Какво ще донесе новата високосна 2020 г.? Икономисти притеснено спорят дали и кога ще е следващият цикъл на световната криза.
Годината идва с много въпроси. Какво ще се случи с икономиката, индустрията, добра ли ще е годината за парите ни. Ето отговорите на финансиста Емил Хърсев на въпросите на 24 часа:
Да, 2020 година ще е кризисна за доста страни в света.
Но по всичко личи, че поредната циклична икономическа криза
няма да е глобална, т.е. няма да обхване всички страни в света едновременно и няма да е генерална, т.е. няма да засегне всички отрасли на икономиката.
Редица страни в Южна Америка вече са в стагнация, предполагам, че с отрицателен растеж ще изпратят 2019 и ще посрещнат 2020 г. и няколко страни в юга на еврозоната, но 2019 г. ще е година с макар и минимален, но растеж като цяло за Еврозоната и ЕС.
Преобладават очакванията за вяла икономическа конюнктура през 2020 г., за различните страни в ЕС тя може да завърши отново с минимален растеж или с минимален спад, но сигнали за значителни сътресения в икономиката няма.
В България не наблюдаваме кризисни процеси, икономиката расте устойчиво и очаквам през 2020 г. да се запази същият темп на растеж на БВП, както през изминалата година, вероятно в интервала 3-4%.
2. Къде ще е изгодно да се инвестира?
Този въпрос няма един отговор за всички, както няма един отговор на въпроса “какво лекарство да взема”. В свят с нулеви и отрицателни лихви инвестиционните възможности не са много разнообразни. Всякакви инвестиционни продукти се предлагат, но при все по-висок риск. Най-добре е всеки да помисли - според способностите си, - от каква стопанска дейност, основна или допълнителна, би могъл да получи най-голяма възвръщаемост от парите си. Тази преценка всеки прави сам.
3. Ще продължи ли ръстът на кредитирането? Или ще расте лихвата?
Очаквам кредитирането постепенно да нараства, но
без драматичен
скок, на какъвто
бяхме свидетели
в началото на хилядолетието. Този ръст на кредита се обуславя от устойчивия ръст на икономиката и на спестяванията.
Намалява и делът на проблемните и необслужваеми заеми, което за банките е предпоставка предпазливо да увеличават кредитния си портфейл.
4. Ще влезем ли в чакалнята за еврото и какво ще промени това в икономиката и живота на хората?
Политически, а не икономически механизми са в основата на разширението на ЕС, еврозоната и отделните общности в рамките на Евросъюза (например Шенген, "банковия съюз" и пр.). Икономическите критерии, записани в договора от Маастрихт, отдавна са изпълнени за България. Отговорът на Европейската централна банка и Европейската комисия на заявеното от България намерение за присъединяване към ЕРМ 2 отдавна се чака, няма основания да се бави повече и очаквам да го получим догодина.
Предполагам, че ще получим поредната “пътна карта”, т.е. условия и срокове за присъединяване към ЕРМ 2. Това присъединяване към ЕРМ 2 е чисто формален акт, то нищо няма да измени. Друг е въпросът, че вероятно на България ще бъде поставено (вече и официално, засега само това се обсъжда)
условието да се
присъедини към
т.нар. банков съюз -
а това ще е свързано с промени на банковото законодателство, парични вноски и поемане на гаранции по финансовите стабилизационни механизми на еврозоната. Някои от тях тепърва ще се договарят. Все пак встъпителните вноски, които България ще трябва да плати, и ангажиментите, които ще трябва да поеме, не са съществени и няма сериозно да се отразят на финансите на страната.
5. Зелените политики на ЕС как ще се отразят на растежа, на живота ни, какво ще засегнат в България?
Обща преценка е трудно да се направи, въпросните “зелени” политики още са във фазата на декларации и предложения, не са ясни финансовите им параметри. Във всички положения обаче става въпрос за нарастване на издръжката на бизнеса в ЕС, включително в България, следователно ще забавят икономическия растеж.
Но от друга страна нашата икономика е много по-адаптивна в сравнение със стопанството на Стара Европа и
може да се окажем в
по-добра конкурентна
позиция
6. Как ще се отрази Брекзит на растежа в Европа?
Една от най-големите европейски икономики напуска Европейския съюз, с това обемът на общото стопанство на ЕС автоматично и механично намалява, ще се наложи да се преуредят и преструктурират търговските отношения между страните и отделните фирми в ЕС и в Обединеното кралство.
Това не може да не повлияе отрицателно върху потенциала за растеж и от двете страни на протока, който разделя ЕС от Обединеното кралство.
И все пак очаквам напускането на ЕС да повлияе повече върху икономиката на Обединеното кралство, отколкото на останалите в ЕС страни. Обемът на търговските и финансовите отношения между България и Обединеното кралство не е толкова сериозен, че напускането да предизвика остри и тежки икономически процеси.
Да, за български граждани ще е все по-трудно да мигрират и да продължат да работят в Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия, но
не мисля, че за
българската
икономика това
непременно е загуба Освен това Обединеното кралство напуска политическата интеграционна общност, но възнамерява да запази в максимална степен икономическите си отношения с ЕС, следователно не бива да очакваме с напускането да настане някакъв икономически апокалипсис.
Доходът от продажба на недвижимости ще се увеличава.
Предстои да видим как ще се отразят на индустрията “зелените” политики на ЕС.
Доходите от продажба на имоти - ще растат, от лихви - намаляват
7. 2020 - по-добра или по-лоша ще е за портфейла?
Определено по-добра, тъй като доходите растат значително по-бързо от ръста на БВП, а голямата част от постъпленията в портфейла на българина си остават доходите от работни заплати и пенсии, които нарастват най-бързо.
Очаквам макар и по-бавно, но все пак да продължава да расте печалбата на фирмите, доходът от дивиденти и от продажба на акции и дялове и доходите от продажба на недвижимости.
Ще намаляват обаче доходите от лихви и вероятно ще бъдем свидетели на отрицателни стойности (очаквам банките и у нас да начисляват такса за съхранение на пари вместо незначителната лихва, която плащаха досега).
От друга страна, ще нараства оценката на натрупаното богатство на нацията поради ръста на цените на недвижимостите и подобряващото се общо икономическо състояние на страната.
