Трябва да се промени финансирането след категоризация. Пари има, трябва контрол, но държавата е като разплетена кошница
Още акценти от интервюто:
- Не може да има над 30 културни института в България. Това е излишно харчене на пари
- Има 64 частни формации, продуценти, пространства. Идват при нас
- Зрители искат да ядат чипс - там разрешавали
- От Министерството на културата показаха данни за колеги от провинцията, при които имало заплати по 11 000 лв.
- Г-н Сърменов, театрите ще спрат ли да работят? Така каза вашият колега - директорът на театър “Българска армия” Мирослав Пашов, защото няма пари заради липсата на държавен бюджет. Така ли е?
- Директорите на големите театри се обединихме в обща позиция, в която обяснихме какви са проблемите, структурирахме ги и ги обявихме в пространството. Предстои да направим пресконференция (директорите на Народния театър “Иван Вазов”, театър “Българска армия”, Младежкия театър “Николай Бинев”, Драматичния театър “Н. О. Масалитинов" – Пловдив, Държавния музикален и балетен център – София, Театрално-музикалния продуцентски център – Варна, и Софийската опера и балет - б.а), на която да запознаем правителството с нашите проблеми в културния сектор. Най-голямата трагедия на България е, че ние през последните години живеем в абсолютна липса на държавност и затова е целият този разпад, който виждаме около нас.
- Какво очаквате след тази обща позиция, че настоявате за цялостна промяна в Закона за закрила и развитие на културата, както и нова, прозрачна методика за финансиране?
- За мен е важно някой да я чуе. Аз се грижа за над 250 човека, които са в Сатирата, и смятам, че нашето достойнство в работен план трябва да бъде съхранено. Проблемът е, че през годините са се натрупали толкова неща, които са замитани под килима, че в момента трябва някой наистина с твърда ръка, с желание и политическа подкрепа да застане и да започне да взема решения. Като се започне от това, че всъщност ние работим с бюджета отпреди вече може би четири години. Миналата година беше намален с още 30%. На всекидневна база в нашия пазар се получават изключително много натрупвания като проблеми. Те обаче не са в нашата компетенцията да ги решим.
- Кои са тези проблеми?
- Примерно начинът, по който се разпределят средствата. Отдавна трябваше това да става на съвсем различен принцип. Досега всички сме равни и средствата се разпределят поравно. Това е много добър комунистически поглед върху живота.
Но пазарът изисква друго нещо. Затова трябва спешно да се направи категоризация. Аз това го разказвам от поне три години.
- Как ще работи тази категоризация на културните институти?
- В момента има над 64 частни формации, продуценти или пространства в цяла България. Това е много. Хареса ми как частните театри са ни подкрепили в нашите искания, но ние нямаме нищо общо с тях. Нямаме общ език. Нямаме общи проблеми. Смятам, че държавата трябва да започне да регулира тези пространства, да се поиска лиценз. В днешно време всеки прави каквото си иска. Стига се дотам, че зрители, които са били в някакви пространства, влизат при нас с бутилка вино и твърдят, че могат, докато гледат театър, да ядат чипс и да пият вино, защото там им разрешавали. И представяте ли си за каква низост става въпрос?!
Това вече не е пазар. Това не е по-добрият да победи. Това е съхраняване на културата. Затова на мен много ми се иска държавата да си даде отговор на въпроса за какво ѝ е тази култура, кое ѝ е важно - да съхрани историята на Народния театър, на Сатиричния театър или да остави тези така наречени пространства. Ние при нас не пускаме хора с къси панталони, джапанки, с шапки. Опитваме се да запазим достойнството и логиката на една много древна професия.
Другото нещо е, че Сатиричният театър работи много, той има най-много продукция на годишна и на месечна база и това изведнъж се превръща в проблем.
- Защо?
- Театърът продължава да изкарва много пари така, както изкарваше преди. Даже миналата година през ноември имаме по-добри показатели от по-миналата година и въпреки това заради остарялата система и ниския бюджет ние затъваме финансово. Това е просто пример за това, че системата не работи.
Сега най-важното за мен е по какъв начин се финансират и по какъв начин държавата подрежда приоритетите. Ние имаме производство и като произвеждаме много, изкарваме много пари. Тези пари бързо свършват в бюджета ни и изведнъж ние започваме да работим на загуба. Как да задържа качествени кадри със заплати, които са около минималната? Впрочем никъде не се коментира какви са кадрите в театъра - къде се учи да станеш помощник-режисьор, гардеробиер, реквизитор? Това са кадри, които ние си ги отглеждаме. Качествените хора как да ги задържим? Оттук нататък как да задържиш артистите? Кои са тези артисти, които ще кажат: “Няма никъде да ходя, аз тук ще остана, ще вземам 700 евро и ще бъда най-щастливият човек на света”. Няма такъв филм. Отдавна се промени животът, само в министерствата и в българската политика нещата седят там, където са били в праисторическата ера. Ние сме неандерталци от гледна точка на политическото ни мислене. Ние сме примати. Казвам го с пълна отговорност.
