“Възродителен процес”, “голямата екскурзия”, “българи мохамедани” - това са тоталитарни понятия, крайно време е да се премахнат
“Въпреки изминалите 30 г. и смяната на поколенията насилствената имиграция, както е по-точно да се нарече депортирането на турците от България, инициирана от призива на бившия комунистически лидер Тодор Живков на 29 май 1989 г.: “Всички, които не се чувствуват българи и не приемат България за своя родина, да се махат от страната”, остава една от най-болезнените травми за изселниците в Турция наред с асимилаторската кампания по насилственото преименуване на турците в България 1984-1989 г.”
Това заяви г-жа Нериман Ерсой Хаджъсалихоглу в разговор специално за в. “24 часа”.
- Доц. Хаджъсалихоглу, вие участвахте в международния научен симпозиум в Истанбул за 30 г. от депортацията на турците от България през 1989 г., имате впечатления и от други форуми по тази тема. Какъв е интересът към темата, все пак са минали 30 години?
- Отбелязването на 30 г. от насилствената емиграция на турците от България определено наложи отпечатък не само върху общността на българските изселници, но и върху турското общество. През 2019 г.се проведоха около 50 международни научни симпозиуми, семинари, срещи в редица градове на страната - от Чорлу и Текирдаа до Истанбул, Бурса, Коджаели, Измир. Поводът да се заемем на академично ниво с отразяването на тази годишнина е, че когато преди 10 г. за пръв път се опитахме да анализираме причините и следствията от насилственото изселване през лятото на 1989 г., се оказа, че с изключение на няколко души почти никой не бе изследвал темата.
Единственият източник, от който можеха да се почерпят данни, бяха събрани в двутомния труд на бившия турски посланик в София по времето на Т. Живков Йомер Енгин Лютем, сега покойник. А проблемът е важен, защото въпреки изминалото време изселването през лятото на 1989 г. си остава засега
най-масовото
депортиране на
хора в Европа
след Втората световна война. Поканихме учени специалисти, включително от България, Унгария, Япония, представители на граждански организации, на институции, свързани с тези проблеми, хора от различни слоеве на обществото.
- Какви бяха най-важните цели, които си поставихте на тези научни форуми?
- За нас беше важно да анализираме гледната точка на потърпевшите от принудителната емиграция, както и понятията, с които възприемат процесите тогава и сега.
Например много важен е изводът, че насилствената емиграция се възприема като последица от асимилаторската политика на бившия режим на Тодор Живков спрямо турците в България, поради което бяха изгонени. В същото време се акцентира и на връзката между изселническите кампании през различните периоди в България, връх на които е депортирането на около 350 хиляди български граждани от турски произход през лятото на 1989 г., което се преценява като етническо прочистване.
Важно беше също да разберем от дистанцията на времето как хората си спомнят преживените страдания. Твърде малко се знаеше, защото почти не се говореше за хората, лежали в “Белене” и други затвори заради съпротива срещу асимилацията. Поканихме ги, защото те са живите свидетелства. Доста от хората, които бяха принудени да се изселят, са на преклонна възраст, други не са между живите. А трябва да запазим спомените им за преживените страдания, за да не се допусне забрава. Ще спомена разказите от първо лице на участвали в съпротивата срещу тоталитарния режим в село Млечино, Кърджалийско, в трагичния 24 декември 1984 г., където бе убито едно малко момиченце.
- Споменахте градове, в които имаше изяви по темата през 2019 г. - там освен компактно населените с изселници от 1989-а има второ и трето поколение с изселнически корени. Те как реагират на тази тема?
- Потомците на онези, които изпитаха несгодите от лятото на 1989 г. - младите от второ и трето поколение с изселнически корени, много живо се интересуват от тези въпроси. Това е свързано и с проблема за идентичността. Изявите за тази годишнина привлякоха вниманието не само на общността на изселилите се от България турци, но и на турската общественост като цяло. Едва 30 г. по-късно изселническите среди в Турция започнаха
да говорят ясно и
открито за травмата,
която са преживели. Защото години наред тези проблеми не се разискваха публично, бяха нежелани като че ли за дискутиране - всичко това се отприщи и привлече интереса на много повече хора в сравнение с предишни годишнини. Успяхме да запълним “белите петна”, турската общественост научи много неща, които досега се коментираха само в изселническите среди. Едновременно с това много ясно се наложи тенденцията да не се позволи забравата им.
