- Имаме убедителни технически доказателства, че толкамерите на Петрохан са работели, казва началникът на Националното толуправление
- Информацията от камерите стига за 3 секунди до МВР, НАП и митниците
- През 2026 и 2027 г. не се очертава поскъпване на пътните такси за леките коли
- Господин Асенов, дисциплинира ли толсистемата водачите на тирове по българските пътища и намаляха ли след въвеждането на нейните контролни системи произшествията като цяло?
- Дисциплината има различни страни и ако гледаме нашето ведомство, което не осъществява контрол за спазване на правилата за движение, успяхме да ги дисциплинираме по отношение на пътните такси.
Да вземем за пример масовото използване на ролбари в началото, за да се скрият регистрационните номера и да не се плащат пътни такси. Ако следите какво си пишат по своите форуми водачите, преди те споделяха, че “влизаш в България, спираш на Дунав мост, слагаш ролбара и караш без пари”. Това го прекратихме.
- Как точно, като камерите не виждат номера?
- Въведохме технология, която на базата на последващ анализ разкрива все пак кой е регистрационният номер. И на изходния му ГКПП камионът бива спрян и си плаща. Показвам ви пример от тази нощ (петък - б. р.) - шофьорът директно си е демонтирал предния номер, защото е преценил, че нощно време няма кой да го хване. Направихме наша разработка – аналитичен инструмент, и този човек на границата ще бъде спрян и ще си плати компенсаторната такса. На 70-ата минута е засечен, на 84-ата вече му е разпознат номерът. Само за 18 февруари по този начин са събрани 7559 евро само на ГКПП Капитан Андреево. А от всички чуждестранни превозвачи за един ден са събрани 20 000 евро.
- Внедряването на техническа възможност за следене на средната скорост не е ли също дисциплинираща мярка?
- Ние сме само технически оператор за тази мярка, правоприлагането по нея не е в нашите компетенции. Но графиките ясно показват, че на 7 септември миналата година, когато бе въведена, превишенията бяха в пъти повече, отколкото сега.
Борбата с претоварването е също такава мярка, която дисциплинира. Ние поставихме на двайсет места по пътищата кантари, които засичат теглото в движение. В началото имаше по 500 нарушения на ден. След това паднаха до 20-30. Вследствие се увеличиха приходите на пътната агенция от продажбата на т.нар. малки разрешителни за претоварване. Законът разрешава, когато си претоварил камиона само с 10%, да купиш специално разрешително за това.
- Защо е толкова опасно претоварването? Освен може би че се разрушава асфалтът.
- По много прости причини е опасно. Всичко важно в едно превозно средство – спирачната система, управлението, окачването, е разчетено да се движи с определен товар. Имаме регистриран случай на камион, който трябва да се движи с 40 тона, а той е натоварил 67 тона, примерът е от района на Шумен. Как си представяте, че ще се държи спирачната система на този камион дори при нормално спиране? А окачването му при по-рязка маневра – ще успее ли да го удържи на пътя? Няма и това е опасното.
- А той луд ли е да си поврежда камиона по този начин?
- Чувал съм превозвач да казва, че иска с пет курса да вземе пари като за осем. Тоест мотивацията е чисто икономическа – искат бързо да печелят, но това са едни големи рискове. Не казвам, че всички правят това, напротив. Идвали са тук и превозвачи да ни благодарят, защото имат нови камиони от по-висок клас и стават много по-конкурентни, когато контролът над товарите е затегнат.
Освен това част от новите камиони имат автоматизирана система, която предпазва превозното средство от претоварване, като спирачките му автоматично го спират и той не може да потегли, ако е над определен товар. Така че тези хора, инвестирали в такава техника, получиха възможност реално да работят.
- С какви товари най-често се правят нарушенията, в кои браншове?
- Най-често се претоварват насипни товари – от кариери за добив на инертни материали, от зърнобази, дървен материал.
- Ще има ли в такъв случай на повече места по пътищата вградени в асфалта кантари?
