- България е много напред по намаляването на
въглеродни емисии и може да иска достатъчен преходен
период и еврофинансиране за енергийния преход
- Общините трябва да са с по-развързани
ръце за цапащите коли и горива за отопление
Започна световната климатична конференция на ООН в Мадрид, а в София температурните инверсии започнаха отново да създават смог. Това са важни поводи за сериозен дебат по темите за замърсяването и климата. За радост започналият във вторник снеговалеж бързо изчисти въздуха в София. Но трябва да се търси дългосрочно решение на тези проблеми.
По отношение на климата, България всъщност е доста напред, тъй като отдавна е изпълнила европейските изисквания за 2020 г., а въглеродните емисии в страната са намалени значително за последните три десетилетия. Според данните на Евростат и Европейската екологична агенция
въглеродните
емисии в
България са
намалени с
близо 40%
спрямо базовото ниво от 1990 г. – два пъти повече от средното намаление в ЕС. В някои страни като Кипър, Португалия, Испания въобще няма спад, а значително увеличение на емисиите. (Виж графиката вдясно) Същото се отнася и за пластмасата. Само преди седмици Евростат публикува и статистика за рециклирането на пластмасовите опаковки – Литва и България са лидери в Европа по рециклиране с дял между две трети и три четвърти, много над средните нива в ЕС.
От тази гледна точка България вече е постигнала сериозно преизпълнение на целите за климата и е отличник по тези показатели. Поради това страната може да подкрепи и по-амбициозни цели за следващите десетилетия, но
в замяна може
да поиска и
по-благоприятно
третиране
Както виждаме, в България има голям дял рециклиране на пластмасовите опаковки и сравнително малко самолетни полети, така че нашата страна ще бъде минимално засегната от евентуална такса върху нерециклираните опаковки или върху самолетните билети. Всъщност за България основното предизвикателство са ТЕЦ-овете на въглища, които произвеждат около половината електричество в страната. Няма как енергийната система на страната да се промени за 5 или 10 г., затова целта на България е да получи достатъчно дълъг преходен период, както и да се отпусне европейско финансиране, за да извърши енергийния преход.
Но по-важно е друго. Ако ЕС има амбициозни климатични цели, това може да доведе до прехвърляне на индустриални производства от Европа към съседни страни, в които няма такива екологични изисквания. Видяхме примера с Турция и “Фолксваген”, как неприлагането на европейските правила за държавни помощи може да доведе до изнасяне на производства от Европа. Има възможни решения на този проблем, някои от тях вече се обсъждат на европейско ниво - България като член на ЕС трябва твърдо да настоява за въвеждането на правила, така че оттук-нататък да няма прехвърляне на индустриални производства по регулативни причини.
За България много по-сложен е въпросът с локалното замърсяване – особено в големите градове. В София например сериозен проблем са фините прахови частици, които се причиняват от автомобилите и горенето на дърва и въглища, както и азотните оксиди от автомобилите.
Замърсяването често е концентрирано в големите градове и е особено опасно, тъй като засяга голяма част от населението и създава редица здравни проблеми. Именно затова е особено важно големите градове да са по-активни.
В същото време не можем да очакваме проблемът да се реши за ден-два. Много хора се отопляват на твърдо гориво не защото толкова го харесват, а защото нямат възможност за друго отопление или нямат финансови средства, за да си го позволят. Много хора карат стари автомобили, защото просто не могат да си купят нови или пък нямат удобен градски транспорт в техния квартал. За разлика от
богатите западни
градове
София не може да вземе радикално решение и да забрани изведнъж всички цапащи автомобили и отоплението на въглища. Така че мерките трябва да се въвеждат постепенно и да са в рамките на възможното.
Например тази година с европейско финансиране София започна програма за безплатна подмяна на стари печки на твърдо гориво. Това е добра инициатива, но за съжалениея няма твърде много кандидати. За да се стимулира участие, може да се предвиди постепенна забрана на отоплението със стари печки на твърдо гориво в следващите 5 г. Пет години са достатъчно дълъг срок всички да си сменят отоплението чрез кандидатстване по програми или със собствени средства. Ето един такъв постепенен подход, включващ стимули, субсидии, но също така санкции и срокове, може да постигне реален прогрес.
По същия начин стои въпросът с автомобилите. Сега има една перверзна ситуация, при която по-мръсните автомобили плащат по-нисък данък. Това е обратно на здравия разум и трябва постепенно да се промени. Първа крачка беше направена през миналата година с плавно ребалансиране на коефициентите в закона, тази година също се прави една малка крачка чрез наредбата на Софийската община. Но законът дава на общината много малко възможности за промени – коефициентът за най-мръсните автомобили (без екологична категория, или с Евро 1 и Евро 2) може да се мести само между 1.1 и 1.4.
Това са едва
три десети
след десетичната запетая. Ребалансирането явно ще става бавно и постепенно, но все пак е добре, че има стъпки в правилната посока.
Положително е, че допълнителните приходи от облагане на цапащите автомобили ще се използват за подобряване на градския транспорт. Колкото по-добър е той, толкова повече хора ще могат да преминат от автомобил към транспорт. Друга причина за масово ползване на автомобили е липсата на детски ясли, градини или училища в квартала и съответно нужда всяка сутрин децата да се превозват на друго място. Обаче догодина в държавния бюджет се залага фонд от 70 млн. лв. за нови детски градини и училища – така че постепенно този проблем може да се реши.
Тогава вече може да се мисли за следващи мерки. Една идея е да има зелена карта за градския транспорт – която да е в сила през зимните месеци и да стимулира софиянци да слязат от автомобилите и да се качат на градския транспорт през месеците с голямо замърсяване на въздуха. Може да се даде отстъпка на всеки, който слезе от автомобила и се качи на транспорта. Ако и това не е достатъчно, може да се мисли за ограничаване на навлизането на мръсни автомобили в центъра на София – и то само в дни и месеци с голямо замърсяване.
Но някои неща не могат да се решат на местно равнища. Например стимули за автомобили на газ или метан изискват промяна в законите. Строг контрол върху вноса на стари автомобили и при годишните технически прегледи също изисква централна политика. Има нужда да се даде повече свобода на общините да променят коефициентите на отделните данъци и такси, както и правомощия да забраняват определени видове горива за отопление или да отказват регистрация на твърде замърсяващи автомобили.
