- Боил Банов ми подаде ръка - дава залата на министерството за юбилейна изложба на Ди Киро
- Картини на мъжа ми отиват в престижната парижка галерия "Бобур"
Съпругата на Димитър Киров - Русалия, е една от личностите на Пловдив.
Освен муза и спътница в живота на художника, тя е известна балерина. Дълги години след слизането й от сцената бе хореограф в пловдивската опера. Все още преподава в Музикалното училище. Кипи от енергия. Екип на "24 часа" я срещна в приповдигнато настроение. Ето какво разказа тя.
- Г-жо Кирова, какво се е случило с вас, че буквално летите по улиците?
- Много добре започна месецът за мен. Още не искам да издавам, но има за какво да съм щастлива.
- Да не би някой богат ценител да е направил откупки на картини на съпруга ви Димитър Киров?
- Има нещо, което може би ще се случи и не искам още да го споделям. Но хубавото е, че подготвям две мащабни изложби през май по случай 85 г. от рождението на Митко. Едната ще е в Министерството на културата, а другата в Пловдив. В нашия град имах известни спънки, което е нормално. Лично г-н Боил Банов ме увери, че ще осигури зала в министерството. А в Пловдив, както винаги, всичко е съпроводено с трудности.
- Какви творби ще покажете?
- Преди всичко картини, които е рисувал на всеки свой рожден ден. Това са Истанбул, Париж и Пловдив. Знаете, че винаги казваше: "За мен има три града. Единият е Истанбул, в който съм роден. Другият е Пловдив, в който живея и творя, а третият е Париж, където редовно рисувам и излагам". Картините са мащабни, колоритни, с различни настроения. Шефът на Градската художествена галерия Красимир Линков реши изложбата да бъде "Киров и приятели". Сигурно ще включи Слона, Йони Левиев, Енчо Пиронков. Експозицията ще е в новата зала "2019". Казах, че мога и двата етажа да заема, защото Киров е оставил голямо наследство от картини. Има и нещо ново. Подготвя се в парижката галерия за модерно изкуство "Бобур" постоянна експозиция на български художници, които са творили във Франция. Димитър Киров обезателно ще присъства. Досега единствено ние нямахме такава изложба в прочутата парижка галерия.
- Докъде стигнаха усилията ви да подарите мозайка на Ди Киро, която да бъде поставена на площадчето в Стария Пловдив, което носи името на съпруга ви?
- Три години се боря. Нямам вече сили. И за нещо, което искам да даря, а не да взема. Спънки всякакви. Но мисля, че вече ще се случи. Последното, с което ме сюрпризираха е, че трябвало да има проект. Художникът Жорж Трак веднага откликна и каза, че ще го направи. Всъщност Стария Пловдив няма архитект, който да изготви такова нещо. Жорж ще направи всичко безплатно. И мозайката дори ще постави. Новият кмет Здравко Димитров даде картбланш. Иска ми се да стане през май. Мозайката се казва "Тракийката". Изобразена е жена с плодове, които ражда нашата земя.
- Защо три години не се получава?
- Предишният кмет непрекъснато казваше "Не". И това много ме огорчи. Плакала съм. Говорила съм с Вежди Рашидов, който много уважава Митко. Той винаги е бил "за". Не можех да си обясня защо се правеха тези спънки. Митко е всепризнат художник. Дал е много на Пловдив. Франция го цени, направи го кавалер на изкуствата. В Стария град е направил толкова много - изрисувал е цели стени, фрески. Той и неговите приятели от знаменитата петорка направиха революция в живописта у нас.
- Още ли водите курс по балет в Музикалното училище?
- Вече ходя по-рядко, тъй като имам проблеми с краката. Поверила съм заниманията на моите бивши възпитанички, които са вече педагози. Просто помагам. Но вече не е възможно да показвам и да подскачам. Получих и от балета, и от годините доста травми. Но мога да дам винаги съвет. И слава богу, ме възприемат.
