Да пазим професиите, които са обществена ценност.
Лекарите, учителите, полицаите, адвокатите и журналистите не придават към БВП-то, но без тях обществата се сриват
Миналата седмица обединените патриоти предложиха законопроект за специални мерки за защита на лекарите, учителите и полицаите от насилие.
По принцип аз не съм фен на това всяка една област от живота да бъде кодифицирана в нарочен закон. Получава се нещо като правна инфлация, но в България има такъв уклон - да се измислят всевъзможни закони или да се сезира прокуратурата за щяло и нещяло.
В случая с насилието над лекарите, учителите и полицаите трябва да бъде осъзнато, че така не бива и не може. Тези хора са отдали живота си да помагат на другите хора и са много важни за това да съществуваме като нация. Защото всеки човек има нужда от тези професии - всеки минава през училище, на всеки рано или късно му се налага до опре до лекари или до полицаи и адвокати. Там няма мои и твои, бедни и богати. Благодарение на тези професии хората съществуват. Както е казал народният гений - добре е да познаваш лекари и журналисти, не е добре да им се налага да им се обаждаш.
Проблемът ни като общество е, че почнахме малко да ги ценим и това има вече последици. Например онзи ден някакъв мъж отказал да му поставят ендоваскуларен стент в сърцето след претърпян инфаркт, с което поставил собствения си живот и здраве в риск. Аргументът му бил, че чрез него се точела здравната каса и той не искал да съучаства. Това е материализираният резултат от хейта, в който живеем.
Завистливите приказки как едни лекари “източват” касата, слагайки “ненужни” стентове, взеха да дават резултат.
Безотговорното дрънкане и доноси срещу всякакви лекари е ужасно нещо. Защо хора, които изглеждат умни, не си дават сметка, че ендоваскуларното протезиране е хай-ендът на световната медицина. И в България то стана много достъпно и благодарение на масовото му прилагане в малки провинциални болници стотици хора достигат до него и колкото и да струва клиничната пътека, то е многократно по-евтино от това на едно или две места в България да се правят сложни сърдечни операции. Огромен е и социалният ефект. Стотици хора не се инвалидизират благодарение на него. Но да речем, че това е частен случай.
Но говоренето против лекарите изобщо не спира. Животът не е медицински сериал и като отидеш в болница, не е нужно някакви хора да тичат с носилки. Това че не се вижда гледката от “Д-р Хаус” или “Спешно отделение”, не означава, че българските граждани не получават едни от най-добрите медицински грижи в света, и то несравнимо по-лесно и достъпно, отколкото навсякъде другаде. Но очакванията на хората са за драматургично поставено поведение и като не го виждат, скачат да се бият.
Същото е и с учителите - били лоши резултатите от PISA. Учителите не ги учели достатъчно. Ами хипотезата, че децата са тъпи и не вдяват? Защо я пренебрегваме? Не мога да разбера как българските студенти в чужбина са се сдобили с името на големи разбирачи на математиката. Деца, които са имали средни резултати в българските си гимназии, следват в чужбина с репутацията на математически гении. Пък функционалната им грамотност била ниска. Може би не са виновни учителите, а гените. Защо някакви хора очакват децата им да са функционално грамотни, след като самите не са. Но и за това пак се налита на бой.
И накрая полицаите - корумпирани били, глупави били, не можели да пишат. Ами то кой в България може да пише. Виждали ли сте съдебно решение в оригинал?! Но никой не казва, че съдиите са тъпи. А полицаите ходят всяка неделя на мач и са принудени да укротяват разни глупаци, чието единствено забавление в живота е да се бият с други лоботомирани там.
Друга тема е, че полицаите имат запасани пистолети и проблемът с насилието срещу тях сигурно ще изчезне, ако почнат да ги използват.
Омразата към професиите, които са обществена ценност, означава едно - като нация сме толкова оглупели, че не заслужаваме да ни има.
