За съжаление, България продължава да бъде на едни от първите места по самоубийства на деца, особено на момчета в юношеска възраст. За много от тези случаи не се говори, казва психологът
- Г-н Игов, как да разберем, че нещо неприятно се случва с детето?
- По всяка промяна, която на родителя изглежда коренна и тя е продължителна. Не просто смяна на настроението, което при тийнейджърите се случва често за 1-2 часа, а продължава с дни. Когато детето или юношата започва да променя обичайния си начин, по който се занимава с нещата, които са му интересни и обича да прави. Особено характерно е свързаното със смартфона - когато звънне или влезе в социална мрежа и рязко затваря, ядосано, нервно. Това определено показва, че нещо се случва. Това е повод да се разговаря внимателно, без натиск. Тормозът днес много по-рядко е физически. Много по-често е в интернет, в социалните мрежи. Може да бъде по всяко време - по време на почивните дни, през ваканцията. Всякакви особени промени при детето са повод да се разговаря с него. По-характерно е за момчетата, които се чувстват уязвени от това, че някой ги тормози. Не желаят да разговарят с родителите си, защото ги е срам, чувстват се притеснени. В такъв случай може да потърсите помощ от специалист - ако имате доверие на училищния психолог. Детски психолог, психотерапевт, какъвто съм аз. Никога не се е случвало да не се стигне до истината, защото самите деца биха искали да я кажат.
Понякога по ред причини хората, пред които говорят, не са родителите. Телефони като този на ДАЗД не е лош вариант. Там детето може да сподели, да се чуе с колега, да го насочи. Все пак това е по-бавна и по-косвена процедура. По-пряката процедура би било да се свържете с психолог. Ако няма такъв, това може да бъде учител или класен ръководител, на когото детето има доверие. Друг начин за комуникация е някой приятел, с когото родителят да се свърже и да попита какво се е случило със сина му или дъщеря му. Дали има проблем в училище, или е просто проблем в комуникацията с тях. Светът на децата и юношите може да ни изглежда прост. Обикновено родителите казват: Да ти имам проблемите. За детето или за юношата тези проблеми могат да бъдат драматични.
- Бихте ли дали пример.
- Наскоро попаднах на случай с момче в 6-и или 7-и клас. Негов съученик, когото той смята за приятел, по някакъв повод му дава паролата си до чат, в който общуват всички от класа. След това двамата се скарват за някаква дреболия. Тогава т.нар. приятел от името на това момче започва да говори глупости в чата, да обижда съучениците. Случва се нещо, което за един юноша наистина е катастрофа - в един момент да загубиш всичките си приятели, всички да те обиждат и да казват, че повече няма да говорят с теб, че си гаден и некоректен. Детето беше стигнало до тежка криза.
Понякога ме канят в различни училища. Сега имам покана от Ботевград. Говоря с родителите. Няма да забравя как след такава среща една майка дойде при мен почти ядосана и ми каза: Къде бяхте вие, когато трябваше да сваля дъщеря си от перваза на прозореца при опит да се самоубива, защото е тормозена дълго време. Нямало кой да ѝ помогне. Аз, разбира се, нищо не казах. Бих казал: А къде бяхте вие през цялото това време, когато се е случвало нещо с дъщеря ви, или сте били там и не сте го видели. Тук не е нито мястото, нито времето да се отправят взаимни обвинения, защото става дума за дете. Не трябва да подценяваме ситуацията, трябва да бъдем внимателни. Да подхождаме с много такт и емпатия към децата си в такива случаи.
- Билгин отне живота си.
- За съжаление, България продължава да бъде на едни от първите места по самоубийства на деца, особено на момчета в юношеска възраст. За много от тези случаи не се говори, защото става дума за деца под 16 години. Случаите не са малко. Представете си един цял клас да изчезне за една година. Не искам по никакъв начин да плаша родителите. Най-добрият подход е да умеете да комуникирате с децата си така, че те да бъдат откровени с вас. Да са сигурни, че когато ви споделят проблем, няма да го омаловажавате. Виждал съм случай дори да се присмиват. Оставило го гаджето. А, голяма работа. Ега ти гаджето! Ега ти любовта!. В подобни случаи детето може да направи някакъв рязък обрат не само в поведението си, а изобщо да се откаже да живее.
- С какви други проблеми се сблъсквате в последно време?
- В юношеска възраст започват да се проявяват различията в сексуално отношение. Момиченца или момченца започват да разбират, че имат различно сексуално влечение от това на другите със същия пол. Родителите трябва да говорят за това с детето. Те трябва да знаят, че това не е идиотщина, не е подражание. Това е нещо, с което хората се раждат. 5-7 процента могат да имат такова различие. Тук също трябва да се подхожда внимателно. Трябва да се говори със специалист. Много е трудно да разубедиш родителите, че ако му се накарат и притиснат детето, то изведнъж ще престане да има такива хомосексуални прояви, защото някой го е накарал да бъде такъв. Ти не си виновен като родител. Никой не е виновен. Просто така се е случило. Какво от това, че детето ви може да има различна сексуална ориентация. Най-големият процент самоубийства е свързан с различна сексуална ориентация и тормоза от това. Аз смятам, че за това трябва да се говори. Хората трябва да бъдат открити. Ето, случаят “Петрохан” е чисто хомосексуална секта с всички признаци на секта. Тези хора не бива да се обвиняват, че са такива. Но да тормозиш други, да привличаш деца и да имаш сексуални посегателства срещу тях, това вече не е допустимо по никакъв начин.
- Дали наистина е хомосексуална секта!
- Нали се сещате за този лаф: Ако нещо кряка като патка, ходи като патка, значи не е лебед. Със сигурност не е и орел. Сектата също създава психологическа зависимост. Виждате хора, които ви изглеждат разумно и интелигентно и ви говорят, че душата излизала през фонтанелата. Тези хора са буквално като обладани. Могат да вярват в абсолютно всякакви глупости.
