Петима композитори са автори на музиката във филма на Людмил Стайков “Ханът и империята”
Инж. Добромир Чочов е основател и собственик на “Доли Студио Медия” - водеща компания в областта на производството, постпродукцията, адаптацията, превода, субтитрирането и дублажа на филми.
Копродуцент е на голяма част от съвременните български филми, от които последните са “Ирина”, “В кръг”, “Имало една война”.
Продуцент е на “Другият наш възможен живот”, “Сбогом, Джони”, на документалния “Братя Георгиеви: Евлоги и Христо” и др.
- Как се роди идеята да вдъхнете нов живот на “Хан Аспарух”, г-н Чочов?
- Предложих на акад. Людмил Стайков да реставрираме филма му. Той се съгласи. Решихме, че е хубаво да направим нова версия, да увеличим ритъма, да премахнем някои кадри.
Трилогията “Хан
Аспарух” е 6 часа,
трудно се гледа толкова дълъг филм, макар и разделен на три серии.
- Защо избрахте точно “Хан Аспарух”?
- Защото е един от най-мащабните филми в света, не само в България. Той е филм паметник, който разказва за създаването на българската държава, но нямам спомен да е даван често по екраните и по телевизиите. Прекалено черни и негативни филми излизат в момента, но ни трябват и позитивни и жизнеутвърждаващи филми, а “Хан Аспарух” е точно такъв. Той не е политически обвързан, не носи привкус на партийна идеология.
- Родолюбив филм бих го нарекъл...
- Да. Всеки, който го е гледал, сигурно е усетил тръпка. Силно впечатляват мащабните сцени и организацията за заснемането им... Надали в бъдеще някой ще може да заснеме такъв епохален филм като “Хан Аспарух”.
- При това той е сниман през 1979 и 1980 г., когато нямаше такава модерна техника, с каквато се правят филмите днес...
- Това е уникалното във филма. Как се организира и как се управлява една такава маса от хора?! Като говорим за 40-50 хиляди статисти, те наистина са толкова, а не е компютърен трик. Впечатляват от гледна точка на възможности, мащаб, замах... Сигурно в този филм са взели участие като логистика и обслужване над 100 хиляди души.
- Какво точно направихте, за да реанимирате “Хан Аспарух”?
- Филмът е национално богатство, национална ценност. Съхранява се в Българската филмотека. Чрез договор с Националния филмов център получихме възможност да реставрираме оригиналната трилогия. От филмотеката реагираха много бързо и адекватно и ни бяха предадени над 160 кутии с негативи, позитиви и тоннегативи. За съжаление, нямаше магнитна лента със звуковите тракове на материала. По филмовия материал беше тръгнало оцетно разлагане и имаше поражения върху самия негатив, но все още беше в прилично състояние.
- Какво представлява самата реставрация на вече близо 40-годишния филм?
- Започва се почистване и измиване на лентите. За реставрацията купих специална техника, която е с 5К лазерно сканиране на лентата.
Машината е американска, абсолютно съвременна и модерна. Направихме сканиране на негатив, позитив и тоннегатив. Някои от материалите се наложи да сканираме и по два пъти. Всичко, което се съдържаше в споменатите вече 160 кутии, е минало през ултразвуково почистване и миене. След сканирането й вече идва къртовската работа, която е на ръка - филмът се гледа квадрат по квадрат и се ретушира.
Над 640 хиляди
квадратчета са
ретуширани
и почистени
от драскотини и петна. 640 хиляди! Това са над 12 400 метра лента - почистена и сканирана. Огромен труд. След което идва цветното разчитане на филма. Първоначално не си представях нещата в този обем и толкова сложни, но натрупахме ноу-хау, каквото в България едва ли някъде има.
- Колко струва новата техника, която купихте за реставрацията на филма?
- С оглед на съхраняването на безценните филмови класики стойността на машините не е определяща. Картината на филма ще засияе в пълния си блясък като току-що заснет филм. Трилогията “Хан Аспарух” е първият български филм, заснет на лента “Кодак” и реставриран в 4К.
- Как смесихте музиката, написана от петима композитори и тя звучи като едно цяло?
