- Здравеопазването във Великобритания безспорно ни превъзхожда с финансовата обезпеченост - у нас абсолютно всички пътеки трябва да бъдат актуализирани и да бъдат плащани 100%, казва хирургът от УМБАЛ-Бургас
- Хората с хронични заболявания в Англия имат по-дълъг живот от хора със съответните хронични заболявания тук
След близо 20 г. работа във Великобритания в Бургас се завърна един от обичаните лекари - хирургът д-р Костадин Петков. Той отново е част от екипа на Първо хирургическо отделение в държавната УМБАЛ - Бургас.
- Д-р Петков, трудно ли взехте решението да се върнете в Бургас?
- В началото го взех трудно, защото се влияех от семейни обстоятелства. Все още се налагаше да помагам на едно от децата си. Бих искал поне още една година да остана там, но след като вече една година бях идвал тук на четвърт щат, започнах да живея с проблемите на болницата. Видях, че двете хирургии имаха нужда от лекарски персонал.
В бургаската болница съм работил 18 години, преди да отида в Англия, всичко тук ми беше познато.
- Според вас какво се е променило в България и в Бургас?
- Вече имаме Медицински факултет към държавния университет, който бе създаден благодарение на кмета Димитър Николов и неговите усилия и благодарение на всички хабилитирани лица, които дойдоха от други висши учебни заведения. На 31 август 2025 г. всички бяхме щастливи да видим първия випуск млади доктори, завършили в Бургас.
В града винаги е имало много пациенти и винаги е било проблем, че няма Медицински факултет. Повечето болни отиваха във Варна, в Стара Загора или към други университетски болници. Този проблем вече е решен. В Бургас има много болници, но УМБАЛ остава водеща.
- По какво ни превъзхождат англичаните и по какво ние не им отстъпваме, че и дори се гордеем?
- Това, с което се гордеем, е, че дори в криза имаме бърз достъп до специалисти и до специализирана медицинска помощ както в доболничната, така и в болничната помощ.
Времето за чакане пред шокова зала е може би час-два. Много рядко някой болен, който трябва да се уточнява с каква клинична картина е и в кое отделение ще отиде, ще остане по-дълго. Но той все пак се обслужва. Говорим за чистото време на чакане. Тук е много по-малко, отколкото в Англия. Там в една болница с около 540 легла чакането е от 4 до 8 часа, а в Лондон може и до 10, 12, 14 часа.
Английското здравеопазване безспорно ни превъзхожда с финансовата обезпеченост по клинични пътеки. Те нямат недооценена и недофинансирана клинична пътека. Доколкото чувам, в момента нашите клинични пътеки са с 20% недофинансирани. В една болница трябва да се отделят пари за консумативи, за услуги, за заплати на медицински персонал. Естествено, че те трябва да бъдат финансирани, и то много добре.
Например нашата пътека за апендицит е около 1000 лв., сега ще бъде малко под 1000 евро, докато в Англия е между 3000 и 5000 паунда - зависи колко сложен е случаят.
- Какво ще кажете за т.нар. здравен туризъм? През последните години българи се връщат от Острова, за да си направят тук операция или да посетят зъболекар.
- Зъболечението тук е 3-4 пъти по-евтино от английското. Въпреки че касата поема само един преглед - зъбен статус, вадене на зъб и една пломба, а всичко останало се заплаща от пациента, то е в пъти по-евтино, отколкото там.
Да, много пациенти, които чакат планови операции - смяна на става, махане на жлъчка или херния, вместо да чакат по 5-6 месеца, предпочитат в някоя от отпуските си да дойдат тук, да си платят и да бъдат оперирани. Дали в държавна болница, или в частна, те плащат колкото е клиничната пътека. Това не е толкова скъпо и е финансово изгодно за много сънародници.
- За 18 г. сте сменили 8 болници в Англия. Какво налагаше това?
- Повечето болници имат недостиг на здравни кадри – сестри или лекари. Навсякъде, където съм бил, са ми предлагали постоянен договор. Причините да ги сменям са мои изисквания относно работното време и смените, децата ми тогава бяха малки.
- Какво е отношението на англичаните към българските лекари и медицински сестри?
