- Причините са недоверието в държавата и съдебната система, липсата на медийна грамотност, казва директорът на "Научни изследвания" в Центъра за изследване на демокрацията
- "Детективите" покрай случая "Петрохан" се родиха от неадекватната реакция на институциите, тенденцията е стряскаща
- Г-н Галев, случаят “Петрохан” накара българите да измислят всякакви конспирации, а ваше изследване от 2025 г. показва, че 70% от нас споделят такива теории. Защо сме на дъното по критично мислене и първенци по дезинформация?
- Двете неща са пряко свързани и причините за това са много. От една страна, е образователната ни система, която все още дава приоритет на заучаването на много фактология и суха теория пред специализация и развиване на логическо и ориентирано към решаване на практически проблеми мислене. За съжаление, по тази линия изоставаме по развитие на медийна и дигитална грамотност. Изследвания по тези теми показват, че ние сме на едно от последните места в Европа, защото използването на фейсбук или компютърни игри не означава дигитална грамотност. Липсват основни умения в населението за търсене на информация, за разграничаване на надеждни източници, проверка на факти. Те се учат и водещите в тази област са балтийските държави. Там започват още от детската градина и това не са специализирани курсове. Във всеки един от учебните предмети се прилагат тези умения. А в българските университети студентите, пишейки курсови работи, цитират Уикипедия или Гугъл. Това не е източник.
Друга много важна причина е това, което ние наричаме дезинформационен потоп, защото сме удавени в дезинформация от всякакъв вид. Не само политическа, на която обикновено се обръща внимание, но и здравна. Тук примерът с COVID беше показателен, но също и антиваксърството в България до климатичните промени и историческите въпроси. Една огромна част от дезинформацията в Балканския регион се върти точно около история и противоречията кой какво владее. Ние сме правили преди изследвания, които показват, че във фейсбук около половината от информацията, която се разпространява, има някаква степен на умишлена манипулация. И огромна част от тази дезинформация е с външни източници. Не е само Русия.
- Каква е целта?
- Тя е ясна. Колкото по-разделени сме по всяка една тема, толкова по-лесно се управлява дали групата, или обществото. И поредица от изследвания, не само наши, но и чужди, показват, че България е сред най-уязвимите държави в Европа на външна намеса основно поради слаби институции и лошо управление. А пък поради географското ни положение в момента се намираме на предния фронт на една хибридна война, която преди всичко е за умове, а не за територии.
- Дължи ли се това и на вярата във фалшиви новини?
- Изследванията ни показват, че над 60% от българските младежи черпят информация от социални медии, следвайки определени инфлуенсъри или лидери. Дали те са политици, журналисти, или известни хора, няма значение, но не осъзнават, че по този начин получават редактирана версия на реалните новини, пречупена през гледната точка на съответния човек. Много от хората не знаят как да разграничават източниците и затова има т.нар. сайтове двойници - копие на известни медии с леки промени. И хората се подлъгват.
- В момента всички се правят на детективи, изследват записите от камерите на хижата “Петрохан”, измислят версии само за да оборят официалните на полицията. В трагедията забъркаха ДАНС, канали за наркотици, мафия, секта, педофилия. Откъде идва тази потребност?
- До голяма степен това идва от тези, които живеят в онлайн пространството. При децата от 6-7 до 13-14 г. в момента е признак на висок социален статус, ако имаш повече последователи в инстаграм или ТикТок, отколкото висок успех в училище или отличия в спорта, което беше важно за предишните поколения. Това е психологическа потребност, защото хората живеят в т.нар. онлайн балони. От друга страна, част от тези “детективи” покрай случая с “Петрохан”, се родиха от неадекватната реакция на институциите. Когато ти се предоставя противоречаща информация на парче, придружена с намеци и внушения, много хора започват да търсят начини сами да си изяснят нещата. Естествено, като решат, че са попаднали на нещо, гледат да го споделят. Те не са специалисти, но искрено вярват в тази теория, нищо че тя е невярна.
Не знам доколко хората знаят, че терминът “дезинформация” възниква доста рано, в края на XIX век, но се използва рядко до 50-те години на XX век, когато става официална концепция на тайните служби на Съветския съюз, а след това и част от военната им доктрина. В интернет се върти от много време една разсекретена разработка на КГБ от 1958 г., която обяснява как да се използва дезинформация в страните от империалистическия Запад. Ако човек я чете, то все едно е написано за днес, с изключение на това, че не се споменават социални медии, а вестници и телевизии.
- Проблемът има ли връзка и с нарастващото недоверие в държавата, особено сега?
