За да няма напрежение в семейното събиране, не оставяйте един да прави всичко, радвайте се, че сте заедно
Славим се като най-мрънкащата нация и с най-много негативни поговорки. А когато ни питат как сме, отговаряме с “горе-долу”
- В навечерието сме на едни от най-светлите празници и няма как да не ви попитам - умее ли българинът да празнува, доц. Бакрачева?
- Българинът безспорно е запазил две качества – ценността на взаимоотношенията и семейството и умението да се забавлява въпреки всичко. Разбира се, тук веднага може да възникне въпросът как и дали по празниците не надделява тенденцията за “наложено” забавление, избор на дестинации и места, което е свързано с финанси и понякога демонстриране на показност. Затова следва да отбележим, че е важен изборът и какво носи, дори и формата да е приемлива за едни и отричана от други.
- Защо по празници стават най-много пътни инциденти, побоища, убийства?
- Аз бих се спряла на по-важната статистика, че на предишните коледни и новогодишни празници статистиката на МВР отчете липса на тежки престъпления. Това е много обнадеждаващо, защото показва, че духът на празниците се е пренесъл като воал на по-високата степен на топлина и близост.
Пътните инциденти, за съжаление, са свързани прозаично с пътуванията, които съпътстват всеки празник, и натовареност на трафика особено през зимните дни, когато има и допълнителни усложнения на пътната обстановка, а и различно отношение към консумацията на напитки.
- Според проучване на изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа” всеки 2-и българин възприема празника като време със семейството и най-близките. Но освен щастливи и весели такива сбирки често превръщат празника в ад заради скандали с най-близките или обратното - самота, или финансова невъзможност да отбележиш празника достойно. Кое надделява в последните години?
- По-скоро можем да говорим за индивидуалната ситуация. Негативите се срещат при хора, които принципно нямат качествени и позитивни взаимоотношения с близките си, самотни са фактически или изживяват липса на психологическа интимност. Бъдни вечер и Коледа обаче продължават да доминират като семеен празник и традицията е запазена.
- Дали борбата за оцеляване и денонощната заетост и труд не отдалечават членовете на семейството дотам, че отвикват да бъдат заедно в почивни и празнични дни?
- Напрежението и стресът неминуемо се пренасят и в дома. Влияние оказват и финансите, както и натискът какво да бъде осигурено за празника. Ако спрем за малко и се замислим, по-важно е какво правят заедно членовете на семейството, а не кой какво ще осигури за подготовката или още по-зле - делегирането на всичко на един член от семейството, което внася допълнително напрежение.
- Опасно ли е за психиката рязкото превключване от хиперактивен труд към пълно отпускане и покой по време на празник?
- Балансът в оптималния случай може да бъде научен. Превключването от силен стрес или напрежение към пълно отпускане не става автоматично, още по-малко е възможно в рамките на няколко дни. Хиперактивността принципно изтощава и води до прегаряне, което напоследък все по-често се дискутира. Добрата новина е, че
не продължи-
телността на
времето, а
качеството на
прекарването
му е в състояние да ни поддържа. По същия начин, по който се храним, е добре да отделяме поне по 15 минути на ден за пълна релаксация с някое неструващо пари и усилия занимание, което минава през някое от петте ни сетива. Това не компенсира почивката, хобито или пътуванията, но е нещо, което можем да си позволим всеки ден. Нашите 15 минути, които съзнателно сме отделили да слушаме музика, да се разходим, да гледаме нещо забавно, да кажем “обичам те” на близките си.
- Доскоро доминираше мнението, че българският празник е консуматорски - повод е за яко пазаруване, за преливаща от ястия маса, на която ядем на корем и се напиваме до козирката, за воаяж, а отсъства ритуалът и смисълът. Сега коя от двете тенденции е с по-голямо развитие?
- Въпрос е на личен избор. Не може да кажем кое е правилно или не е, нито да налагаме норми. Добре е всеки да се замисли точно тази година какво ще го направи истински щастлив. Както и близките му. Кое ще ни накара да се усмихнем истински и да почувстваме топлина. Ритуалът е най-вече в самите нас и какво влагаме в него. Останалото е външна форма, която невинаги може да бъде еднаква за всички или разбрана от всички.
