Учителите трябва
да са креативни, но и
по-строги - не става въпрос за принуда, а за прекалена свобода
- Г-н Николов, защо станахте учител на 62 години, след като дълги години бяхте журналист?
- Работех като журналист, но започнаха съкращения и напуснах. Търсих си работа, а имам диплома за учител. Завършил съм българска филология във Великотърновския университет с втора специалност история. Отидох на 5 събеседвания и на петото, стана. Започнах работа като учител по история в 95-о училище “Проф. Иван Шишманов”. Другият ми мотив беше, че съм написал няколко книги на исторически теми. Над 30 години съм ходил в историческия отдел на библиотеката, в държавна агенция “Архиви”.
Не смятах, че стъпвам
на чуждо поле
Казвам на учениците си, че най-трайни приятелства в живота остават от ученическите и студентските години. Ние, приятелите от университета и от училище, всяка година се виждаме. Децата сега не го разбират. Няма я тази задружност, която по наше време я имаше. Журналистиката обаче ми е дала начин да общувам с хората и да ги разбирам. Затова не бях стреснат, че ще ставам учител.
- Какво е да си учител?
- На мен много ми харесва. Оня ден разсърдих едни ученици от 10-и клас. От тях има такива, които много знаят, много се интересуват. С тях водим диспути, правим оценка на исторически събития. Разсърдих ги, защото им казах, че повече съм радостен, че други трима, които миналата година не се интересуваха от нищо, почнаха да учат. Хората са различни навсякъде. Целта е да запалиш тези, които нищо не ги е интересувало. Така виждаш смисъл в работата си. При нас има доста млади учители, проблемът с липсата на кадри е в малките населени места и в селата. Педагогическите специалности не са популярни и в университетите. Във Великотърновския тази година в първи курс “Българска филология” са приети само 6 души. Навремето бяхме над 200 в 8 групи.
- Много се говори напоследък, че учителите трябва да са креативни, да са по-малко лектори, повече вдъхновители, какво мислите вие?
- Всеки урок отделям 10-ина минути да си припомним предишния. След това започвам с новия урок. Накрая ги питам какво са разбрали. Много държа да си направят домашните, особено учениците до 7-и клас. Разбирам, че трябва да сме креативни, но трябва да сме и малко строги. Нито законът, нито правилникът на училището го забранява. В началото на всяка учебна година запознаваме учениците с тях. В член 172 ясно е записано, че те трябва да зачитат правата, честта и достойнството на другите, да носят училищната униформа, да не употребяват тютюн и тютюневи изделия и да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове, както и да не възпрепятстват с поведението си нормалното протичане на учебните часове. Санкцията за това е отстраняване от час. И все по-често си задавам въпроса колко от учениците в България спазват изискванията на закона. В тази връзка впечатленията ми са, че те не знаят нито задълженията си, нито правата.
Не говоря за принуда, но според мен става дума за прекалена свобода. Трябва да придобият поне минимума знания. Както се казва, стара любов ръжда не хваща - в училище направихме вестник. Предизвика голям интерес. Интерес има и към извънкласните форми.
- Дадоха свобода на учителите да не следват стриктно програмата, използвате ли я?
- В историята това е трудно да се приложи. Разглежда се определен период например. Моя работа е да преценя, че нещо може да се учи малко по-продължително, но децата трябва да учат всичко от програмата. Защото в историята всичко е свързано. Примерно знаят “България на 3 морета”, което става при цар Симеон и цар Иван Асен II, но това заслуга само на тези двама царе ли е, или и на владетелите преди тях? Очевидно е, че и преди тях управниците са се стремили и са постигнали териториално разширение на България. Затова, когато обяснявам логическите връзки в историята, си позволяват да ме иронизират и казват: “Сега господинът ще стигне до любимите си въпроси защо и какво е последвало”.
Въпреки някои недостатъци учебниците са написани логично. Особено учебникът по история за 10-и клас. Когато предаваш един процес, не може някъде да го прекъснеш, той следва определен път.
- В 10-и клас се учи за комунизма, имаше спор между специалисти дали беззъбо, или зъбато е предаден соцът, вие какво мислите?
- Учих по времето на соца, в т.нар. демокрация днес преподавам. Трябва да отървем историята от всичките идеологизми. По същия начин, по който навремето хвалехме соца, сега хвалим други неща и отричаме соца. Не може да намерим обективната оценка на всеки строй. Нито намерихме оценката на монархизма, нито на социализма, нито ще намерим на демокрацията в бъдеще. Липсва обективен критерий. Винаги играят някакви идеологически причини. Историята не е точна, а обществена наука. Попитах децата на един урок какво знаят за социализма. Отговорът беше: “Господине, тогава е имало един вид салам и не е имало какво да се яде. Хората е нямало къде да живеят”. Казах им да оставят тези работи. Когато им обяснявам, че тогава не плащахме за здравеопазване и образование, получавахме стипендии в университета, във всяко училище имаше лекар и медицинска сестра, децата ме гледат втрещено и ме питат вярно ли е. Мисълта ми е за оценката. Дайте да бъдем обективни за това, което е ставало в тази България. Другото, което ме ужасява, е, че
още в 5-и клас започват
да ме питат за Хитлер
Миналата година на деветокласниците им казах да направят проект, който може да се разказва, а не да лепят снимки и текстове от интернет на разни картони. Попитах кой каква тема ще си избре. Тогава учеха за Мусолини, Сталин, Франко, Кемал Ататюрк, цар Борис, Тодор Живков, Вълко Червенков.
