Тя: Не само чувства, а и отстъпления и разум. Талант, който не обича пътувания
Той: Приземявам я, но това е другото име на любовта
24х24 е рубрика, с която "24 часа" влиза в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките взаимоотношения. В нея каним известни "дуети" - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях е едно - те са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени. Всеки от двамата отговаря на еднакви и лични въпроси - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по-отблизо.
Този път на гости са политикът и дипломат Меглена Плугчиева и ландшафтният архитект и дългогодишен преподавател в Лесотехническия университет доц. Пламен Александров, които тази година ще честват 48 години от своя брак.
- Желязната лейди на българската политика, работохолик, професионалист, но с чепат характер - такава е Меглена Плугчиева според тези, които са работили с нея. Каква е обаче тя вкъщи, доц. Александров?
Пламен: Тази характеристика е валидна и вкъщи, защото човек не може да бъде различен в обществото и сред близките. Това говори за оформен характер, който навсякъде отстоява определени принципи.
- От колко години сте заедно и каква е тайната да имате стабилен брак?
Меглена: Живот и здраве, на 16 септември ще станат 48 години.
Пламен: От 1978 г.
Меглена: От миналия век. Познаваме се от студенти в Лесотехническия университет, от Комсомола. Няма тайна, а комплекс от фактори. Не само чувства, но много разум, готовност за компромиси, разбирателство, отстъпчивост. Имало е и трудни моменти, но това е нормално. Вероятно и възпитанието ни. От всичко по малко. И още нещо - това бяха бурни времена на промени в страната ни, на прехода в началото на 90-те години, но с колкото повече предизвикателства сме се сблъсквали, това е допринесло и за сближаване, за укрепване на брака ни.
Пламен: В онези години се общуваше много на живо и личната отговорност в контактите и в поведението беше доста висока. Това помагаше на хората да имат своето усещане с кого биха могли да живеят, за принципите, на които да се основават в съвместния живот. Днес виждаме колко много хора започват леко да страдат в търсенето на партньор в живота. Ние можем да споделим опит.
Меглена: И ценностите на обществото тогава бяха по-различни. Имаше повече идеализъм. Днес слушам млади хора да казват: “Първо трябва да завърша, да имам стабилна работа, жилище и кола, и едва тогава да се оженя или омъжа”. При нас беше обратното. Ние години бяхме по квартири, с две малки деца и с един 25-годишен вартбург, но други ценности ни водеха.
Пламен: Освен това по наше време младите общуваха главно на студентски бригади, спортни празници, художествена самодейност, където човек проявяваше възможностите си. Това помага за опознаването. Така че има особености, които вероятно един ден ще се отчитат с по-голяма сила.
Меглена: След като завършихме, и двамата отидохме на работа във Варна. Всеки прави дисертация, докторска работа... Пламен имаше един професор, много мъдър и ерудиран човек, който все ми казваше, че спирам научната кариера на мъжа ми в София, защото държа да останем във Варна. Вече бях зам.-директор, но се разбрахме, че ако Пламен спечели конкурс в Лесотехническия университет, колкото и да не искам, ще направя тази жертва.
Дойдохме в София и - така било писано - съвсем изненадващо аз влязох в политиката. Имах планове за научна кариера, бях започнала специализация в Германия, но нещата се обърнаха на 180 градуса и направих политическа и дипломатическа кариера.
- Всъщност една от тайните ви е, че сте се подкрепяли взаимно в пътя, който всеки от вас е избрал.
Пламен: Да, имаше разбиране, уважение и желание, така че всеки успя да направи максимума за времето, в което живеем и съобразено с динамиката на събитията и развитието. Аз лично през цялото време съм се съобразявал какво положение заемам, докъде, какво мога. И смятам, че устоях на всички предизвикателства на времето, да не се откъсне човек от своите принципи и поведение.
Меглена: Не се поддаде на изкушения.
Пламен: Удовлетворението и всички хубави моменти се въртят около избрания начин на живот и семейството.
Меглена: Семейството и децата останаха първи основен приоритет за нас двамата, което също е част от тайната.
- Какво помните от първия път, когато се видяхте?
Пламен: Познавахме се около 2 г. преди брака, учехме на едно място.