- Според проучване на “Тренд” 72% спазват традициите на Бъдни вечер, а 13% - коледните пости. Вашият извод като психолог от тези данни какъв е?
- За нация, която не е традиционно религиозна, високият процент е много показателен именно заради спецификата на вътрешна ценност. Празникът се възприема най-вече заради събирането на всички заедно около празничната трапеза. Постите са свързани с религиозността, не винаги с вярата, имат различен смисъл и това определя разликата в горните проценти за спазването на традициите на Бъдни вечер и за постите.
- Кога депресиите, тревожните състояния и негативизмът са повече - по време на празници или след тях?
- По този въпрос няма как да има точна статистика, но така или иначе негативните състояния се повишават като процент. Причината това да се усеща в известна степен и във връзка с празниците е равносметката, която си правим – какво сме оставили и изгубили през предишната година и какво смятаме, че ни предстои или плаши през следващата. Дали оставяме късметите от баницата на масата, или наистина вярваме, че те ще станат реалност.
Чертата, която
теглим в края
на годината,
може да бъде с позитивен или негативен знак, който само ние можем да поставим. Фокусирането и изпитването на съжаление към миналото е едно, а поставянето на цели и отправянето на погледа към следващата година, без да пропускаме момента “тук и сега”, друго.
- Защо според вас за младите по-значим празник се оказва Нова година, а за възрастните - Коледа, както показаха данните на “Тренд”?
- Новото начало и ентусиазмът са възрастово заложени като етап от развитието, а близостта в отношенията е нещо, което става все по-важно с напредването на годините. Забавленията и акцентът в тях също преместват своя фокус. Значението на семейството спрямо хедонистичното забавление в новогодишната нощ съществува и в двете възрастови категории, но с по-различна тежест.
- Наскоро оповестиха проучване, според което ние, българите, сме с най-слабо чувство за общност в сравнение с другите европейски народи. Защо?
- Това категорично не се отнася до близките връзки и приятелствата. Доколкото културата в голяма степен е свързана по-скоро с помощ в беда, но липса на подкрепа в хубави моменти и общностно чувство в по-широк кръг, това е свързано с липсата на доверие в институциите и виждане на смисъл. В личен план в отговорите на хората на въпрос какво ги прави щастливи на първо място са здравето, близките отношения и приятелите.
- Как българинът, който е и балканец, за когото се твърди, че е обременен с негативизъм, може да се освободи от това чувство?
- Българите са определени като най-мрънкащата нация. В народопсихологията ни е заложено черногледството и песимизмът, както и нормата да не демонстрираме емоциите си. Ние сме сред нациите с най-много негативни поговорки, а на въпроса как се чувстваме обикновено отговаряме “долу-горе”. Всичко това обаче няма нищо общо с изживяваното чувство на щастие. “Българският парадокс”, както аз го определям, е, че успяваме да бъдем щастливи, въпреки че сме неудовлетворени от живота си. Причината отново е доста прозаична и се корени в това какво влагаме в двете понятия. Доколко удовлетвореността ни е свързана със света, в който живеем, финансите, пътищата, услугите и всички останали фактори, или пък нематериалните неща и най-вече любовта във всичките й измерения ни правят щастливи. Ако накарате българин да отговори на въпроса “Колко си щастлив? с оценки по скала от 1 до 10, обикновено избира от 3 до 5. Ако обаче бъде попитан “Щастлив ли си?”, отговаря с “да”. Зададете ли въпрос “А кое те прави щастлив?”, най-често отговорите са “здравето”, “любовта”, “близките”, “приятелите”, “хармонията” и цяла поредица нематериални фактори. В най-новата перспектива на процъфтяването, което представлява еманация на щастието и благополучието, се оказва, че няма значими разлики с другите страни. Това отново се дължи на специфична компенсация. Доколкото по някои скали на процъфтяването имаме далеч по-ниски стойности – смисъл в живота, негативни емоции, това се компенсира от по-високата удовлетвореност, която изпитваме от близките отношения с другите.
CV
Маргарита Бакрачева е родена в София
Завършила е висшето си образование в СУ “Св. Климент Охридски”
Доцент и доктор по психология
Работила е като психолог в Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека при БАН
Автор е на 8 монографии и над 90 научни труда в областта на идентичността и психичното благополучие
В момента е преподавател по психология във Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ “Св. Климент Охридски” и други вузове
