“Творчески дуети” е рубриката, с която “24 часа” показва как приятелството ражда известни на всички български културни постижения.
В нея на едни и същи въпроси отговарят хора, които се качват заедно на сцена, за да пеят, играят или представят театрална постановка, пишат песни, партнират си на екрана или проектират жилища, които се превръщат в домове. Общото между всички участници е, че са безкрайно талантливи, умни и стойностни хора.
Сега гости са поетесата Маргарита Петкова и композиторът Стефан Димитров - един от най-успешните тандеми, създали любими произведения на популярната музика.
- Кога и къде се срещнахте за първи път?
Маргарита: Живея с усещането, че със Стефан Димитров се познаваме от сто живота. В този специално се срещнахме през 1982 г. в Долна Митрополия, където пребивавах като съпруга на офицер от ВНВВУ-то. Те ме намериха там с Богдана, след като бяха попаднали на мои стихове, отпечатани в списание “Септември”, и Стефан беше направил песен от едното стихотворение, т.нар. от нас впоследствие “Чудото”, бяха ме издирили и се познахме.
Стефан: Едно време в България имаше литературни списания - “Пламък” и “Септември”, които печатаха млади поети. В тях с Богдана адски ни впечатлиха едни страхотни произведения. Сред тях беше “Господи, чудо ли някакво чакаме с тия минути внезапни, ти имаш ужасно улегнал характер, а аз още гоня вятъра”. Чудех се кое ли е това момиче, което го е написало? Започнахме да я издирваме. Макар че е от София, се оказа, че Маргарита живее в Долна Митрополия по любов. Имахме турне там и си казахме, че трябва да се запознаем на всяка цена с нея. А тя - страхотна симпатяга!
- Как започнахте да работите заедно?
Маргарита: Още преди да се познаваме, но след това вече нямаше никакво отърване, продължихме с песните и с приятелството.
Стефан: Направих песен по същото това произведение - “Господи, чудо ли някакво чакаме...”. Дадох песента в радиото и там комисията каза, че не може да се пее “Господи”, какво е това обръщение. Такива бяха времената. Затова, за да я пуснат, променихме малко текста на “Чудо ли, чудо ли някакво чакаме”. Така започнахме да работим заедно за първи път с тази песен, след което дойдоха и много други.
- Какво най-много цените у него/нея?
Маргарита: Ума му. Талантът е Божия дарба, но ако нямаш ума, който предопределя характера, не можеш да реализираш дарбата си. А Стефан е гениален.
Стефан: Много неща ценя у нея - тя има вродена упоритост, което ѝ помага. Ценя и това, че има вяра в себе си като поетеса, и има основание за това - много е талантлива.
- Кое негово/нейно качество не се промени през годините?
Маргарита: Аз ценя него с всичките му качества. Не можеш да вадиш части от цялото, без да го нарушиш.
Стефан: Не се промени това, че има верни приятели, че отстоява позициите си. Тя е достойна, честна жена.
- Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Маргарита: Стефан е по-голям (не само по възраст) и следователно по-умен. Аз имам да го догонвам, но се старая.
Стефан: Аз съм по-повърхностен. По отношение на музиката имам упоритост, но примерно не знам колко песни съм написал. Имам колеги, които си имат архиви, аз нямам. Ако Маргарита си знае всички стихове, които е написала, аз помня музиката, която съм направил. Не помня числа, имена, но знам всички мои песни и кога съм ги писал.
- По какво си приличате най-много?
Маргарита: Може би по отношението си към света - разбираме го и все се старем да го променим към по-добро.
Стефан: Отнасяме се сериозно към това, което ни е дал Господ - талант при мен, при нея - голям талант. Отнасяме се съвестно към това, което правим, и много рядко имаме издънки. Не правим компромис с творчеството си, позициите си.
- Кои са любимите ви нейни/негови песни/ стихотворения?
Маргарита: Всичките, не само по моите думички. Може би балетът му “Сънят на Пилат”, защото Стефан е един от малцината, разбрали промисъла и замисъла на Булгаков в “Майстора и Маргарита”. Доброто и злото са двете страни на една монета, а ние си играем на “ези-тура” с живота.
Стефан: Написала е страхотни стихотворения. Тя има много стихове, които не съм направил на песни, но това не значи, че не са хубави. За да направя нейно стихотворение на песен, често се е случвало да преиначаваме текстове от оригинала.
- Как се роди “Болката отляво”?
