Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов,
Орлин Горанов, “Диана експрес”, “Сигнал” и др.
пеят мои песни
- Песни по ваши стихове са неизменно сред първите в класациите за най-любимите песни на хората в България вече повече от 40 години. Колко дълъг може да бъде животът на една песен?
- Песента може да бъде почти безсмъртна. Ако е силна, ако има послание, ако е обикната от хората.
- Може ли песента да влияе на нашия живот?
- Често ми казват, пишат ми, споделят в интернет, че моя песен е била важна в етап от техния живот. С нея са срещнали голямата любов. С нея са преодолели болезнена раздяла. Моя песен е помогнала да намерят смисъл, да продължат да се борят, да мечтаят, да продължат напред. Дори да продължат да живеят. Една песен може да бъде верен приятел. Водач. Неугасващ спомен. Среща.
- Как решихте да пишете песни?
- Когато бях малък, се събирахме в двора на кооперацията ни на ул. “Раковски” и децата ме молеха да им разказвам истории. Посвирвах на акордеон, привличаше ме и китарата. Това бяха моите първи трубадурски изяви. А
виновен за началото
на песните
е Митко Щерев
с идеята да напиша песен за първия албум на “Диана експрес” - “Майчице свята”.
Той я изпя, като се пошегува, че го прави, за да разбере, че не може да пее. Предложи да я дадем на Мими Иванова, която я почувства по детски нежно. Интересно изпълнение направи и Васил Найденов в епизод на филма ми “Завръщане от Рим”.
- Как се запознахте с Лили Иванова?
- Работехме с Митко по филма ми “Дубльорът”. Той хареса едно мое стихотворение - “Не си отивай”. Поиска да направи песен за Лили. Тя стана първа за нашето песенно трио. Лили възкликна в нейния си стил, когато много хареса нещо : “Убийствена песен! Ще ги убием!” Последваха “Хризантеми”, “Стари мой приятелю”, “Кой ражда болката”, “Осъдени души”...
Красив беше този творчески процес, рядко съзвучие на стих, музика и глас.
- А с Емил Димитров как започнахте да работите?
- Той ме помоли да направим песен. Първата е “Ретро любов”. Емил беше инструмент за музика. Когато стихът беше тъжен, сълзите му капеха като ноти върху клавишите на пианото.
Така се родиха и “Без грим”, “Мои бели коне”, “Мефисто”... Когато написах стихотворението “Ако си дал”, отидох при него. То не просто оживя, а избухна на пианото му. Двамата чувствахме, че сме направили песен, която ще е важна за хората. Бяхме щастливи.
- Разказвате и историята на тази велика песен в своя документален роман “Биографични снимки”. Тя ли е любимата ви?
- От моите песни е най моята.
- Коя е любимата песен на вашата дъщеря?
- Русана ми е казвала, че е “Блус за двама”. Преди мислех, че е от дъщерни чувства. Но след като наскоро изтанцуваха сватбения си танц на “Блус за двама” с нейното момче Ивайло, приемам, че е така.
- Защо днес е трудно да се роди песен, която има качествата да бъде обичана от хората и след 40-50 години? Нали пак се пее за любов, приятелство, предателство?
- Може би нещо съкровено липсва в сътворението на посланието. Може би... Повечето песни съществуват само в часовете на отминаващия ден. Може би стремежът на много певци е
да самозадоволяват
непремереното
си его,
комерсиалния си интерес да се нагласят във временна мода. Това важи и за други сфери на творчеството. Моите песни, най-вече тези в книгата “Блус за двама”, са създавани само с любов, без заиграване с мода или стремеж за материалност.
- Новата ви книга е своеобразен концерт, събира едни от най-големите гласове на България...
- Да. “Блус за двама” е книга концерт. Емоция от чувство. От преживян спомен, жажда за истина, жажда за любов. Нека влезем в концертна зала без стени, с покрив от небе и време. Заедно с поезията, музиката, гласовете...
Дизайнът на книгата е в стила на винтидж епохата на винила. Художниците Милена Велчева и Михаил Танев събират в графични и цветни колажи живи и вечни мигове с лицата на певците и музикантите.
- Щяхте ли да напишете тези хубави стихове, превърнали се в хубави песни, ако след скандала със “Завръщане от Рим” фактически не ви бяха забранили да снимате кино? Времето ви щеше да отива повече за филмите...
- Жестоката разправа с филма ми е и онази енергия за сътворение, която, когато я има, смисълът да продължиш да отстояваш своето виждане, да защитаваш правото си на талант, да запазиш уважението на хората, създаде “Ако си дал”. В много по-щастливи години преди това написах например “Осъдени души” или “Не си отивай”. Песните вървят невидимо до стиховете на поета, но много рядко или никога не се срещат в този им красив образ.
Имаше забрани, цензура, имаше и много публика, която пазеше песните, защитаваше, пренасяше ги през времето. Песните са силно оръжие, песните са силна любов и хората ми отвърнаха с обич. Можеш да ги забраниш, но няма как да ги конфискуваш от душите им.
- Какви бяха неприятностите ви с тогавашната власт, след като Емил Димитров запя “Ако си дал”?
- Преди стиха на всяка песен в книгата има малка история за нея или споделена емоция, случки, свързани с песните. Личен поглед към времето около тях.
За “Ако си дал”
и премеждията й
е писано много. Просто вече не ми се говори за това. Каквото имаше в тази посока, съм го разказал в глава от “Биографични снимки”.
- Как новата ви книга “Блус за двама” ще бъде представена на почитателите ви?
- Книгата тръгва към читателите си на Панаира на книгата в НДК на щанда на издателство “Сиела”. Исках да направим вечер с приятели музиканти и артисти с песни от книгата. Но това няма да се случи. Моят брат Владимир отиде на небето. Той беше прекрасен човек и великолепен български дипломат...
- Има ли нова песен за която си мислите? Какво ще е нейното послание?
- Последната песен в книгата е любовна балада, все още в работен процес. Читателят е като участник в създаването й заедно с композитора. А посланието е ясно - то е моето верую - да бъдем с Истината и истинските неща.
Опиянявам се, че те желая,
но никога не се отдавам
на нещо повече от всичко.
А ти понякога си нищо,
но пак не връща
свободата,
с която те владея.
О, тези извори на отчаяние,
които се превръщат
в блато.
О, стонове, желания,
които са фалшиво злато.