- В момента има на 20 места, програмата ни за тази година предвижда увеличаване с още 20, но нека се приеме първо бюджетът. Правят се и опити да се заобикалят кантарите, разбира се, но те завършват плачевно.
- Всички ли камери на толсистемата работят? Питам ви, защото в първите дни на разследването на случая “Петрохан” се появиха съмнения, че точно там камерите не са работели, а това е все пак първокласен път и би трябвало да има.
- Аз не съм видял такава информация. Всички толкамери в предполагаемите зони за движение на тези ППС са работили. От гледна точка на следствената тайна как разследващите органи споделят тази информация, не е наша работа, но ние имаме убедителни технически и всякакви други доказателства, че те са работели. Когато поех толуправлението, имаше работещи 130 камери от 295, а в момента са 270.
Няма как да не работят, защото те имат и много други функции - чрез тях ние подпомагаме работата на колегите ни, свързана с планиране на пътното поддържане. Тези камери са ни необходими и за да може контролът да бъде по-равномерен и постоянен, заради което примерно миналата година приходите от контролна дейност са с почти 50% повече.
Освен това всички камери са свързани в реално време с три институции: МВР, НАП и Агенция “Митници”. Така че информацията от камерите стига за 3 секунди при тях. Освен случаите със скрит номер, за които ви казах, че се разкриват след анализ.
- На 3 февруари, има-няма две седмици, бяха пуснати еднодневни винетки. Купува ли ги някой, при положение че те излизат много скъпи на фона на останалите?
- Има интерес към продукта. От пускането им до днес са продадени 24 600 такива винетки. Очевидно хората си мислят, че ако ползват еднодневна винетка за 4,06 евро, текущият им разход е по-малък, но на годишна база това не е изгодно. Но европейската директива за пътното таксуване съвсем точно е изброила какви продукти трябва да се предлагат и бяхме длъжни да ги въведем.
- Да очакваме ли повишение на цените на винетките – сега или догодина?
- Към момента не се очертава, защото е достигнато едно ценово ниво, което е средноевропейско. В другите държави има и по-евтини, има и значително по-скъпи. В Румъния дневната винетка излиза 3,40 евро, в Унгария е еквивалентна на 6 евро, така че ние сме някъде по средата и по-скоро в долната част.
В бюджетните прогнози за 2027 г. няма заложено повишение на цените на винетките. Но така или иначе вече се върви към промяна на модела на таксуване, тъй като същата директива го изисква.
- В какво се състои промяната?
- До 2030 г. в цяла Европа трябва да бъде премахнат сегашният модел за таксуване на движението на леките коли по платената пътна мрежа за време и да се въведе таксуване за изминато разстояние, най-просто казано.
- Това са само 4 години, а звучи като голяма промяна. Как ще се осъществи?
- Точно в това е предизвикателството. Все пак камионите са около 100-150 хиляди, докато личните коли на хората у нас са над 3 милиона, ако не и повече. Но това важи за всички страни членки и някои вече или са въвели таксуването на леките коли на разстояние, или поне се подготвят. Проучваме чуждия опит и в момента се очертават няколко модела. Трябва до септември да подготвим анализ, който да предоставим на управляващите, за да решат кой ще изберем. Защото са необходими поне 2 години за тестване на модела, преди да се въведе окончателно.
В Германия например пътната такса се плаща на бензиностанцията през цената на горивото. Което звучи логично, защото колкото повече караш, толкова повече гориво използваш.
- Да, но не звучи особено справедливо – може да зареждаш много гориво, но да караш само в града.
- Така е. Съвсем друг е норвежкият модел, при който за таксуване на изминатото разстояние се използва мобилният телефон. Когато шофьорът влиза в колата, се регистрира в специално приложение – представете си го като Waze, което изчислява изминатото разстояние. Този модел изглежда най-лесен за прилагане, защото не изисква някакви особени усилия. Най-вероятно ще създадем някакво приложение, което примерно ще се казва Toll или нещо такова. То ще изисква да вкараш регистрационния номер на колата.