Маргарита: За мен - случайно. Просто Стефан имаше готова музика и спешно му трябваха думички за нея. Аз съм музикален инвалид, не мога да пиша по музика, та по телефона Стефан и Богдана ми пееха отчетливо мелодията, а аз натъкмянявах текста. И наистина се получи хит, в който имам скромно участие.
Стефан: Така е, написах музиката и ѝ я пеех по телефона. Но тя само тиражира, че е дълбоко немузикална, а това изобщо не е вярно - има музикален слух. Аз ѝ пеех по телефона, а тя облече мелодията в думи. Мисля, че това е един от най-хубавите ѝ текстове. Има и други - като “Ех, момичета, и на 20, и на 30 по две”. Така хубаво е измислено... Самите ѝ стихотворения са умни и дълбоки.
- Коя е случката с нея/него, която никога няма да забравите?
Маргарита: Как направихме в рамките на десет дни (това беше срокът, който Хачо Бояджиев ни беше дал) телевизионния мюзикъл “ГолеманOFF”. Аз пишех текстовете, пращах ги на Стефан и той вършеше всичко останало. Казах ви, че е гениален.
- Как се променят отношенията ви във времето?
Маргарита: Приятелството ни, отвъд творческата работа, за мен стана константа. Стефан и Буба са най-добрите ми приятели, на които мога да разчитам и в трудни, и в щастливи моменти. Защото за щастливите винаги по-трудно се намират хора.
Стефан: За добро се променят. Имали сме и тъжни периоди, всяко приятелство минава и през такива.
- Как бихте описали Маргарита/Стефан на друг човек?
Маргарита: Ecce Homo!
Стефан: Когато се срещнахме за първи път, беше луда, весела, красива. И сега е красива, но по-зряла, по-замислена за това, което прави. И ѝ отива.
- Маргарита, вие сте автор на една от най-новите песни на Стефан - “Жена съм аз”, която изпълнява Богдана Карадочева. Каква жена сте вие?
Маргарита: Преминала през всичко, разбира се. Дотук. Каквото има нататък - ще го преминавам, къде ще ходя?!
Стефан: Имаше много тежка загуба - отиде си дъщеря ѝ. Но Маргарита е много силна жена, както е и талантлива поетеса. Тя е положителен човек, има някаква магия у нея.
- “Жена съм аз” е танго за всички дами. А кой е жанрът, подходящ за една голяма любов?
Маргарита: Тангото, разбира се - две напред, една назад, но с преплетени тела и души.
Стефан: Всички жанрове са подходящи - може и да е рап, танго, блус, какво ли не. Въпросът е дали наистина я има голямата любов и текстът да създава спомен за нея.
- Кои са вашите неизпети песни?
Маргарита: Тези, които още не сме написали.
Стефан: Имам доста неизпети, не ги забравям, имам ги в главата. Трудно харесвам неща, върху които да пиша музика, понякога един припев стои с месеци, докато ми заговори нещо. Наскоро направих песен - “Българи сме още”, която е в изпълнение на братя Аргирови и Христо Стоичков. Маргарита намери много точен израз на онова, което искахме да направим. Да дадем малко самочувствие на българите - “Хайде, братя, да се хванем всички на хорото и сами да си направим по-добър живота!”.
Мисля да издам малка винилова плоча с “Българи сме още” и с песен, която изпяхме със Стефан Диомов - “Седни до мен, приятелю”.
- Как се прави песен, която да тананикат и обичат няколко поколения?
Маргарита: Стефан ги прави. Аз си пиша стихотворенията. Той вижда това, което по някакъв начин преценява, че ще облече в музика. Аз съм мързелът, който си е свършил своята си работа и чака да му поднесат славата на тепсийка. Шегувам се, разбира се, песента е колективна работа, ако като поет се оприличавам на тежкоатлет, който сам си решава дали с изтласкване, или с изхвърляне да си вдигне тежестта на таланта, песента е като волейбола, трябва да умееш да подаваш топката, да я поемаш, да плонжираш понякога, за да я отиграеш и забиеш неспасяемо и да доведеш слушателите до възторг. Мога да сервирам, но Стефан е разпределителят.
Стефан: Това е магията. Нейните стихотворения ми действат много емоционално.
- Кое е онова, което най-силно ви вдъхновява?
Маргарита: Животът.
Стефан: Магията на това, което Маргарита е създала. Предпочитам някое нейно стихотворение да ми заговори изведнъж, но се случва и обратното - като “Болката отляво”, когато първа беше музиката.
- Кой е жестът, който той/тя е правил/а за вас и никога няма да забравите?
