Едно време даваха допълнителен платен отпуск
за дете и в това имаше повече смисъл от сегашната идея.
Която само води ново разделение
Щом си законотворец, значи трябва да твориш закони. Ама дали има полза, невинаги има значение, тъй излиза. По причина, че ние сме една много задружна нация, все току някой се опитва да вбие клин в задругата ни и да ни насъска един срещу друг. Поединично и групово - важното е нещо да пуши и да се види отдалеч. Например от трибуната на Народното събрание.
Хем ще те забележат, щото
иначе си
известен само
на роднините си
и поне на част от парламентарната си група, хем името ти ще се слави и “благославя”. Ама дали има смисъл законопредложението, карай да върви, направил си го.
Пушачите пак са обект на дискриминация, защото са най-лесни. Те не подписват тайни сделки за внасяне на балиран отпадък, не печелят под масата проекти за милиони, не печелят конкурси на плейбек, димят, захапали нахално, моля ви се, гнусните цигари. Депутатът от ВМРО Александър Сиди внесе предложение за промяна в Кодекса на труда, според което тези отвратителни служители е редно да бъдат отделени от благопристойните си колеги непушачи. С две думи - непушачите да се възмездят с два дни допълнителен годишен платен отпуск. Обосновката е, че те си седят чинно на работните места, докато пушачите току тичат през час-два към разрешени за пушене места. Забравил е да впише в проекта си, че те и увоняват работното място, та създават допълнителен и ужасен дискомфорт на примерните работници.
Ама законът още е само проект, та ето, давам идеи. Кой колко и как работи се вижда от резултатите на неговия труд. По тази логика спокойно мога да предложа всички трудещи се, които ползват по-често тоалетна, да бъдат немедлено санкционирани за сметка на онези с по-здрав пикочен мехур.
Важното е
патаклама да
става, пушек
да се вдига,
разделение да има.
Мъдро е. Разделяй и владей като политически инструмент не е от вчера или от трети мандат, при това доказано работи през вековете.
АЗ ЦИГАРИ НЕ ПУША! Тоест не съм пристрастна в съжденията си. И работя вкъщи, не пречейки никому. Най-важното обаче: по Библия и по конституция всеки има право да избира как да живее. Тоест има право и на пороците си. Защо пушенето е порок според депутата, това си е негов личен избор на окачествяване.
Едно време даваха допълнителни дни платен годишен отпуск за дете. Аз имах три деца, ползвах три дни повече от колегата, който беше ерген, и от колежката, която имаше две, ама вече пълнолетни. Никой не го смяташе за несправедливо. А пушехме цигари, та пушек се вдигаше! Ама и работехме, та пушек се вдигаше. Да, съгласна съм, че не е редно да димиш под носа на човек, комуто това е неприятно. Никой не е длъжен да ти търпи тютюневия дим. За простотията и простащината, които ни заливат отвсякъде, и думичка няма да кажа, щото много хора ще се обидят.
Апропо, когато нещо се кове (в момента се кове проектозакон), също се вдига пушек. Мааш с чука, па заливаш с вода, па огнището до теб, дето нажежаваш туй, що ковеш, дими ли дими, ерго - не е много приятно за окръжаващите те, то жега, то пара, то шум до Бога, пот се лее, голи телеса се размятат... Ми невинаги е лицеприятна гледката, още повече ако резултатът е не сабя дамаскиня, която ще поразява Злото, а просто млатиш с млата парче, дето нямаш и представа какво ще излезе от него.
Ама да кипи безсмислен труд.
Крайна съм, защото това безкрайно разделение вече ми писна.
Всичкият пушек
през свирката,
а влакът в хендека и не помръдва. Трудът трябва да е песен, а не обект на мълчанието на агнетата. Стимулирайте не непорочността, а зачатието. Щото само едно непорочно зачатие има в историята на човечеството и то е неповторимо. Не сте богове. Но и боговете могат да полудеят от недомислиците, не мислите ли? Да, някои наистина не мислят, нищо, че всеки ден влизат в сграда, на чиято фасада пише “Съединението прави силата”.