Журналистиката
ми е дала начин да
общувам с хората
и да ги разбирам
учениците питат: За какво
ми е това - историята или
математиката, и вместо да
четат, играят с телефоните
От десетина души, които изявиха желание да се включат, девет ми казаха, че искат да работят по темата за Хитлер. Питам ги защо.
Отговорът: “Защото е избивал хора”. Чули са нещо, без да се задълбочат.
Социализмът има различни периоди. Трябва да ги обясниш. Като обясняваш за лагерите и Народния съд, обясни и за Парижката мирна конференция през 1946 г. Кой ни защитава там. Какво искат гърците от нас. Какво искат САЩ и Великобритания и какво иска Съветският съюз. Обяснете тези изходни позиции. Не спирайте само до лагерите.
Като идва референдумът “Република или монархия”, 93,7 на сто от българите гласуват за република и това не са измислени цифри. Има неща, които се губят за сметка на другите, за да защитим някаква позиция. Обективност трябва в цялата тази работа.
- Добре платен ли е учителят днес?
- Пет пъти съм сменял работата, но никога не съм питал за пари. Винаги съм бил наясно каква заплата се взема при определен вид професия. Мисля, че учителят е сравнително добре платен. Друг е въпросът, че
напоследък има
все повече бюрокрация
В училището имаме електронен дневник, но това изисква съответната компютърна обезпеченост. Не във всеки кабинет имаме компютри. Не говоря само за нашето училище. Необходими са проектори.
- Какви са младите хора днес?
- Прекалено комерсиални. Когато ученикът има ниска оценка, веднага започва да пита кога ще го изпитам, за да си я повиши.
Казвам да научи няколко урока и тогава, на един урок не изпитвам. Ама, знаете ли вкъщи колко ще ми се карат, ми отговарят. Това ги интересува.
Другото, което ме учудва, е, когато ги попитат защо е почнала Първата световна война, казват, че причината е земя. Някои казват за територия, трети казват - за пари. Това показва мисленето им. Всъщност съвсем естествено е. Родителите говорят за пари и това се пренася върху децата. Това обаче не е добре.
- Какъв вестник правите?
- Казва се “95 вести”. Засега сме направили едва първия брой. С колегата Александър Динеков сме го замислили като вестник за четене. Вкарахме техни разработки, картини. Показва техните таланти. Изненада ме, че сами си го странират. Влече ги, а всъщност това е целта. Засега голям мерак ги гони, да видим докога. Деветокласниците са много запалени. Весела е родена за коректор, по правописа е перфектна.
- А грамотни ли са като цяло?
- Трудно могат да си изложат писмено мисълта. Това е едно от несъвършенствата на образованието. Беше ми много трудно да ги науча как се прави конспект и да развиват тема. Е, може би половината могат, останалите - не могат и нямат желание да го правят.
Питат ме защо им е това. Едни казват, че не им трябва математиката, други - историята. Други казват, че ще отидат в чужбина.
Аз пък им казвам, че като отидат в САЩ, Германия или Англия, там има представители на най-различни нации. Ще попаднат някога в компания с индиец или пакистанец, които ще заговорят за своята история, а те ще мълчат и няма да знаят какво да кажат. Другото, което ми прави впечатление, е, че трудно работят с понятия. В учебника има много дати. Трябват им само няколко от тях, необходими са им причинно-следствените връзки.
Масово слушат чалга, а
колегата по музика им
предлага много жанрове
Много малко четат. Обясняват ми, че не обичат да четат, защото предпочитат да си играят на мобилните телефони. Това е голяма напаст.
- Как по-зрял учител вижда бъдещето на образованието?
- Изхождайки от традицията на българското образование от времето след Освобождението до наши дни, не съм особен оптимист. Тук не става дума за свободата на учениците, нито за подготовката на учителите, а става дума за обществото. Защото, да не се лъжем, каквито са отношенията в обществото, такива са отношенията и в училище. Наскоро говорих с един колега, който 25 години е преподавал в Англия . Пита ме дали знам колко са неграмотните във Великобритания. Отговорих му, че в САЩ са 27%, но на Острова не знам. Той ми каза да умножа числото по две. Това ме заинтригува, защото очевидно критерият им за неграмотност не са правописните грешки, а някакъв друг. Оказа се, че за неграмотни те приемат учениците, които не могат да изложат мислите си в писмена форма. Ако приложим този критерий в България, какво ще се получи? В 5-и и 6-и клас ми беше много трудно да отуча децата от тестове със затворени отговори. Успях да ги накарам да комбинираме въпросите. Много трудно отговарят на отворени въпроси, в отговорите на които се изисква някаква логика.
CV
- Роден на 9 септември 1955 г.
- Завършил е българска филология и история във Великотърновския университет
- Работил е в радио “Велико Търново”, вестниците “Подем” - П. Тръмбеш, “Борба” - В. Търново, “24 часа” и “Сега”.
- 4 години е бил работник в бирена фабрика заради изискването за софийско жителство
- Учител по история в 95-о средно училище “Проф. Иван Шишманов”
- Автор на няколко книги на историческа тема
- Носител на наградата “Паница” през 2004 г. за журналистическо разследване за т.нар. Царски имоти