- Да. Всичко това има много дълбоки корени в недоверието към институциите и най-вече към съдебната система и правоприлагащите органи в България. Десетилетия имаме безброй изследвания на тази тема и това доверие продължава да спада заради безнаказаността на политическия и икономическия елит. Сега сме на дъното в сравнение с другите страни в ЕС. Когато не вярваш на върховенството на закона, няма как да приемаш за истина информацията за “Петрохан”.
- Тоест това не е нова тенденция, а се наблюдава отдавна и се засилва с актуални теми?
- Абсолютно. Проблема го има от много отдавна по най-различни поводи. Много ясно пролича с COVID, както и с началото на войната в Украйна. При всеки публичен скандал се вижда, че податливостта на дезинформация и конспиративни теории е отдавнашна тенденция, която обаче се засилва през последните години. Като най-тревожното тук е, че е особено силна при младежите на възраст 16-25 години. Преди 5 г. при подобно изследване на това от 2024 г. и тогава резултатите показаха, че делът на младежите, податливи на дезинформация и конспирации, е бил двойно по-малък, отколкото е сега. Тогава бяха 12-13%, а сега са около 25%. И това е много опасно, защото върви ръка за ръка с уязвимост към политическа и религиозна радикализация именно сред тази група.
- Свързано ли е всичко с това, че 48,8% споделят релативизъм на фактите, както доказвате в изследването?
- Релативизъм означава относителност на знанията, няма нещо, което е твърде установено и всеки сам трябва да преценява доколко нещо е истина. Тази концепция е свързана с епохата на постистината, както я дефинира още философът Хана Аренд през 70-те години. Причините за появата им са много - ефектите от глобализацията, новите политики за идентичност, недоверието към експертите и официалната наука, възходът на любителската журналистика, която преживява бум с появата на социалните медии, влиянието на информационните технологии и др. Те се насложиха. И не на последно място - абсолютно умишленото целенасочено засилване на всички тези негативни тенденции и поляризацията на мненията и групите чрез манипулативни информационни операции.
Изследването направихме в 4 държави - България, Унгария, Чехия и Словакия. Във всичките тези страни съществува много силна връзка между индикаторите, измерващи релативизма на фактите, тоест колко хора и колко силно вярват в такъв тип теории, и тези, които измерват нагласата да споделяш конспиративни и дезинформационни твърдения. Като в сравнителен план България и Унгария са много близки и бяха с най-голям дял на най-силно вярващи. Това се дължи на контрола на медиите. Докато Чехия и Словакия са с 20-30% по-ниско. Но 2/3 от словаците и над 70% от чехите подлагат под съмнение истинността на информацията, поднесена като факти. И това в тези две държави се промени в последните години към негативно. Но въпреки връзката между релативизъм на фактите и дезинформация, доверието в конспирациите е по-ниско.
- Какво ви накара да направите това изследване?
- Изследването от 2024 г. беше пряко свързано с предизборните кампании. Основната идея беше да установим степента на уязвимост на дезинформация, тъй като вече беше доказано по безспорен начин, че целенасочени информационни операции могат да повлияят на изборните резултати. Всички помним скандала с “Кеймбридж аналитика” и изборите в САЩ през 2016 г. и как беше доказано, че всъщност чрез микротаргетиране във фейсбук беше повишен изборният резултат на Тръмп.
- Проблемът корени ли се в народопсихологията ни?
- Затова трябват друг тип изследвания, но трябва да си даваме сметка, че България има много дълбоки корени на свързване на религиозни християнски и езически ритуали. И те останаха до много късно, докато в другите страни изчезнаха. Тази амалгама от дезинформация и конспирации е била умишлено използвана и подсилвана по времето на социализма. И двете бяха инструменти не само за оказване на влияние в страните от лошия Запад, но и за контрол на обществото в СССР. Изследванията, с които разполагам, показват, че в България и Русия използването на дезинформация и конспирации е било част от арсенала на идеологическите и тайни служби, както и на партията.
- Има ли общо с вярата на българите във врачки и екстрасенси, чийто бум беше през 90-те?
- Абсолютно. В една контролирана медийна среда хората разпространяваха конспирациите от уста на уста, като клюка. И когато изведнъж контролът върху медиите падна, тези теории избухнаха. Например през 1989 г., малко след промените, милиони българи и руснаци вярваха на Кашпировски. Той беше известен руски екстрасенс и психотерапевт, който твърдеше, че може да направи хората по-уверени и по-успешни в новия капиталистически свят чрез психотерапевтични и хипнотични сеанси. Те се излъчваха по българската и руската национална телевизия. И зрителите седяха вечер пред чаша с вода, защото това беше част от хипнотичния сеанс, за да се съсредоточат, и слушаха внушенията му. А например в Югославия той не беше толкова известен, тъй като колеги оттам са ми казвали, че не е бил феномен. Освен това по време на COVID-19 имаше няколко големи вълни, че пандемията е била предречена от ясновидци като Нострадамус или баба Ванга.
