Арестът на министъра на околната среда и водите Нено Димов миналата седмица заради водната криза в Перник и вноса на боклук от Италия предизвика много дискусии.
Обърнахме се към политолозите Анастас Стефанов от Изследователски център “Тренд”, доц. Стойчо Стойчев и доц. Румяна Коларова с въпросите какви знаци дава това събитие и какви ще са политическите последствия от него.
Ето техните коментари.
Не вярвам ВМРО да се откъсне от управляващата коалиция
Не че е трябвало министърът на околната среда и водите Нено Димов на всяка цена да спи в Трето районно. Идеята е да се демонстрира, че няма да има недосегаем от върховете на властта - при простъпка всички ще бъдат арестувани и ще са равни, ако не пред закона, то поне пред прокуратурата в лицето на новия главен прокурор Иван Гешев. Тази е символиката на онова, което се случи.
Другият елемент на този сюжет е разликата между наказателната и политическата отговорност и кое трябва да е на първо място. Тук мненията също са разнопосочни.
Опозиционно настроените БСП и “Да, България” твърдят, че проблемът е много по-голям, че става дума за провал на модела на управление и затова отговорността трябва да бъде понесена от министър-председателя, кабинетът и мнозинството трябва да си ходят, като следват предсрочни избори.
Другата позиция, на която аз лично симпатизирам, е, че не става дума за политическа отговорност, защото България реално няма проблем с управлението на водите и отпадъците. Политики и контролни механизми ние имаме и те са добре разписани. Големият проблем в България е, че се допуска неефективен контрол. Убеден съм, че голяма част от отпадъците, за които се говори, са били внесени в страната като материали за рециклиране, а не като боклук за изгаряне. Тези документни измами никой не е проконтролирал - но там не е нито правителството, нито Нено Димов. Има си конкретна наказателна и административна отговорност спрямо лицата, които не са упражнили този контрол, или са го упражнили по начин, който допуска това да се случи. Затова на първо място трябва да се търси наказателна отговорност от контролните органи и институции.
Когато може да се повдигне обвинение, то се повдига. Това е новият подход. Той не е пробван в България към момента и трябва да му се даде шанс. Другото сме го пробвали - никога Борисов не се е дърпал да подава или да иска оставки. Но проблемите се решават, когато дойдат контролните органи. Следва ли се стриктно контролът, няма да се разпадат ремонтите, няма да рухват сгради, няма пътища да се разбиват за нула време.
Политическите импликации са след това - ВМРО няма да се откъсне от управляващата коалиция заради ареста и оставката на министър Димов. Да, той е в правителството от квотата на ВМРО, но ВМРО не си губи квотата, а човека. И този човек не е дългогодишен кадър на ВМРО, а на ДСБ.
Освен това Нено Димов е капацитет - да си доктор по физика, не е шега работа. Умен човек е, не вярвам да е допуснал грешки, които да го уличават в нещо наказуемо. И затова смятам, че нещата за него ще приключат без драскотина. Но посланието е друго - има ли ги “Обединени патриоти” в момента като политически субект и те продължават ли да бъдат в управлението? И тук вече можем да търсим два алтернативни варианта.
Откакто “Атака” излезе от “Обединени патриоти”, те не само оредяха, но вече е трудно да говорим за “Обединени патриоти“ плюс ГЕРБ. По-скоро можем да говорим за ГЕРБ плюс някакви депутати - най-вече от ВМРО, които са по-скоро лоялни към управлението, и от друга страна, Валери Симеонов и още няколко други. Целта на ДПС винаги е била да махне Валери Симеонов и Красимир Каракачанов и да остане само правителството на ГЕРБ, което ДПС да подкрепя в парламента като правителство на малцинството, като динамично парламентарно мнозинство, както беше по времето на Любен Беров.
Не вярвам да се стигне до този сценарий, защото чисто формално ВМРО няма да се оттеглят от управленската коалиция. А докато те са в нея и Каракачанов е министър и вицепремиер, няма как ДПС да ги подкрепя в парламента. Всъщност Каракачанов ще покаже в коя от двете посоки ще се тръгне.
