Защо е важно да се вдига шум
за добрите неща
Всяко добро си тежи на мястото. Правя препратка към народната мъдрост, че всеки камък си тежи на мястото, защото човекът, който за една седмица извърши две добрини, спасявайки човешки животи, случайно или не се казва Петър.
Този Петър стана известен в края на ноември с храбрата си постъпка да обезвреди психично болен, нападнал 20-годишно момиче и застрашил живота му. Петър спасява в буквалния смисъл. Живота. И рискува своя, защото скача от влака, преследва нападателя и го задържа до идването на полицията.
Естествено, за това се разшумя в медийното и социалното пространство. Едно от малкото добри неща, за които се вдига шум. Петър Бонев беше награден от кмета на община Лесичово с плакет, грамота и парична сума. Не се съобщава каква е равностойността ѝ, дано стигне за посрещането на предстоящите празници.
Петър има жена и детенце на годинка и три месеца. И явно е добър човек. Защото
колцина от нас
ще се впуснат да
спасяват някого
от нападението
на когото и да било с голи ръце. Много ми е тъжно да кажа, че сигурно се броят на пръсти, но май е точно така. И този Петър, когото на шега вече наричат “циганския Батман”, преди няколко дни спасява цяло семейство от пожар, възникнал в жилището им. Просто вижда пламъци, минавайки оттам, влиза през отворената врата в кухнята и загасява огнището - микровълновата печка. Някой да го е карал?
Можело е просто
да позвъни на
160, нали,
и да му е мирна главата, че все пак е реагирал. Ама не - втурнал се и извел двете жени, мъжа и детенцето, които даже не подозирали докъде може да стигне огнената стихия. Че се и извинил, дето тъй нахлул в частната им собственост.
Аз не деля хората - нито добрите, нито лошите - по етнически, социални и каквито и да било принадлежности. Ром ме е заплашвал с нож, ром ме е ритал на улицата посред бял ден, без никой вървящ по нея да реагира. Ромка се е грижила за мен в болницата като за родна сестра, роми са спасявали детето ми от глутница улични кучета. Работила съм с роми като служител в ТОА “Красна поляна”, ама те тогава работеха до един и децата им до едно ходеха на училище във “Факултета”. И си бяха хора като хора. Просто с техните си традиции и обичаи, без да пречат на никого.
Защо изместих темата ли? Защото я измести политическата обстановка в страната ни през последните 30 години. За което нито аз, нито безстопанствените роми сме виновни. Няма какво да си затваряме очите пред този проблем. Не защитавам крадци, изнасилвачи и убийци - бели, черни, жълти, сини или зелени.
За такива - съд и казън. Облажавам хората, вършещи добро - от помагането на някого, подхлъзнал се на тротоара, да се изправи, до спасяването на нечий застрашен живот, независимо дали е извършено това добро от бял, черен, жълт, син или зелен.
Това отличава
човека от
отрепката
Всяко стадо си има мърша. Да, жалко е, когато мършата си сформира стадо. Ама ние това си го знаем, защото го живеем. Съжалявам, ако някому е нелицеприятно, но истината далеч невинаги е лицеприятна.
И се връщам в темата - Петър Бонев. Тежи си това момче на мястото, тук, в България. Наклонява везните в полза на доброто. Хвала му и да е жив и здрав до девето коляно! Защото камъните не са само за хвърляне, а и за събиране. Защото
от камък, който
си тежи на
мястото, става
градеж
Един ром пролет не прави, ама един камък дава надежда за къщата на доброто. Общата ни къща, в която шетат и луди с ножове, и пожарища, и лошотия до шия, и хора, които са готови да се борят с тях и да ги предотвратяват. Е, камък ли ще хвърлите, или темел ще градите? Аз съм за темелите.
* Преведено от старогръцки - камък.