- Като комбинирате всичко, което казахте дотук, какво би се случило, ако у нас се проведе референдум като Брекзит?
- Хаос. Представете си случая “Петрохан”, усилен многократно. Всичко зависи от това дали сме започнали да изграждаме някакви форми на устойчивост срещу манипулациите. Важни са създаването на ефективни институции, които да предотвратяват конспиративните теории. Иначе всеки референдум или случай като “Петрохан”, ще се решава от внушения, предразсъдъци, манипулации, а не от логически заключения, основани на факти. България от поне 4 г. се опитва да създаде отдели по т.нар. стратегическа комуникация в различни държавни институции. Тоест, следейки тенденциите, да знаеш, че едно голямо събитие, каквото е убийството първо на трима души, няма как да не избухне в обществото и предварително да планираш комуникацията на заинтересованите институции, за да не се получи това, което виждаме сега. Трябва всичко да е координирано и предварително обмислено, за да се избегне хората да се правят на детективи.
- Проблемът наблюдава ли се в останалите балкански страни?
- В Сърбия са най-податливи на конспиративни теории, в някои показатели са по-зле и от България. Там специално руската дезинформация е много по-силна, отколкото у нас. Македония идва на следващо място и е на нашето ниво. След това се нареждат останалите държави от бивша Югославия, като общо взето принципът е колкото по̀ на Запад отиваш, толкова по-отслабва. В Словения вече нивата са сравними с тези в Централна Европа. Румъния е в пъти по-добре от България, много по-напред и по медийна грамотност, и по функционална грамотност на децата, и по податливост на дезинформация, но там имат целенасочени усилия в тази насока. От близо 4 г. министерството на образованието има специална програма по медийна грамотност не само в училищата, но и сред възрастното население. Само за последните 2 г. над 14 000 ученици са минали през тези курсове, както и над 7000 възрастни.
- Тоест проблемът у нас е свързан също и с това, че сме на последно място по функционална грамотност.
- Да. От 2001 г. поне няколко институции в България, включително ние, се опитваме да убедим МОН да разработи и да вкара в задължителните програми на училищата и в насоките към университетите един-единствен курс по медийна грамотност. И все още не успяваме.
- Тенденцията може ли да се развие в заплашителни посоки и как изобщо влияе на хората?
- То се развива в момента в негативна посока и влияе по този начин и на изборите. Със сигурност ще го видим и при сегашните избори, защото вече имаме достатъчно доказателства. Да не забравяме, че “Величие” влезе от първия път в парламента, и то благодарение на медийна кампания в социалните мрежи. Щом една партия с доста по онова време ограничен капацитет и ресурси успя да го направи, какво ли е влиянието върху изборните резултати, което се упражнява от политическите играчи, били те външни, вътрешни. Това подменя автентичния вот на хората. Също така от гледна точка на образователна система и на социална динамика това променя светогледа на хората като цяло. Така че вече има последствия, които се увеличават лавинообразно и тенденцията е изключително стряскаща.
- Какви мерки трябва да се вземат?
- Краткосрочните и средносрочните са развиване на капацитета на институциите, като ключови са тези към върховенството на закона, здравеопазването и външната политика. Това са трите големи области, при които най-често се манипулира информацията и се използва уязвимостта на хората. По-дългосрочните са промени в образователната система, медийна и по-обща дигитална грамотност, противодействие на външни влияния, както и изграждане на стабилни демократични институции, което означава да не се сменя директорът на нещо и всички под него при всяко ново правителство.
А пълното преструктуриране на съдебната система, за което трябва обаче политическо мнозинство, за да се случи, е абсолютно задължително. И да се противодейства на ненаказуемостта и селективното правосъдие, което се наблюдава още от случая с Максим Стависки. Единствената разлика е, че в днешно време всички тези казуси се развиват много публично и бързо, защото информацията пътува светкавично. Ще ви дам друг пример - от повече от 2 десетилетия Центърът за изследване на демокрацията прави т.нар. Национално изследване на престъпността, което установява, че около 50% от престъпленията не се докладват на полицията заради недоверието, че тя или друг орган няма да направи нещо.
Нищо не се е променило...
