третата си година на “Дондуков” 2?
Само преди седмица
критиките му бяха умерени
Нека видим контекста, събитията от последната седмица, свързани с държавния глава.
27 януари, понеделник. Главният прокурор Иван Гешев поиска тълкуване на текст от конституцията, който засяга имунитета на президента срещу наказателно преследване
28 януари, вторник. В отчета си президентът Румен Радев каза, че не обмисля към момента кандидатирането си за втори мандат. Заяви, че се надява шпионските скандали да не навредят на прагматичните отношения между България и Русия. Критиките му бяха умерени - по линия на опорочаването на изборния процес. Увери, че ще продължава да посочва институциите, които генерират условия за създаване на корупция.
След като Радев призова Гешев да обясни питането си към КС, прокуратурата разпространи 3 файла със записи от разследване, при което са използвани специални разузнавателни средства и е записан разговор между командира на ВВС ген.-майор Цанко Стойков и мъж, който вероятно е президентът Румен Радев.Разговорите са от 2018 г. по повод проверка на сигнал от 2016 г., свързан с Десислава Радева и назначаването ѝ по-рано за пиар на ВВС. Тогава тя още не е съпруга на президента и е с фамилия Генчева. На записа се чува как шефът на ВВС обяснява: “Аз съм дал указания каквото може да не пращаме, няма да ги пращам.”
“Ще ти се обади там Митко или Христозов да ме държиш в течение”, казва Румен Радев. Че “Митко” е главният секретар на президента Димитър Стоянов потвърди самият Стоянов. Както и че вторият мъж от записа е президентът.
29 януари, сряда. Румен Радев коментира, че “атаките срещу мен и семейството ми вече придобиват уродливи измерения”. Същия ден не мина вотът на недоверие срещу правителството, внесен от БСП. А премиерът Борисов забрани на министрите да коментират конфликтите между президента и главния прокурор.
2 февруари, неделя. Шефът на кабинета на Радев Калоян Методиев каза по БНТ в отговор на въпрос ще прави ли президентът своя партия “Всичко е на масата”. Стана ясно, че отговорът е по-скоро “да”.
Друг политолог, Димитър Ганев, написа в анализ за “24 часа”, че с публикуваните от прокуратурата записи “беше отнета от Радев моралната карта, с която той перманентно атакуваше властта”.
Анастас Стефанов, социолог:
С БЛИЦКРИГ ВЛИЗА В ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ. НО ЗА КОИ ТОЧНО ИЗБОРИ?
Дори да не мисли за партия, президентът иска тази спекулация да витае
Обръщението на президента се появява в неслучаен момент. В предходната седмица Румен Радев изпадна
в ситуация на
морален шах
Реакцията на президентската институция през следващите дни беше по-скоро пасивна и отбранителна, не излъчваше остротата и прямотата, с която по принцип сме свикнали в мандата на Радев.
Да кажем, че президентът изпадна в качествено нова политическа ситуация, която автоматично го позиционира в пейзажа на статуквото. Засега това не е окончателна и трайна ситуация, но именно и затова е това “блицкриг” решение.
Какви послания можем да откроим от изказването на Радев? На първо място, това е неговият ход, явяващ се контра на ситуацията от предходната седмица. Защо казвам “контра”? Защото президентът много държи да запази настъпателния си алгоритъм. Пасивността и влизането в обяснителен режим
ти отнема ролята
да се разказваш
като новия
антистатукво
играч,
говорещ от името на народа срещу елита.
Президентът и преди е използвал поводи да очертае негативите на настоящото управление по доста остър начин, надхвърлящ често дори реториката на най-голямата опозиционна сила БСП. Този път не е изключение, напротив, тематично беше добавен и нов политически нюанс, а именно потъпкването или заплахата за гражданските свободи и правовия ред.
Контекстът на този нов нюанс според мен е отговор на новият контекст, в който се намира обществено-политическият процес през последния месец.
Снемането на доверието към правителството от страна на президента е ярък политически акт. Президентът, разполагащ именно най-силно с комуникационна власт, употреби тежката артилерия от арсенала си.
