Софийският окръжен съд (СОС) и Софийският апелативен съд (САС) са осъдени да платят обезщетение за бавно правосъдие на бившия полицай Деян Пенков, който преди шест години е бил осъден на две инстанции за лихварска дейност, но след това давността за престъпленията му е изтекла и по искане на самия Пенков Върховният касационен съд (ВКС) е прекратил делото, съобщава правният сайт "Лекс".
Това се е случило през 2021 г., три години преди ВКС да постанови Тълкувателно решение №1/2020 , с което класическото лихварство престана да е престъпление.
Далеч преди това, през 2018 г., Софийският окръжен съд е осъдил Пенков условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен срок и ¼ конфискация на 9 имота, след като го е признал за виновен за седем случая на незаконно предоставяни кредити срещу месечна лихва от 10 до 20%, за които неправомерно е получил над 56 000 лева – престъпление по чл. 252, ал. 2 от Наказателния кодекс.
През 2020 г. Софийският апелативен съд е оставил в сила присъдата и делото е стигнало до ВКС след жалба на подсъдимия. От решението на ВКС от 2021 г. пък е видно, че то е прекратено по изрична молба на Пенков заради изтекла абсолютна давност за преследване по чл. 252, ал.2 от Наказателния кодекс. Върховните съдии са проверили, че действително деянията, за които бившият полицай е бил подсъдим, са извършени между 2000 г. и 2005 г., като за тях предвиденото наказание е до 10 години закон, а максималният давностен срок е 15 години и е изтекъл.
Миналата година Пенков е завел дело в Софийския градски съд (СГС) за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок. Според него отговорни за бавното правосъдие са прокуратурата, Софийският военен съд, СОС, САС и ВКС, като иска да бъде обезщетен със 100 000 лева, както и с 37 000 лева лихви за забава.
Той разказва, че през март 2010 г. е бил задържан в Етрополе и привлечен като обвиняем за лихварство, като останал в ареста 4 месеца, след което бил освободен под гаранция. През това време били наложени запори и възбрани на имуществото му за обезпечаване на евентуална конфискация.
Делото било внесено в СОС през 2012 г., но след осем заседания е било прекратено и изпратено на военната прокуратура, тъй като съдът установява, че между 2003 г. и 2005 г. Пенков е бил полицай. Военната прокуратурата на следващата година е внесла делото в Софийския военен съд, макар подсъдността на полицаите на гражданските съдилища да беше въведена още през 2008 г. След това пък е бил повдигнат спор за подсъдност и ВКС е върнал делото на окръжния съд, където то е започнало отново през 2014 г. През 2016 г. Пенков е бил оправдан изцяло, но след това САС е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане. През 2018 г. друг състав на СОС вече признава бившия униформен за виновен и през 2020 г. апелативният съд потвърждава присъдата, преди делото да бъде прекратено по давност от ВКС.
Процесът е продължил 11 години, в които Деян Пенков твърди, че е претърпял много вреди, като бил дисциплинарно уволнен от МВР, останал без постоянна работа и доходи, бил публично стигматизиран, което довело до отчуждение от колеги и приятели и нарушени семейни отношения. Той твърди също, че е преживял тежка депресия, безсъние, кошмари, чувство за унижение и загуба на лична стойност, както и здравословни увреждания.
В решението си съдия Мария Запрянова посочва, че открива само две необосновани забавяния на делото – близо две години при изготвяне на мотивите на окръжния съд към осъдителната присъда и още 4 месеца за постановяване на решението на апелативния съд, с което тя е потвърдена.
„На общата продължителност на производството са се отразили високата фактическа и правна сложност на делото, спорът за подсъдност между Софийски окръжен и Софийски военен съд, както и трикратното разглеждане на делото от първа инстанция и двукратното му разглеждане от въззивна инстанция", мотивира се градският съд. Съдия Запрянова посочва още, че продължителността сама по себе си не е достатъчна за извод за неразумен срок, когато е обусловена от сложността на обвинението, обема на доказателствата, броя на свидетелите и вещите лица, разрешаването на въпроси по подсъдността и многократното съдебно разглеждане.
Съдът констатира също, че прокуратурата не е бездействала и няма забавяния в разследването, а в съдебна фаза делото е разглеждано ритмично в поредица от заседания, в които са провеждани разпити, приемани са експертни заключения, изисквани са допълнителни доказателства, а някои отлагания на заседанията са били заради отсъствия на Пенков по здравословни причини.
„Тези обстоятелства не могат да се квалифицират като неоправдано бездействие на компетентните органи, тъй като произтичат от естеството на производството и от необходимостта делото да бъде разгледано при спазване на процесуалните гаранции", пише съдът и заключва, че освен двете забавяния при постановяване на крайните актове на СОС и САС, в останалата част делото е протекло в разумен срок, обусловен от неговата фактическа и правна сложност.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът посочва изтъкнатите от Пенков обичайни негативни последици от едно продължително дело, но подчертава, че в случая трябва да открои тези от тях, които са свързани с конкретните срокове на забавяне на СОС и САС, а не с вредите от цялостното развитие на процеса.
Така СГС приема, че Софийският окръжен съд трябва да плати обезщетение от 3000 евро на Пенков за забавянето с близо 2 години на изписването на мотивите към присъдата, а апелативният съд е осъден да му плати 1000 евро за забавеното с 4 месеца решение. Двете съдилища са осъдени да платят на бившия полицай още близо 1500 евро обезщетение за забава, както и почти 400 евро разноски.
Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