В Норвегия за улеснение на онези, които не искат да пишат, се раздават малки тагчета, които се слагат някъде в колата. При пускане на приложението телефонът се свързва чрез Bluetooth връзка с тага и само̀ си вкарва регистрационния номер на колата, водачът само трябва да потвърди, че възнамерява да пътува.
- А какво става тогава с камерите, които струваха милиони?
- Те ще останат, затова проучваме най-много норвежкия модел. При него се използва таксуване чрез мобилния телефон, при който, когато се влезе в колата и се регистрира чрез приложение, че пътува в колата, приложението изчислява разстоянието и го предава към системата без значение има ли, или не камера на пътя. Системата е сателитно базирана. В България самите камери не се използват за таксуване и никога не са били използвани. Те се използват само за контрол – дали има платена пътна такса, или не. Много е погрешно схващането, че камерите сами по себе си засичат изминатото от камионите разстояние и помагат да се изчислят таксите. Не е така – те са там, за да се провери дали има платена пътна такса, или не.
- Любопитно ми е тогава как да изчисля дали годишната винетка сега ми е по-изгодна, или да плащам за изминато разстояние извън града?
- Смятам, че е необходимо поне две години преди въвеждане на модела да имаме готова система , която да бъде пусната в тестов режим, т.е. без да таксува, само да изчислява таксата. Именно затова казвам, че трябва дълъг тестов период – да може през това време хората да се ориентират как да планират пътуванията си. В Норвегия този период е бил 18 месеца, смятам, че в България трябва да е поне две години.
Ако през тези 24 месеца системата само регистрира пътуванията и начислява такса, без тя да се плаща реално, всеки един от нас може да прецени разхода си. Така навреме ще се ориентира дали му излиза изгодно да пътува с кола или с обществен транспорт. Защото европейският законодател е преценил, че така общественият транспорт ще се трансформира много по-бързо с оглед на зелените политики, отколкото може да се трансформира личният автомобилен транспорт.
В нашия план сме заложили планиране и избор на модел още в края на тази година. За да го комуникираме с управляващите, които определят политиките, е добре да им го представим в готов и ясен вид.
От миналата година проучваме подготовката на другите страни членки. В Белгия например са решили тагът, за който говоря, да се слага в колата при годишния технически преглед. Унгария и Италия също вървят към избор на модела с мобилно приложение.
- А какво правим с хората на 70+?
- След като влезеш в колата и си с включен Bluetooth, а приложението работи постоянно, то просто ще ти сигнализира и ще попита: “Ще шофираш тази кола ли?” и след потвърждението системата сама върши всичко. Това е.
Важен е и моментът с плащането. Например в Норвегия е през сметката за мобилния телефон. Трябва да е свързано с някаква комунална услуга, за да има събираемост, защото, ако за юридическите лица държавата може да си събере средствата бързо, за физическите лица, които са многократно повече, събирането на несъбираеми вземания е доста по-тежък процес.
В Белгия пък ще се плаща през националния картов оператор за платежни услуги, какъвто у нас е “Борика”. Сумата се зарежда предварително, има дори нещо като овърдрафт. Въпросът е да има достатъчно време, за да свикнат хората, защото наистина всеки е с различна компетентност и умения да работи с различни видове устройства и трябва за всички да бъде осигурен много лесен механизъм.
- Как приключи 2025 г. за Националното толуправление във финансов смисъл?
- Общите приходи достигнаха 1 032 287 550 лв., което е с 133 305 450,71 лв. повече спрямо 2024 г. Това представлява ръст от 14,83% на годишна база. Това се дължи на общото средногодишно повишение на тарифите от около 11% и около 5% в повече идват от прихода от засилената контролна дейност на пътя. Но 5% на 1 милиард лв. са 50 млн. лв., което е много добре.
Толсистемата е изплатила всички разходи, направени за нейното изграждане. А само с приходите ни за миналата година от над 1 млрд. лв. са събрани повече средства, отколкото общите разходи за системата до момента, включително могат да се платят и разходите, които ще направим по нея дори за следващите пет години.
