Повечето нямат никакъв боен опит, а вече са на фронта в Украйна и срещат смърт, ранявания, отчаяние. Много украински войници са изтощени и травматизирани
Полевият лагер в горите на Донбас има две предназначения – в него временно се изтеглят за почивка войниците от предната линия на фронта и пак там се обучават тези, които са мобилизирани наскоро.
Денис Лозински, който също е в лагера, е работил по-рано в телекомуникационна компания, а сега оказва психологическа помощ на новопостъпилите. Това е сериозна задача, изтъква той, „защото мъжете трябва за кратко време да бъдат подготвени да влязат във войната". Повечето от тях са без какъвто и да било боен опит, предния ден все още са си били вкъщи, а сега вече са в лагера край фронта.
За мнозина мобилизацията, особено в първите ѝ седмици, е истински шок, пише АРД. Те се питат: „Защо аз? Защо не някой друг?", обяснява Лозински пред германската обществена медия. Той ги съветва по-скоро да свикват и да използват краткото време за подготовка за фронта, за да научат максимално много. „Времето за подготовка, в което хората трябва да се настроят за фронта, наистина е много кратко", коментира той.
Да си наясно със смъртната опасност
Ситуацията на фронта в Донбас е особено тежка. Русия напредва бавно и с много тежки загуби, но въпреки това не спира да атакува. Броят на жертвите от украинска страна също е висок, казват пред АРД войниците от нападнатата страна. Всички в полевия лагер си дават сметка за това. Никой не казва, че се е записал в армията доброволно – били са прибрани направо от улицата.
Именно това се е случило и с 41-годишния Дмитро, който доскоро е работил като кранист в Запорожие. Според него инструкторите в лагера са добри и имат голям боен опит. Но той подчертава: „Бяхме цивилни граждани, всичко това за нас е ново и не всичко можем да разберем веднага, макар да се опитваме".
Дмитро не знае къде ще бъде изпратен след края на подготовката. На повечето мъже от лагера обаче съвсем скоро ще им се наложи да се сражават на предната линия на фронта, само някои ще отговарят за управлението на дронове.
Новата техника носи предимства
Близкият град Краматорск е под постоянен обстрел – руските части го атакуват с дронове, ракети и авиобомби. Виктор и неговата част са се разположили в едно мазе, където се занимават с ремонта и усъвършенстването на дронове, подготвят ги за другарите си на фронта.
„Би могло да се каже, че войната в Украйна се е превърнала във война на технологиите", казва Виктор пред АРД. „Този, който разполага с повече технологии, ресурси и средства, може да осъществи определени специални операции, което носи значително предимство на фронта."
Русия е силен враг. Само ден без усъвършенстване на техниката може да доведе дотам, че руските войници да постигнат предимство, казва още Виктор пред германската медия. Само допреди седем месеца той е работил като електротехник. Работата му сега е сходна, но напрежението е много по-голямо: „Защото си наясно, че правиш неща, които дават отражение върху живота и дейността на пилотите на фронта". Дори и най-малката грешка може да се окаже смъртоносна за другарите му. „След някоя грешка неизбежно ме връхлита вълна от емоции, тъй като си мисля, че всичко е било по моя вина."
Обсадени, без изгледи за скорошна помощ
Дмитро и Денис от своя страна подчертават колко важно е техниката да функционира. Двамата са били на предната линия на фронта 130 дни – повече от четири месеца. Руските войници ги обкръжили, а командирът им съобщил по радиостанцията, че не може да ги измъкне от обсада. Трябвало да издържат – месец или два, докато пилотите на дронове успеят да им освободят коридор за евакуация. „През това време семейството ми много ми липсваше", споделя Денис пред АРД. Мислел си само за едно – да оцелее и да се прибере у дома.
И Дмитро разказва, че все е мислел за родителите си, за своите сестри и братя. През тези 130 дни в окопите войниците се подкрепяли взаимно, не се отчайвали и всеки поддържал другия.
Травмите от преживяното
Делникът на двамата и днес не е спокоен. Денис отговаря за управлението на наземен робот за доставки, но понякога се налага роботът да прибира тялото на паднал в боя войник. Това става нужно, щом непрестанният обстрел не позволява да се стигне до убития.
Денис е благодарен, че не е трябвало от непосредствена близост да преживее смъртта на близък другар, но веднъж двама загинали руснаци лежали съвсем близо до него. Мъжът казва, че войната го е променила завинаги – както и стотици хиляди други войници.
Денис, както и пилотът на дронове Андрий, се надяват на помощ от Запада и същевременно се питат защо тя не е достатъчна и се бави толкова много. „В тази войната загинаха твърде много добри хора, приятели и другари. Войната продължава твърде дълго. Не разбирам защо всички страни не се съберат и не кажат – стига! Подобно нещо не може да се случва в Европа през 2026 година. Това е лудост", казва Андрий.
Западните партньори трябва да помислят над това, смята той: „Защото, ако свърши при нас, ще започне някъде другаде. И няма да има мир. Руснаците не искат мир, те нямат нужда от него".
На няколко километра западно на фронта, в полевия лагер, мъжете се опитват да запазят частица от някогашния си делник. В една от палатките Йевхен ги подстригва. Той е командир на разузнавателна част, а преди агресията на Русия е бил фризьор. Днес това е негово хоби и възможност за временно връщане към нормалността. „Това ми помага да се поразсея", казва Йевхен, който е в армията от три години. „Това са малките неща, които помагат да издържиш, казва и седналият до него Иван.
Четири години след нахлуването на Русия в Украйна краят на войната все още не се задава. Много войници са уморени, изтощени и травматизирани. Истинска ротация и възможност за почивка почти няма. Но те не се отказват от борбата – в лагерите, в мазетата, на фронта. И все повтарят, че ако спрат да защитават страната си, ще спрат да съществуват и самите те.