Струва ми се обаче, че тук трябва да оперираме с мисленето “целта оправдава средствата”. А именно, няма да е изненадващо, ако мислим, че оттук нататък всяка атака или обвинение към президента Радев ще бъде комуникирано от “Дондуков” 2 като политическа атака следствие на неговия акт на снемане на доверието към правителството на Борисов.
На въпроса можем ли да очакваме създаването на политически проект от президента Радев, не можем да дадем еднозначен отговор. Можем да кажем обаче, че с този политически акт президентът Радев влиза в предизборна кампания. Интригата е за кои точно избори, ако влезем в това поле на размисъл.
Виждате обаче че в интервю от тези дни началникът на кабинета му (Калоян Методиев) не отхвърли този вариант, казвайки “всичко е на масата”. Не можем да изключваме факта, че президентът дори към този момент да не мисли да създава партия, все пак желае тази спекулация да витае в публичното пространство, да бъде елемент от психофона, който ще доминира идната година.
Васил Тончев, социолог:
АКО СЕ ЯВИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, НЯМА ДА Е С ПАРТИЯ, А КАТО КАНДИДАТ НА НЯКОЛКО ПАРТИИ
Но не виждам консолидация на опозиционните сили, като гледам какво става в БСП
Конфронтацията на президента Радев с правителството е ясна. Това, което обаче не е ясно, е какво стои зад нея. Дали е просто негово желание и лична преценка, или други фактори и сили зад него поддържат възможността да има такава позиция. Под други сили имам предвид и вътрешно- и външнополитически фактори. Също негови намерения и евентуални решения да влезе в друга роля в политиката на парламентарните избори следващата година.
Мисля обаче, че Радев няма да направи своя партия. Може да се яви като кандидат, подкрепен от много партии, включително БСП и много други партии, които се афишират като опозиция на ГЕРБ. Такава стъпка предполага той да напусне президентския пост година преди завършването на мандата си. Но подобна опция е крайна и ако отива към нея, можем само да гадаем защо.
Според мен неговата нетърпимост и конфронтация с ГЕРБ и правителството е ясна. Но за да я поддържаш, трябва да имаш аргументи, с които да го направиш. Нямаш ли,
е глупост да застанеш в тази поза
Ако разчита на народното недоволство, това е наивно и несериозно.
Като гледам какво става сега в БСП и боя, който се разгаря в партията преди нейните вътрешни избори, не виждам някаква консолидация на опозиционните сили.
В досегашни коментари за поведението на Радев от началото на мандата му доминират тези, че се държи като партиен лидер. Мисля, че той се държи не като балансьор, а като човек, който взема страна. Въпросът е дали това негово поведение почива на тенденции в обществото, или е произволно и почива на неговите разбирания за ситуацията.
Намирам нещо многозначително в изказването на американската посланичка Херо Мустафа, че в скоро време Вашингтон ще обяви името на първия българин, който няма да може да влиза в САЩ, защото е забъркан в корупция. Ако това е човек от върхушката на управляващите с теза корупция, ще е много сериозен удар върху тях. Възможно е да има връзка между обръщението на президента и това изявление на американската посланичка.
Юрий Асланов, социолог:
ОБРЪЩЕНИЕТО ПРИЛИЧА НА ЗАЯВКА ЗА ВТОРИ МАНДАТ
Има само символична стойност: доверието към правителството зависи от парламента, не от президента
Обръщението на президента Радев има само символична стойност, защото за правителството е важно доверието и недоверието от Народното събрание, не от президента.
В този смисъл посланието на държавния глава, че снема доверието си от правителството, е някакъв морален императив.
Президентът се опира на доминиращото обществено мнение, което се отнася към правителството по-скоро с много по-високо недоверие, отколкото с доверие.
Така че, изричайки наблюдения и оценки, които се споделят от мнозинството от българските граждани, президентът не рискува да стане непопулярен с това.
Естествено, че правни последици за правителството от обръщението на държавния ни глава няма да има - както казах, това зависи от парламента. Но то е силен импулс за ескалация на по-радикални обществени настроения и някаква косвена подкрепа за множащите се протестни акции.
Колкото до двоуменето дали ще направи партия Радев, или не - не мога да коментирам слухове.
Ще коментирам, ако наистина направи партия. Засега не вярвам да го стори. По-скоро прилича на заявка за втори мандат отсега.