- Това е изцяло дело на акад. Людмил Стайков. Той направи тази магия. Използваше музика или фрагменти от музика, която му беше предоставена, и я комбинираше в съответствие с картината и звуковите ефекти, които по онова време са звучали в главата му.
Той е майсторът на обединяването и впрягането им в едно цяло. За това нещо надали и самите композитори са си давали сметка - като всеки един творец и те са ревниви към труда и таланта, които влагат в произведенията си. Тук обединяващият фактор е режисьорът на филма акад. Стайков. Той успя да обедини петима автори в едно произведение. Не ми е известен друг такъв случай в световното кино.
- Единият от композиторите е Стефан Димитров, кои са другите?
- Румен Бояджиев-син, Минко Ламбов и Александър Карагьозов. Моята идея беше да поканим композитори, които да направят едно демо и който най-много се доближава до гения Симеон Пиронков, на него да му се възложи писането на музиката в стила и почерка му. (Композиторът Симеон Пиронков е автор на музиката в трилогията “Хан Аспарух”, вече покойник - б.а.)
За изграждането на звукова картина на новия филм се наложи отново да се запише и музиката на Пиронков. Но не намерихме запазени ноти и партитури на оригиналната музика. А искахме да запазим добрите, силните моменти от музиката му и да я допълним с нова. За това ни помогна Пиронков-син. Той даде материали, които са съхранявани в техния дом. От тях като записки и щрихи, които са били правени, е извадена музиката, като се наложи
някои неща да
се допълват по слух
Това се оказа изключително труден и сложен процес.
С изключително голямо уважение към композитора на трилогията се отнасяхме през цялото време, искайки да запазим автентичното звучене, което е в оригинала. Вече с новите композитори филмът е с много повече музика от оригиналната трилогия.
За съжаление, никъде няма разделени и запазени бандовете на филма (като ефекти, музика и говор). Разполагахме с тоннегатива или звука от позитивните копия, който е финалният мономишунг на филма. Това е оптичен звук на самата лента, която технологично е ограничена в рамките до 8 килохерца. Така че за новия филм “Ханът и империята” се нуждаехме и от изграждането на нова звукова картина, за да звучи съвременно, мощно и богато. Естествено, за такъв епохален филм музиката е записана от голям симфоничен оркестър с диригент Пламен Джуров и хор с диригент София Бърдарска.
Новият филм е съраунд и всички звукови ефекти, както и музиката във филма, са изградени наново.
- Имаше ли проблеми с гласовете на актьорите?
- Да. Трябваше да извадим чисти техните гласове. Не можехме да си позволим да ги преозвучим и да вдъхнем недоверие у зрителите, познаващи тези велики актьори, да ги приемат с различни гласове от оригинала. Все пак става дума за Васил Михайлов, Богомил Симеонов...
- Стефан Гецов, Ваня Цветкова, Джоко Росич, Петър Слабаков...
- Да. Това беше
изключително
трудна,
къртовска задача
Реплика по реплика с хилядите възможности, които компютърната техника позволява, извадихме сравнително чисти гласове и ги “подложихме” в съвременния филм.
- Има ли дописани реплики?
- Да, от Людмил Стайков и затова в началото на филма името му стои като съсценарист на съвременната версия. Има дописани реплики, за да бъдат направени монтажните връзки и изграждането на новата линия във филма. Единствено Антоний Генов (в ролята на Велизарий - б.а.) е преозвучен. След тежък кастинг беше избран актьорът Димитър Иванчев. Записвани са и допълнителни реплики за масовките, за да се засили атмосферата във филма.
- Кога пускате филма на голям екран?
- По всяка вероятност в началото на следващата година.
- Кой е следващият филм, който ще реставрирате?
- Имаме готовност за една поредица от филми, която е дигитализирана. Ще чакаме “Ханът и империята” да мине по екраните, за да видим зрителската реакция. Смятам, че и други филми от българската класика ще представляват интерес. Искам да благодаря на всички хора, които взеха участие и помогнаха този филм да бъде съхранен и възроден в новия си вид.
Щастлив съм, че тази година завършихме и документален филм за братята Евлоги и Христо Георгиеви със сценарист Влади Киров, режисьор Михаил Мелтев, оператор Емил Пенев. Смятам, че се получи един любопитен и добър филм.
