Инфлуенсъри на тротинетки сърфират
И тази година световната търсачка гугъл обяви най-търсените думи, личности и събития.
Интересно е къде сме ние в желанието си за знания. И познания. Българските потребители най-често са търсили що е то инфлуенсър и... тротинетка. Обяснимо.
Социалните
мрежи са пълни
с инфлуенсъри,
редно е да знаем като какви се явяват. Ех, ако знаехме, че има връзка между думите инфлуенсър и инфлуенца, което от своя страна е чисто и просто грип, може би щяхме да се сетим и разтълкуваме правилно. И да се чукнем по главата.
Всъщност терминът означава нещо, което оказва влияние, но погледнато като болест, както навлиза в езика ни от началото на миналия век, можем да си го преведем, че това си е някаква инфекция, поразяваща организма в която и да е от неговите части.
Друго си е обаче да влияеш на общественото мнение, нали?
Езикът е жив организъм, той се мени непрекъснато. Нещо в него остарява, появява се нещо ново, щамове щъкат всякакви за добро или за лошо. В случая с инфлуенсърията новото е просто добре забравено старо. Достатъчно е да сте чели или чули “Инфлуенцата у Митрето” на Тома Измирлиев и няма смисъл да търсите, то е ясно. Както е ясно, че 80% от потребителите нито са чели, нито са чули, нито знаят кой е Тома Измирлиев. Все пак радостното е, че знаят, надявам се, брат му Христо Смирненски.
Ако не го знаят, от инфлуенсърите няма да го научат, но това е социологически, а не филологически проблем.
Горе-долу същото е и положението с тротинетката. Тя си съществува открай време заедно с колелото. Една от най-любимите детски играчки. Но за да съм справедлива, сега се търси електрическа тротинетка - що е то, къде да го намерим, как да се възползваме от нововъведените средства за масово придвижване в столицата и срещу колко.
Мисля, че това са търсили гражданите повече, отколкото значението на думата. Както е и с африканската чума, легионерската болест и Брекзит.
Чума всички знаем що е то, за римските легиони и Чуждестранния такъв сме чели и чували, а Брекзит вълнува поне тези, дето половината им рода е наясно с работата в мъгливия Албион.
Като писнат в съседното село, че им трепят прасетата поголовно, няма как да не потърсиш защо ще изтрепят и твоите.
Брекзитът, както казах, е ясен като значение, но като последици е все още неясен и опасен за евентуалните потърпевши, дето всеки месец чакат паундите от родителите или децата си, за да вържат двата края. Никак не е изненадващо и търсенето на що е то морбили.
При нароилите
се антиваксъри
плюйте си в пазвите и бай, бабо, да не те срещне м... орбилът.
В средата на миналия век благодарение на масовата имунизация тази поразяваща болест с изключително висока смъртност, е заличена от територията на цяла Европа, но напоследък се появява на нашата територия. Та хубаво е, дето се информирате, ама не е зле информацията да я и осмисляте. Щото едно е да ви “евтаназират” прасето, съвсем друго - морбилите да се лепнат на детето ви. Да не дава Господ! Молитвите на свещеници антиваксъри не помагат - доказано е.
Ако направим обобщение, българите сме търсили все болестотворни, че и смъртоносни неща. Изключая тротинетките, които обаче при неправилна употреба не влизат в изключението.
Мога да предполагам само, че търсенето на що е то Чернобил е предизвикано тази година най-вече от едноименния сериал. Ама пак е от смъртоносните.
Казах вече - от филологическа гледна точка езикът е в непрекъснат развой. Често ми се налага да обяснявам (защото ме питат) защо е така. Защо има палатализации, рефлексии на тейота и дейота, на еровете, на ятовата гласна... Ами обновява се езикът, така, както се обновяват клетките в нашия индивидуален организъм, без тази обнова... летален изход.
Но пък и с много пластики и тунинги пак е същото - на нищо не заприличваш като ти се спукат имплантите или ти цъфнат устните като на прокажен. Значи - мяра във всичко. Странно е, че няма сред търсените думи
чорбаджия,
маскари,
чемшир, глъчка,
ятаган
Изводът (лично мой), е, че значението им е познато на народонаселението. Изводът (пак лично мой, но с нездрава насмешлива конотация) е, че е благодарение на “превода” на Вазовия роман “Под игото”, та няма да се чудим вече на израза “гушна чемшира”. Експериментът го гушна още в зародиш. Както и една преводачка гушна едни мангизи (ще търсите ли какво означава в гугъл този термин?).
Това - в рамките на добрия шеговит тон. Защото новият език не заменя стария, а го дообогатява. Поне така е редно да бъде.
Най-хубавия извод от данните на гугъл е, че българите търсим. А който търси, намира. И като намери, премисля. Преосъзнава.
И си прави изводи. А знанията също, слава Богу, няма кой да ти ги отнеме, чрез тях вървиш напред, по своя естествен личностен развой. Без него не става. Гугъл помага, но в кошарата на битието не вкарва.
