ЕС трябва да мисли за технологиите като инфраструктура на суверенитета, казва , евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ
- Г-жо Майдел, смятате ли, че възможността за “Европа на две скорости” се засилва в контекста на текущите дебати по темата и какви последици би имало подобно разделение за държави като България?
- Това е едно реалистично предложение, едно от най-реалистичните за Европа в момента. За съжаление, алтернативата изглежда Европа да се движи със скоростта на най-бавния или този, който най-много не иска да се движи. Не съм сигурна, че това се отнася за България.
Ние сме вече в най-бързата писта - член на еврозоната и Шенген
Затова тези постижения бяха важни, дори и за тях да се плати политическа цена. Те изглеждаха като символни, но сега вероятно ще разберем, че не са. Имаме всички шансове да заемем позиция, която ни поставя сред страните в по-бързата писта на Европа. През последните години беше свършена много работа, за да сме, където сме днес. Важно е да видим какво мисли за това бъдещото правителство и заявките на новите политически играчи като Румен Радев.
- Бяхте на Мюнхенската конференция по сигурност, където държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Европа е “скъп съюзник”, но Вашингтон не желае слаби партньори. Забелязахте ли промяна в тона на разговорите между европейските и американските представители? И как бяха тълкувани думите на Рубио от европейските делегации?
- Да, тонът този път беше много по-различен от това, което чухме миналата година в Мюнхен от вицепрезидента Ванс. И това е много важно. Ние, европейците, сме чувствителни, когато става въпрос за тон, език и стил. Истината, от друга страна, е, че макар и с друг тон повечето от американските позиции спрямо Европа бяха повторени. Аз също смятам, че Европа трябва да прави повече за отбраната, за конкурентоспособността си и т.н. Ангажиментите, които САЩ поеха към Европа след Втората световна война, са вече минало и Европа трябваше по-рано да разбере, че тази промяна настъпва. Не може да сме консуматори на сигурност 80 г. след Втората световна война. Със сигурност това е разбрано и вече доведе до съвсем различни процеси в ЕС.
- На Мюнхенската конференция участвахте в различни дискусии – от панела за ролята на иновациите и изкуствения интелект в отбраната, през геополитиката на AI инфраструктурата, до панела за дигиталния суверенитет. Кои са най-спешните стъпки пред Европа, за да си гарантира технологична и цифрова сигурност в условията на глобална конкуренция и нарастващи рискове?
- Най-спешната стъпка е Европа да започне да мисли за технологиите като инфраструктура на суверенитета. Това означава три неща: способност да развиваме критични технологии, способност да ги внедряваме бързо и способност да ги увеличаваме в мащаб на европейско ниво.
В момента имаме таланти и научен капацитет, но губим в
индустриализацията Разпокъсаните пазари, бавните процедури и липсата на достатъчно капитал означават, че иновациите често се развиват извън Европа. Това отслабва и отбранителния ни капацитет.
Затова Европа трябва да използва сегашния момент в стратегическа индустриална трансформация - инвестиции в AI и микрочипове, ускорени обществени поръчки за иновативни решения и реален единен пазар за технологични компании.
- Кои теми бяха обсъждани в панелите, в които участвахте?
- Темите бяха в пряка връзка именно с този по-трезв и по-реалистичен разговор за ролята на Европа в новата стратегическа среда. В дискусиите за изкуствения интелект и отбраната фокусът беше върху това как технологиите вече определят баланса на силите. Говорихме за бързото развитие на AI, за интеграцията на софтуер, данни и сателитна свързаност в отбранителните системи и за това как скоростта на внедряване става решаваща. Изводът беше ясен - Европа не може да си позволи да изостава в индустриализацията на тези технологии.
В панела за геополитиката на AI разговорът беше по-широк - как лидерството във водещите технологии оформя икономическата мощ и устойчивостта на обществата. Обсъдихме необходимостта от повече енергийни капацитети, възможност за мащабиране и по-бързо внедряване на иновациите в реалната икономика. Европа има добра база, но ѝ липсва достатъчно дългосрочен капитал и по-гъвкава среда за растеж на компаниите.
Общото между всички панели беше едно: ако Европа иска да бъде силен партньор, а не зависим участник, тя трябва да превърне технологичното си развитие в основа на своята сигурност и конкурентоспособност. Това означава по-малко фрагментация, повече мащаб и ясното съзнание, че
в тази нова среда технологичната способност е част от стратегическата тежест
- Какви конкретни инициативи или идеи, обсъждани в Мюнхен, могат да бъдат приложени още тази година?
- Много от тях вече са в ход. Има няколко европейски частни проекта за големи центрове за данни, има проекта на ЕК за AI Factories, както и Giga Factories – това са все важни и големи инфраструктурни обекти, които ще променят начина, по който се развива ИИ в Европа. Виждаме, че има сериозна промяна в начина, по който Европа мисли за сигурността си и въоръжаването си.