- Когато отидох през 2008 г., имаше много малко лекари и сестри, които бяха минали приравнителните изпити за английското здравеопазване, което е 80-90% държавно и се финансира от тяхната каса. Когато се появи изискването за много добро владеене на английски, броят на българските лекари и сестри силно намаля.
Но вече се чуваше не само за български, но и за румънски, полски медицински работници и англичаните имаха много добро отношение. Видяха, че по нищо не отстъпваме - нито по сръчност, нито по знания, нито в клиничното мислене.
Обратното - нашето клинично мислене винаги е било по-ефективно.
- Голяма ли е разликата в заплащането и не се ли стопи малко през последните години?
- Да, разбира се, че се стопи. Мога да дам пример с моето заплащане. Когато напуснах в края на 2007 г., последната ми заплата тук беше 770 лв., а първата ми в английска частна болница беше 3200 паунда. Там данъците са 30-40%, докато тук бяха 10-15%. След 18 години забелязах, че когато получих първата си заплата за 100% позиция, съотношението вече не е 1:9, а 1:3. Бих казал, че
за 18 г. нетното увеличение на заплатата тук е близо 3 пъти
А когато се получават и пътеки, когато се работи доста извънредно, както беше при мен миналото лято, се стигаше и до половината от заплатата на доктор в Англия. Имах месеци, в които съм давал 17-18 дежурства, буквално съм спал в болницата.
- Освен от повече пари от какво се нуждае българското здравеопазване?
- Крещящо се нуждае от приемане на правила. Тези правила трябва да бъдат спазвани както от частните, така и от държавните болници. На първо място, трябва да бъдат актуализирани всички клинични пътеки. Не може да дойде министър на здравеопазването и да лобира за неговите пътеки, както беше по времето на НДСВ, когато министър беше гинеколог и всички гинекологични пътеки се подобриха, особено тези за инвитро процедурите.
Впоследствие се появиха министри с вътрешни болести, кардиология – тогава се подобриха кардиологичните. Не бива да има такъв лобизъм - абсолютно всички пътеки трябва да бъдат актуализирани и да бъдат плащани 100%. В клиничните пътеки трябва да бъдат включени абсолютно всички консумативи, за да не се стига например при ортопедичните пътеки да се доплаща за по-качествена става.
Не трябва да има изкривяване в заплащането на лекарите. Един завеждащ отделение да получава два-три пъти повече от един млад лекар - това е абсолютно нормално. Но един завеждащ или шеф на болница да взема 9-10 пъти повече, отколкото млад лекар, е абсолютно ненормално. Такъв дисбаланс няма никъде в Европа.
- Какъв беше първият случай, с който се захванахте в Бургас след постъпването ви отново в болницата?
- Спомням си го много добре - един млад човек с перфорирала язва. Оперирахме го с млад колега, който беше завършил преди 8 месеца и за него това беше интересно - не беше виждал дотогава операция на такава язва. Ние го направихме по по-лесния начин - само зашихме дефекта.
Но тук често се прилага, особено при стари язви, ексцизия на язвата и ликвидиране на язвата като патология, след което болните вземат определени медикаменти и спазват диета, за да не се образува нова язва.
- Като цяло по-здрави ли са англичаните от българите?
- Англичаните не са по-здрави. Както тук има по-старо поколение 80-90-годишни, които са доста по-здрави от следващото поколение, каквото е моето - 60-70-годишни, така е и в Англия. Военното поколение – родените малко преди или по време на войната са по-здрави, имунитетът им е по-добър и доживяват по-дълбока старост от родените през 50-те-60-те години и дори по-младите.
Те страдат от повече заболявания и продължителността на живота им е по-кратка.
Предполагам, че това е свързано с начина на живот, със стреса, с контакт с различни физически, химически, радиационни фактори, които през годините не са били известни.
Хората с хронични заболявания в Англия имат по-дълъг живот от хора със съответните хронични заболявания тук.
Например диабетът - всичко е въпрос на организация: откриване на диабетно болния, лечение, проследяване. Ако здравната система е добре структурирана и има добре организирани мероприятия по проследяване и лечение на хронично болните, смятам, че и комфортът, и продължителността на живот ще бъдат по-добри.
