Репресията срещу легалния бизнес ще доведе до нелоялна конкуренция и напрежение в бранша, казва председателят на Националната лозаро-винарска камара
- Г-н Ангелов, как гледате на предложението за въвеждане на видеонаблюдение в акцизните складове на производителите на алкохол?
- Мнението на Националната лозаро-винарска камара е ясно – това е поредната прибързана, несъгласувана, бедно аргументирана, непропорционална и съмнителна като ефект законодателна инициатива.
Казано накратко – това е опит за саморазправа с легалния български бизнес. А същият този бизнес прославя с качеството на продуктите си страната ни, осигурява пряка и косвена заетост на 100 000 души, внася годишно стотици милиони левове в държавната хазна под формата на акцизи, данъци и осигуровки. Същият този бизнес, който сега гонят като враг, инвестира в българското земеделие, българската преработвателна промишленост, произвежда продукти с добавена стойност и осигурява заплати в най-изостаналите и обезлюдени региони на страната.
Искам ясно да кажа – ако това предложение се приеме – ще доведе единствено до нелоялна конкуренция, разделение и напрежение за един традиционен и важен за българската икономика бранш.
- Това определено е остър отговор. Защо смятате така?
- Такова предложение не мога да нарека по друг начин освен имитация на дейност, да не използвам и по-силни думи. Докато преследват легалните производители, на законодателно равнище, се затварят очи за реалните проблеми с нелегалното производство и разпространението на нелегален алкохол, които притискат легалния бизнес от години. Проблеми, които заради административна и законодателна пасивност са се превърнали в хронични за отрасъла. Заради тях днес 50% от сектора високоалкохолни напитки е изцяло в “черния” сегмент. За тези проблеми сме алармирали многократно както законодателния, така и правоприлагащите органи. Липсва какъвто и да е реален контрол върху 1500 регистрирани специализирани малки обекта за дестилиране на ракия, които внасят минимален акциз спрямо това, което би трябвало да дължат, с оглед на преработената от тях суровина и реално осъществявана от тях дейност. Не се предлагат и никакви законодателни мерки спрямо другите над 8000 субекта, които извършват подобна дейности изцяло незаконно – без регистрация или лиценз. Така хазната губи над 100 млн. лв. годишно от акцизи, данъци и осигуровки. А българските граждани плащат със здравето си от разпространяваните опасни продукти.
Вместо да се потърсят тези 100 млн. лв., депутатите умуват върху драконовски мерки, от които очакват 10 млн. лв., но реално не повече от 500 хил. лв. Дори тези пари обаче няма да постъпят, ако например потреблението намалее или някой от производителите фалира заради огромните разходи, които е принуден да направи.
Подобен подход няма еквивалент в световната данъчна практика: да се въвежда мярка за контрол, която икономически струва на данъкоплатците многократно повече спрямо очакваните от нея приходи в бюджета. Той носи в себе си заряд да фалира цели икономики.
Да не говорим, че притискането на легалните производители ще доведе до обратния ефект – незаконните производители на алкохол, най-често фалшив, ще избуят и ще залеят пазара с опасни продукти. Питам – кой рискува здравето и живота на българските потребители с тази необмислена мярка и кой ще носи отговорността, ако нещо се случи?
- Колко предприятия ще бъдат засегнати, ако предложението влезе в сила?
- Предложението е да се монтират уреди в 71 акцизни склада за производство на алкохол. Към тях трябва да се включат и складовете, които са лицензирани само за съхранение на алкохол, или общо 100 обекта. Разходите за видеонаблюдението, които се предлага да са за сметка на лицензираните складодържатели в алкохолния бранш, възлизат на сума между 50 и 75 млн. лв. срещу предполагаеми допълнителни приходи от по-малко от 500 хил. лв. Казано по друг начин, се предлага срещу необосновани разходи за бизнеса от 100 лв. с цел административен контрол държавната хазна да прибира по-малко от 1 лв.
- Откъде идва тази сметка за 500 хил. лв.?
- Според официална справка на Министерството на финансите заловените от Агенция “Митници” количества нелегална акцизна стока за година и половина са 42 241 литра, колкото две цистерни, със стойност на налога под 400 000 лева.