- Вие сте от живите свидетели на “травматичните процеси”, както ги определяте, изселвате се на 18 г. със семейството си от България, завършвате Истанбулския университет и сега преподавате там. Затова ли в изложенията си споделяхте и лични спомени?
- Да, една част от нас, които заедно със семействата си бяхме принудени да емигрираме през лятото на 1989 г., завършихме образованието си в Турция, насочихме се към академична дейност, в която се вписват и проблеми, които лично сме преживели. През тези 30 г. израснаха учени специалисти с изселнически корени, те имат научни трудове, ползват се с авторитет в Турция и в чужбина и участваха активно във форумите.
Ще спомена проф. д-р Зейнеп Зафер, свидетел и потърпевша от тоталитарния режим, участник в Независимото дружество за защита на правата на човека преди 1989 г. Също проф. д-р Айше Каяпънар и проф. д-р Левент Каяпънар, които бяха организатори на международна конференция в град Чорлу с участието на над 40 учени, на която се поставиха на широко обсъждане проблемите на българските турци. Предстои обсъжданията и изводите от тази конференция да бъдат издадени в отделен сборник. Проф. д-р Нурджан Йозгюр Бакладжъоглу от Истанбулския университет е известен специалист по международни отношения.
Специално ще отбележа дейността на Центъра Балкар - за изследвания на Балканския и Черноморския регион към Истанбулския технически университет с директор проф. д-р Мехмет Хаджъсалихоглу. По инициатива на центъра се организираха редица прояви по тези теми, които имаха значителен отзвук.
Забележителното е, че в последно време и хора от академичните среди, които не са с изселнически корени, се насочват към тези въпроси, подготвят дисертации и докторати. Например в часовете по специалността, която водя в Истанбулския университет - “Социална история на Балканите”, студентите и специализантите проявяват изключителен интерес към тези въпроси.
- В проявите се включиха и български учени, общественици. Какъв е техният принос, кои са допирните точки с тях и по кои се различавате?
- Редица колеги от България, авторитетни учени, се отзоваха и участваха с изложения в почти всички форуми, което е много положително. С българските колеги сме солидарни, че комунистическият режим в България е тоталитарен режим. В същото време някои отричат тезата, че насилственото изселване на турците от България през 1989 г. е етническо прочистване. Други изтъкват икономически причини, заради които турците са се изселили или си служат с тоталитарните понятия от Живково време като “възродителен процес”, “голямата екскурзия”, “българи мохамедани”, които смятам, че е крайно време да бъдат премахнати. Освен български колеги във форумите участваха учени от Унгария, Япония, Швеция. Отчетено бе, че едва напоследък извършените от тоталитарния режим насилия срещу турците в България започнаха да се означават с точни понятия: военен режим, насилствена асимилация, депортиране, етническо прочистване. Заговори се и за икономическата цена на това престъпление. Вече е известно, че протестните митинги на турците в България през декември 1984 г. са
първите масови
бунтове в България
за близо 4 десетилетия комунизъм, но този факт все още не е добил масова известност. Подменя се и историческият факт, че стартът на насилствената замяна на имената на турското население в България е даден на 24 декември, на големия християнски празник. Вероятно от неудобство отбелязването на началото на асимилационната кампания става на 26 и 27 декември, когато са дадени първите жертви.
Едновременно с това много ясно се наложи тенденцията да не се позволи патината на времето да покрие насилията в България, които бяха планирани и реализирани от един тоталитарен режим. Ето защо на един от форумите в компактно населения с изселници район на Истанбул “Авджълар” предложихме 24 декември да се отбелязва като възпоменателен ден, което се прие. Смятам, че въпросите около насилственото изселване от България на десетки хиляди турци като последица от асимилаторската политика на тоталитарния режим в България вече имат научно историческо значение и тепърва ще се работи по тях на академично ниво - в това сме солидарни като учени както от Турция, така и от България и от други страни, и ще продължим да организираме и съвместни прояви.
Доц. д-р Нериман Ерсой Хаджъсалихоглу е турски историк
Тя напуска принудително България заедно със семейството си през лятото на 1989 г., когато е едва на 18 г.
Завършила е история в Истанбулския университет
Преподавател е в Истанбулския университет по специалността “Социална история на Балканите”.