- Какво трябва да се промени в Закона за закрила и развитие на културата?
- Трябва да се направят промени, свързани само и единствено с времето, в което живеем. Трябва всичко да се прегледа точка по точка. Има неща, които са останали от години. Трябва да се промени цялата методика, но не от днес за утре, защото това е много опасно. Старата методика по-скоро да се реконструира, да се намерят други лостове за развитие в днешно време и постепенно с работни групи, в които да участват тези театри и културни институти, които са приоритетни за държавата, да вземат решение.
Вече като се направи тази категоризация, която трябва да мине и през закона, оттам нататък да се поеме политическа и емоционална отговорност, но всички са временни. Всеки се страхува, защото между сухото ще изгори и мокрото. Това е така, но това е системата.
- Служебният министър на културата Найден Тодоров, който стъпи в длъжност вчера, каза, че ще работи за това всичко да изглежда прозрачно и да бъде такова.
- Това правителство е служебно. Всеки в началото иначе обещава големи неща, а ние играем един и същи филм вече няколко години. Как е възможно на никого да не му прави впечатление? Аз говоря за нашия отрасъл, ама то е така сигурно навсякъде. Имам чувството, че от нас никой не се интересува. Въобще те не ни разбират. А една държава няма ли култура, образование, здравеопазване, тя не съществува. Не може да разберем колко е важно да имаме устойчив политически модел за развитие. Аз съм бесен и отчаян от това, което се случва и това, което ни чака. Смятам, че даже и след този акт, който ние ще направим, никой няма да да ни обърне внимание.
Ама и при нас, самите директори, има проблеми. Ние не сме идеални. Когато бяхме на среща в Министерството на културата миналата седмица, оттам извадиха едни данни за колеги от провинцията, при които имало заплати по 11 000 лв. Абсолютно безогледно точене.
- Да припомним, че преди две години от театрите в Разград и Смолян бяха източени големи суми пари.
- Да, десетки милиони. И нищо не се случи. Някого да наказаха? Ама ние нямаме прокуратура. Ние нямаме хора, които да свършат нещо.
И от двете страни сме за бой - и от театрите, и от държавата. Аз не казвам, че сме идеални. Защото тия пари изчезнаха при нас.
- Вие доста често казвате, че културата не е беден сектор. Всъщност има достатъчно пари, но въпросът е за начина, по който се изразходват.
- Точно така. Не може да има над 30 културни института в България. Някой да си даде сметка, че не е възможно. Това е излишно харчене на пари. Театри, които са на много близко разстояние до София в периметрите на големи театри като Пловдив, Варна и Бургас, те могат да бъдат обслужвани от тези центрове и да се менят логиката на финансиране и логиката на съществуване на тези пространства. Аз имам една идея, която навремето разработихме с Боил Банов, да станат проектни центрове. Държавата да им помага, местната власт - също. Пари има, но те трябва просто да бъдат сложени там, където им е мястото, и да има твърда ръка и контрол. А то няма в момента. Това е един разграден двор. То цялата държава прилича на разплетена кошница. 2019 година беше последната логична година, която имахме с идея за някаква перспектива за развитие. Добре, че дойде ковид пандемията, защото тогава имаше ковидни мерки. Ковидът всъщност спаси театрите, защото тогава кризата доведе до спасителни финансови инжекции. И ние всъщност минахме през следващите две години. Но от 2022-а насам всичко е пълен провал. От миналата година всичко се срути.
В края на 2024 г. например Сатиричният театър имаше 3 милиона. Разходите ни бяха 1 милион. Разбира се, никой не ни даде трите милиона. Обаче разходите ни ги прехвърлиха за следващата година и ние започнахме без вина виновни с 1 милион загуба.
- Ама това е нелогично!
- Да. Защото просто едната администрация си отива, идва другата. Никой не го приема лично и не го интересува.
- Все пак какво следва след общата позиция?
- Ние не можем много неща да направим. Няма да пробием дупка в морето, но ще направим пресконференцията, след което ще обявим някакви съпротивителни действия, ще излезем да говорим. То въпреки че няма кой да ни чуе, но все пак нещо да остане в историята, че поне ние знаем какво трябва да се направи. Остава да спрем да работим. Ама ние като спрем да работим, ще кажат: “Е, няма страшно. Зрителите ще отидат в другите пространства с виното, с чипса и със семките и всичко ще е наред”. Но трябва да се замислят колко струва един продукт в Сатиричния театър и колко - в тези пространства. От този въпрос трябва да се почне и да се свърши със заплащането.