Това е ясен атестат, че контрабандата на алкохол не се случва в данъчните складове. Възниква въпросът какъв ще е ефектът от поставянето на видеонаблюдение в тях?
- Вярно ли е, че има разнобой и сред депутатите за въвеждането на такава крайна мярка?
- Очевидно част от вносителите също осъзнават безумието на това предложение. В стенограма от заседанието на Комисията по бюджет и финанси от 14 ноември 2019 г. председателят на комисията ясно казва: “…правиха се много разчети за това какъв е очакваният ефект от това и какъв е разходът, който бизнесът би направил за това видеонаблюдение, както и възможността чисто административно Агенция “Митници” да администрира този процес, да го следи и да се получи положителен ефект за бюджета…”.
Впоследствие заради тези разчети същата тази парламентарна комисия решава, че въвеждането на видеонаблюдение в акцизните складове за алкохол не е пропорционално спрямо преследваните цели и не е оправдано, и че в по-облекчена спрямо първоначално предложената форма такова е оправдано на този етап да се въведе единствено за сектора на горивата.
Тук възниква въпросът какво се е променило във възприятията на депутатите, които първо (на 14 ноември 2019 г.) отхвърлят като непропорционална идеята за въвеждане на видеонаблюдение в акцизните складове за алкохол, а само 6 дни по-късно (на 20.11.2019 г.) внасят законодателно предложение за въвеждането на подобна мярка?
- И все пак – нужна ли е такава система за следене на производителите, след като при тях се правят постоянно проверки?
- Категорично не. Алкохолният бранш е най-следеният в държавата. Проверяват ни митническите органи, приходната агенция, Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция по лозата и виното към Министерството на земеделието, храните и горите, РИОСВ, РЗИ, КЗП и други органи с контролни функции. Всички лицензирани акцизни складове за алкохол са под постоянен мониторинг от страна на Агенция “Митници”. Т.е. освен че в тези складове има измервателни уреди, които предават постоянно по електронен път в митниците какво влиза, какво излиза и какво се движи в тях като акцизни стоки, има и постоянно присъствие на митнически служители и дори на жандармерия в тези складове. Какво повече трябва да се въведе?
Може би магнитни гривни за работещите в тези складове? А вие питате ли се как това видеонаблюдение ще се отрази върху хората, които работят в тези складове? Вие как бихте работили в условията на 24-часово наблюдение? Това със сигурност ще доведе до отлив на служители, липса на работна ръка, а оттам и намаляване на средните заплати в икономически изостанали региони, които разчитат на тези пари.
- Какво предлагате да се направи?
- Ако представителите на законодателната власт и на контролните органи като част от изпълнителната власт имат реалното намерение да се преборят с проблемите, свързани със сивата икономика в сектора, за пореден път призоваваме да бъдат предприети законодателни инициативи и реални контролни действия от страна на правоприлагащите органи в следната посока:
Въвеждане на средства за измерване и контрол и автоматизирани системи за отчетност във всички предприятия, които имат право съгласно закона да произвеждат алкохол и алкохолни напитки (работещи в условията на регистрационен режим по смисъла на ЗАДС – 1500 СМОД /специализирани малки обекти за дестилиране/), какъвто е режимът за производителите, работещи в условията на издаден лиценз;
Въвеждане на система за видеонаблюдение там, където практически липсва контрол от страна на Агенция “Митници” и други администрации – в специализираните малки обекти за дестилиране.
Изземването или поставянето под специален режим на контрол (изключващ възможността за производство на алкохол) на дестилационните съоръжения в предприятия, които са с отнет лиценз или регистрация по смисъла на ЗАДС или на Закона за виното и спиртните напитки.
Изземването и унищожаването на дестилационните съоръжения за алкохол, които се намират у лица, които нямат и никога не са разполагали с лиценз или регистрация по смисъла на ЗАДС или Закона за виното и спиртните напитки.
Според нас така ще бъде ограничена сивата икономика в сектора и ще бъдат спазени както европейските, така и националните норми, според които производството на алкохол може да се осъществява единствено и само от лица, които имат валиден лиценз или разрешение за това по смисъла на акцизния закон.
