Първата жена, лидер на БСП, провокира мощната си вътрешна опозиция и червените влизат в 2020 г. с мощен приятелски огън
Особена партия е БСП. Вместо да отдъхне след годината с два национални избора - европейските и местните, тя влиза в 2020-а с тежката задача да прави нов вот.
Още по-лошо - този път борбата не е с външен враг, жестокият огън ще е приятелски, защото залогът е първият пост в партията.
За първи път социалистите ще си избират лидер пряко - всички членове ще пускат бюлетини, вместо само 800-те делегати на конгреса. Червената игра на избори си е съвсем истинска, защото ще има и ЦИК, и кампания за вота, и всичко останало. Очаква се да участват близо 100 хиляди социалисти в цялата страна.
По време на Страстната седмица преди Възкресение червените страстно ще водят кампания, а самият вот ще е на седмица след Великден - на 26 април 2020 г. Едва ли на “Позитано” 20 са търсими символиката на Томина неделя, комунистите рядко поглеждат към църковния календар. Но пък току-виж решили да докажат на Тома неверни, че може да си изберат пряко лидер от раз въпреки всички скандали в партията заради въвеждането на процедурата.
Революционна промяна прокара Корнелия Нинова - първата жена, председател на БСП. Като такава тя запретна ръкави да разчисти къщата и да въведе ред в нея. Доколко успява, не е тема на този текст... Но е факт, че въведе правила, които, макар да не се харесват от всички червени, сега ще бъдат взети за пример дори от ГЕРБ - като мандатността на различните постове например.
Вътрешната битка на Нинова на няколко пъти за малко да ѝ коства лидерския пост. След евровота тя дори подаде оставка, но после бързо я прибра, оправдавайки решението си с мисъл за партията. Затова сега не ѝ остава нищо друго, освен да доведе реформата си докрай и да стане първият председател на БСП, който ще иска нов мандат от всички съпартийци.
Бърз преглед на историята показва, че всички досегашни червени лидери си отиват сами - дали доброволно, или под натиск, те са подавали оставка пред конгрес. Единственият, който е реално свален след вот на делегатите, е Михаил Миков. Победен от Нинова.
Нека да видим как идваха и си отиваха първите в БСП през годините.
Първият ѝ лидер е Александър Лилов. По комунистическо време той е секретар по идеологическите въпроси на ЦК на БКП и сочен за втори човек в йерархията след Тодор Живков. Близък е до Людмила Живкова, но след смъртта ѝ през 1981 г. отношението към него охладнява. Две години по-късно Живков го отстранява от ръководството. През есента на 1989 г., по време на свалянето Тато, Лилов е във Великобритания, но се връща бързо.
На 8 декември 1989 г. е включен в новото ръководство на БКП. А няколко месеца по-късно застава начело на партията и извършва преименуването ѝ на БСП. Смятан е за стратег на реформирането на левицата - под неговото ръководство тя прави първи опити да се раздели с образа на символ на тоталитаризма и да се превърне в модерна лява партия, отрича възродителния процес, сменя петолъчката с роза. Затова и до смъртта си през 2013 г. е наричан Стратега.
На 40-ия конгрес на БСП през октомври 1991 г. Лилов отново се кандидатира, но на втория тур се оттегля и призовава да се гласува за Жан Виденов. Който всъщност е сочен за негово протеже в партията. И остава най-младият лидер на БСП през годините - оглавява столетницата едва на 32 г.
Три години по-късно БСП печели парламентарните избори и Виденов става премиер, но правителството му вкарва страната в криза - икономическа и финансова. Хиперинфлацията, фалитите на банки, празните магазини водят до протести и бунтове. На извънреден конгрес на БСП на 21 декември 1996 г. Виденов подава оставка и като премиер, и като партиен лидер. Той е сатанизиран, макар по-късно всички да отчитат, че става жертва на червени олигарси и газовите интереси на Москва, срещу които наивно се изправя.
На поста е избран друг млад политик - Георги Първанов. На 4 февруари 1997 г. той и Николай Добрев връщат мандата за съставяне на ново правителство на БСП и така спасяват България от национална катастрофа.
Първанов поема партията в много тежък момент. Не само я изправя на крака, а и я връща като фактор на политическата сцена. Той работи в посока социалдемократизирането на БСП и прави първи опити за обединение на лявото - инициира създаването на първата голяма лява Коалиция за България. Под неговото лидерство БСП приема бъдещото членство на България в НАТО.
На два поредни конгреса - през 1998 и 2000 г., е преизбиран на поста. Слиза сам от него през декември 2001 г., тъй като е избран за президент. След двата си мандата на “Дондуков” 2 се връща в партията, но по-късно е изключен и става първият лидер на БСП, който прави нова партия - АБВ. Причината за това е сблъсъкът му със Сергей Станишев, който го наследи на лидерския пост именно като негово протеже, но бързо се еманципира.
Станишев е най-дългогодишният лидер на БСП - 13 г. Под негово ръководство партията два пъти е в управлението, но никога сама. При тройната коалиция Станишев бе премиер, но управлява в партньорство с ДПС и царската НДСВ. Главата обаче му изяде следващото правителство, на което е сочен за “архитект” - кабинетът “Орешарски”.
Сам се оттегли от лидерския пост, след като през 2014 г. стана евродепутат и обяви, че ще се посвети на ръководстото на ПЕС (президент е на социалистите в ЕС вече 8 години, което също му е рекорд). Мандатът му в БСП бе довършен от Михаил Миков, избран от конгреса на 27 юли 2014 г. Той остава в партийната история с два факта - най-кратко управлявалият БСП след Лилов и единственият, свален от конгрес. На 8 май 2016 г. Миков получава подкрепа от 349 от делегатите, но Корнелия Нинова го побеждава с нейните 395 гласа.
Избрана от конгрес, тя революционно редактира червения устав и разписа прекия вътрешнопартиен вот за лидер, както и мандатност за постовете - и за председател, и за партийни шефове по места, и за депутати. С това Нинова стана и първият лидер, който успя да обедини срещу себе си всички засегнати имена и лобита и си създаде мощна опозиция.
Нинова ще е първият действащ председател на БСП, който ще участва в преки избори за поста. Дали реформата ѝ няма да изяде своята идеоложка, или тя ще поведе гордо първомайското шествие на партията догодина, предстои да видим.