Меглена: Бяхме в различни курсове и специалности, но обществено-комсомолската дейност ни събра. Бях много впечатлена от талантите му - рисува, свири на акордеон, работи дърворезба. Пламен има усет за красота. И чувство за хумор. И най-важното - добрият човек.
Пламен: Тя ме впечатли с ентусиазма към живота, с разбирането за същността на общуването. И най-важното - не съм се излъгал.
- Кога разбрахте, че има любов между вас?
Меглена: Решаващият момент беше, когато завърших, тъй като бях един курс преди него заради казармата. Трябваше да започна работа във Варна, а той да остане да следва. Това беше съдбоносният момент дали оставаме заедно.
- Как се промени любовта ви през годините?
Пламен: Какво значи промени? Тя ако се промени, то ще има последствия. Мен никога не ме е напускало първото чувство, което съм имал. Независимо от трудностите, които сме имали.
Меглена: Аз съм била 14 г. навън - в Германия, Швейцария, Черна гора. Въпреки разстоянията и отсъствията ние сме успели да се оценим един друг и да намерим начин да съхраним брака си. Защото не всички издържат при такава раздяла, имах много колеги посланици, при които работата се отрази лошо на семейния им живот. Това е минусът на тази професия. Много съм щастлива, че запазихме това взаимно разбиране и осъзнато усещане за семейство, това е най-важното.
- Вие никога не сте се местил за целия й мандат при нея, така ли?
Пламен: Не, но пътувах. Например в Берлин си бях взел творчески отпуск за 8-9 месеца и писах учебник. След това бях в едни почти регулярни пътувания, за да не се чувства липсата по-силно.
- Когато двама души като вас са толкова свързани - как ви се отрази локдаунът по време на ковида, когато вие бяхте “заключена” в Черна гора, където бяхте посланик, а съпругът ви - тук, в София? Вярно ли е, че сте вечеряли “заедно” чрез лаптопите си?
Меглена: Това е истина. Аз бях посланик в Черна гора, там нещата бяха много сложни, защото тя не е в ЕС, здравната им система е в незадоволително състояние. Бях задължена служебно да си взема отпуск, за да се ваксинирам в София, за да продължи да работи посолството. Не беше никак лек период.
Пламен: Тогава изживяхме нашата дигитална любов.
Меглена: Да, благодарение на онлайн връзките. Всяка вечер след работа аз сама на масата в апартамента резиденция в Черна гора. Пламен - в София. И винаги се казваше наздраве.
Пламен: Това запълни онази празнина, която се получава без личния контакт.
Меглена: Но днес си давам сметка, че това допълнително укрепи връзката ни. Защото, когато съм била в Швейцария и в Германия, всичко беше толкова динамично, че кой се е сещал да се обади - дали си вечерял, дали си се прибрал... Докато локдаунът при ковида създаде по-голяма възможност за по-дълго общуване при сложните обстоятелства. Всичко беше преодоляно по-леко именно благодарение на дигиталната ни връзка, която ни даваше стабилност и надежда, т.е. имаше и нещо позитивно.
Това време съвпадна с 65-годишния рожден ден на Пламен и си спомням, че бях помолила приятели да му купят подарък, защото аз не можех да си дойда от Черна гора. Те му го поднесоха в двора на къщата, всички бяха с маски...
Пламен: Спазвахме "етикета". Такива бяха времената.
Меглена: Спазваха се правилата. Но днес това е един хубав спомен, важно е човек да намери и доброто и положителното в такива тежки ситуации.
- Как бихте описали партньора си?
Пламен: Преди да го опиша, медиите са го описали.
Меглена: Много по-интересно е как нашите приятели описват Пламен. Когато бях в активната политика, а децата бяха по-малки, имаше коментари, че той е бащата майка. Приятели казваха също: “Докато Плугчиева се занимава с прозаични неща, ето тук един талант”, защото освен акордеона, рисуването и дърворезбата Пламен започна да пише поезия.
Когато аз бях в най-активната си кариера, той поемаше голяма част от семейната работа. Винаги много ми е помагал. И той, и майка ми, светла ѝ памет, поемаха основните грижи за децата. Но и като отношение, съвет, мнение, винаги е бил до мен. А и както той изчислява на шега - от този дълъг семеен живот 15 г. за него са минали да ме чака някъде. Много търпение се иска за това.
