“Под игото” е не просто литература, “Под игото” е свят на българското
- Вие сте сред критиците на преведения от издателство “Византия” на Нели Стефанова роман “Под игото”. Защо, доц. Миланов?
- Защото съвестта ми на филолог, на гражданин и на човек, който силно обича езика и родината си, не може да се примири с подобни неразумни (в смисъла на Паисий) опити и посегателства върху книги, които носят посланията на времето; книги, без които не можем да БЪДЕМ, защото са памет за миналото ни. Книги, които създават и укрепват духа ни. Книги, които винаги ще бъдат повод да се гордеем. Времето е показало това категорично.
Като езиковед и специалист по история на новобългарския книжовен език не мога да си представя, че някой с лека ръка е посегнал върху романа “Под игото” на Вазов и го е поставил в нелепа и комична ситуация. Посегнал е върху езика на твореца, който има огромен принос за обогатяването и развитието на новобългарския език след Освобождението. Вазов е мисионер по отношение на езика ни, със силно изразителен усет за богатствата на значенията, които думите носят и чрез които се създават неподражаемите светове.
Не приемам нито
един от аргументите
на авторката
Вярвам на учителите по български език и литература, които знаят как да представят световете на българската литература и чрез тях да докоснат умовете на младите хора. Улесняването, което авторката е търсила, принизява посланията и атмосферата на текста, убива епохата, а с това унищожава възможността на бъдещите поколения “да познават” през силата на литературата световете на българското. Обижда и читателите му и унищожава личния досег с художественото пространство на текста.
Тук ми се иска да призова българските журналисти да коментират тези все по-ясно заявени стремежи към улесняването: да улесним граматиката; да улесним учебните програми; да улесним текстовете.
Да убием духа и
мисленето на
младите хора
“Под игото” е текст епоха. И тази епоха е пресъздадена чрез думи, които я описват много точно и образно. Четенето, което тренира мисленето, развива фантазията и обогатява личността, утре ще бъде неделим компонент, подпомогнал изграждането на културата на мислещите хора. Четящите деца са силни в мисленето си и в уменията да се изразяват; познават моделите на литературното и това ги прави по-мащабни. А тези, които семейството и училището не са успели да въвлекат в каузите на обществото, вярвайте,
те няма да прочетат
романа при никакви
обстоятелства
Заради тях не бива да принизяваме стойностното и да се отказваме от високите образци.
- Културолог коментира, че турцизмите са част от езика ни в онази епоха и така осакатяваме този роман. Но ако днешните деца не го разбират, не е ли преводът му добър начин това да стане?
- Турцизмите са многоброен лексикален пласт в българския език и затова и до днес се употребяват в различни сфери. Турски думи има във всички области на бита и обществения ни живот. И сега се използват думи като балкан, баир, дере, късмет, кьорав, кусур, елек, калпак, пешкир, шамар, кюфте, патладжан, ракия, гарга и много други, които са от турски произход или пък са навлезли в езика ни през турския език. Турските думи в творчеството на Вазов придават автентичността на епохата; представят духа на времето си и го запечатват за вековете. Всъщност това е силата на думата. В много учебници тези думи са представени с бележка под линия, която уточнява значенията. Ако днешните деца не разбират тези думи, могат бързо и лесно да ги открият. Не бива да подценяваме учениците. Не бива да ограбваме грамотните деца, които в ХХI век започват да учат чужд език от ранна възраст; чрез текстовете развиват лексикалната си култура. Убеден съм, че с помощта на своите учители, с помощта на обяснителните бележки към изданията на романа и със силата на съвременните информационни средства децата, които носят енергията на знаещите и можещите млади хора, лесно ще разберат посланията на текста. И това ще бъде добър модел за общуването им с текстовете въобще.
- Какво е притеснителното в този превод?
- В този превод всичко е притеснително. От идеята до реализацията. До неуместните предложения за замяна на думи. И тук не се заменят просто думите, а се унищожава действителността, която образно и с(т)илно Вазов е описал точно през тези изразни средства. Замяната на думи е замяна на ценности; изкривяване на смисъла и
убийство на
самия текст
И неговия автор. По силата на каква логика ще бъде преведена думата “бара” като поточе, ручейче, а игуменът е представен като управител на манастир. Затова съм убеден, че тиражът на това нелепо издание трябва да бъде спрян.
- Журналист възкликна, че е трябвало да се преведе и заглавието...
- Това поне не се е осмелила “преводачката на текста”, която вече работи по нови творчески проекти по думите ѝ. Дано не са свързани с превод на Йовковото творчество, на Елин-Пелиновия художествен свят, на Яворовите и Славейковите думи, които са предизвикателство за всеки мислещ човек, който разпознава смисъла на литературата, която ни вади от собствения ни свят, за да ни накара да го преосмислим (по думите на доц. Бойко Пенчев).
- Какъв е начинът децата да разбират “Под игото”?
- Начинът е да върнем доверието им в образованието; да ги възпитаваме в семейството към уважение и признателност към нашите предци и към нашето минало; да върнем доверието им към родния език и литература чрез учебници, които провокират мисленето и ги въвеждат по интересен начин в световете на езика и литературата. “Под игото” е не просто литература, “Под игото” е свят на българското. И ако ние всеки ден не убеждаваме децата си, че без литературна класика; без спомен за миналото; без история и без език сме обречени на невежество и самоунищожение, трудно ще ги убедим и във всичко останало. Ролята на учителя по български език и литература тук е най-важна, затова обществото ни трябва да преосмисли отношението си към учителите ни и всеки ден да подклажда уважението към тях. Те водят децата и ги превеждат през трудното (превеждат ги в трудното, а не им превеждат непреводимото), помагат им и могат да ги убедят в силата на всеки текст; да ги провокират да мислят и да развиват образността си и умението си да създават своя свят като проекция на натрупаните знания. Ролята на родителите е ключова. И не на последно място - да не подценяваме децата. Дали четат, дали пишат грамотно и познават правилата на речевия етикет - това зависи от всички нас - родителите, учителите и обществото.
- Как да се доближи “Под игото” до повече читатели?
- Със сигурност не може да се доближи до тях чрез такъв нелеп и абсурден превод. Всеки според интелектуалната си нагласа и според осъзнатата идея за мястото в обществото трябва да разбере, че без език и литература, без четене и писане не е възможен светът ни днес, а и изобщо. Възхищавам се на всички онези деца, които четат, които през литературата развиват и обогатяват ума си. Които са осъзнали още от ранните си години, че четенето е интелектуално предизвикателство, което ще им отваря пътища през целия живот. Защото няма по-голяма сила от силата на езика. Аз работя със студенти и вярвам, че всичко това е възможно.
---------------
Владислав Миланов е доцент в Катедрата по български език на СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава езикова култура и история на новобългарския книжовен език. Директор е на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч.