Маргарита: Може би, че пръв беше видял в мое писание благодатна почва за съвместна работа. Стефан е много взискателен към всичко, отговорен, няма да се хаби напразно, ако нещо не му харесва. Това си е жест - да извадиш млад и почти непознат автор и да го направиш разпознаваем.
Стефан: Преди години имах нужда да я видя, да говоря с нея. Тя се вдигна и дойде, за да проведем разговор, който за мен беше важен. Приятелството се проверява в такива моменти.
- Кое отминава най-бързо под това небе?
Маргарита: Животът отминава най-бързо, докато се усетим.
Стефан: Зависи от човека. Аз не съм така устроен, че да помня лошите неща. Животът е достатъчно къс, за да не можем да си прощаваме, да сме толерантни, да се обичаме. Ние сме създадени да има разбирателство, любов между хората.
- “Докога, Маргарито” се казва новата книга на г-жа Петкова. Казвали ли сте това изречение някога?
Маргарита: Аз самата си го повтарям. И никога нямам точен отговор.
Стефан: Преди години съм ѝ го казвал. Книгата ѝ е много хубава и се радвам, че активно продължава да пише, да намира радост в това, което прави.
- Кой е най-големият успех на другия?
Маргарита: Да не изневери никога на таланта си, повтарям непрекъснато, че гениалността е отговорност пред света, а Стефан е отговорен човек. Затова успехът му е вързан в кърпа априори. Но той умее да го задържи, не го пропилява, легнал на лаврите си. Защото е знайно, че който легне на лаврите си, ще осъмне като дафинов лист за домашна яхния.
Стефан: За свой успех тя определя, когато напише някое прекрасно стихотворение. Тя получава удовлетворение, когато пренесе своята мисъл върху хартия.
- Какво най-често ви казват, когато ви срещнат непознати хора?
Маргарита: Винаги ми е неудобно, когато ми кажат “Обожавам ви!” или “Благодаря ви, че ви има”, защото не мисля, че заслужавам такива високи слова. Става ми драго обаче, когато някой ми каже, че се припознава в моите стихове.
Стефан: Напоследък все ми говорят за новата песен - колко им харесва и че точно от такава има нужда България, че си я пускат, че детето им я учи в училище.
Навремето седяхме в ресторант в хотел “Тримонциум”. Когато станахме да си ходим, към нас дойде човек - по това време там имаше сватба, за да ни покани на празненството. Дойде дядото на булката и ме попита: “Ти ли си Стефан?”. “Аз съм”, отговорих му. “Дай си ръката”, ми каза. Той ми целуна ръката и ми каза: “Нали тая песен “Там” е твоя? Можеш да не пишеш повече, толкова е хубава песента!”
- “Мъжът на 60” се казва автобиографичната книга на Стефан Димитров. Каква е жената на 70, г-жо Петкова?
Маргарита: Мога да ви кажа утре, родена съм в три следобед и още не съм ги навършила. Но предполагам, че няма да мръдна ни на йота в друга посока от досегашната или в друга вселена.
- Как би се казвала автобиографичната ви книга днес?
Маргарита: “Скъпи Салваторе”.
Стефан: Може би пак нещо като “Мъжът на 60” - бързо минават годините, гледам вече по-философски.
- Какво трябва, за да се развива музиката, изкуството у нас?
Маргарита: Талант. Характер. Отговорност. Задължителна почтеност у всеки творец и в държавната политика. Уважение и самоуважение. Тоест спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
Стефан: Трябват кадърни хора, които да се отнасят с пиетет към тая работа. Трябва да я има и грижата на държавата. Жалко е, когато обявяват нов кабинет, на последно място се казва за министъра на културата. Все пак нашата идентичност се крепи на културата - на оперните певци, страхотните ни художници, на такива като Маргарита. Това е, което оставяме.
Тя е една от най-талантливите ни поетеси, а той - забележителен композитор, певец, тв продуцент. Захванат ли се да правят нещо заедно, е сигурно - ражда се хит. Тя е автор на текста, а той на музиката на любими шлагери като “Болката отляво”, “Иване, Иване”, “Бермудски триъгълник”, “Само за жени”. Макар да не ѝ личат, Маргарита Петкова днес става на 70. Родена е на 21.02. 1956 г. в София. Първите ѝ публикации са още от ученическа възраст. Повече от 40 г. тя работи с композитора Стефан Димитров. За неговия музикален талант каквото и да се каже, ще е малко. На 27 г. той създава дебютната си песен “Ладо ле”. И за нея още през 1976-а - годината на написването ѝ, получава първа награда на “Златният Орфей”.