Пламен: През живота си не съм закъснявал. Винаги съм бил най-малко пет минути по-рано. Не го казвам, за да упреквам. Времената и хората са различни. Но днес това е повод за шега.
Меглена: Обществените ангажименти трудно могат да бъдат планирани с точност до минутата. И естествено, това водеше до закъснения, което с времето се превърна в семейна шега.
- Приземяваше ли ви съпругът ви, когато “литнете” нависоко в политиката?
Пламен: Понякога, но това е другото име на любовта.
Меглена: Винаги съм оценявала приземяването, защото с моя прекален работохолизъм и отдаване много често поставяне на първо място работата, отговорността - това имаше цена в семеен, в личен план, лишавала съм децата си от присъствие, особено когато бяха по-малки.
Помня един случай - бях депутат, живеехме на квартира в “Белите брези” и дъщеря ни учеше в кварталното училище. Беше станало неудобно, че само Пламен ходи на родителски срещи, и реших веднъж да отида и аз. Евгения беше в трети клас. Отивам аз, пак със закъснение, влизам в класната стая, родителската среща е започнала. Учителката, естествено, ме вижда за пръв път и пита: “Вие за кого сте?”. “За Евгения”, отвръщам аз. И тя с възможно най-грубия си тон ми казва: “Нямаме такова дете в класа”. При което аз кръгом и в коридора звъня на майка ми, за да питам в кой клас е Евгения? Знаех, че е трети, но не знаех буквата. Като се прибрах вкъщи, майка ми - бивша учителка, с основание ме направи на нищо с назидателен тон. Та имаше и такива моменти...
Пламен: Грешки на растежа, както се казва.
Меглена: Но съм доволна, че рано сме се женили, рано съм раждала децата. И когато пораснаха, можеха да осъзнаят, да оценят и да ми простят отсъствията във важни за тях моменти. Затова сега съм прилежна баба. Държа да подчертая, че по всяко време на денонощието, на годината - само да ми звъннат, и хуквам към самолета, помагам винаги при нужда.
- Бях учудена, че човек, заемал толкова години висши държавни постове, дипломат, живее в такава малка къща. Как събирате голямото си семейство?
Меглена: Не сте само вие. Гостували са ни посланици, колеги, министри от Германия, Австрия, Швейцария. Няма да забравя - като вицепремиер бях поканила гости и единият от тях с голямо разочарование каза: “Ооо, това ли е къщата на един вицепремиер?”. Отговарям му: “Да, и го намирам за съвсем нормално”. Къщата е наистина скромна, на два етажа.
- Вие ли си я строихте, откога живеете тук?
Пламен: Да. На Коледа през 1994 г. пих първата малка ракийка тук и започнахме да се настаняваме. Спазвахме стриктно закона, който не позволяваше повече от 120 квадрата разгъната площ.
Меглена: Няма мазе, но пък направихме таван. Предостатъчно ни е. Повече не е необходимо.
Пламен: Но всичко е съобразно правилата към дадения момент.
Меглена: И възможностите ни. Къщата е семейна собственост, но съм много доволна и спокойна, че нямам земя, гора и други имоти.
Пламен: Доволни сме от къщата си, не сме мислили за друго. А и с всеки изминал ден и това започва да става голямо.
Меглена: Като се пенсионирах, консултантът, който ми подготвяше документите, ми каза: “Как може да напуснете парламента доброволно и да отидете посланик? Губите високата пенсия”. Отговорих: “Това изобщо не съм го мислила, нито ми е било цел”. Благодарна съм, че съм имала възможността да работя за държавата цял живот. Не всеки е имал този шанс!
- Като са тук децата и внуците ви - стига ли мястото вкъщи?
Меглена: Да. Синът и дъщерята, да са живи и здрави, имат много хубави семейства, с по две деца са. Ние сме щастливи баба и дядо на четирима внуци. Най-голямата е Меглена, най-малкият е Пламен. Така че повече от това - здраве!
Пламен: Събирали сме ги всички и благодарение на тавана даже могат да пренощуват, слагаме походни легла.
- Какво най-много цените в половинката си и какво ви дразни?
Пламен: Ценя всичко, което е. Дразнене и да има, това са битовизми, които не заслужават внимание, с течение на времето са се туширали. Иначе аз не се дразня лесно, защото човек винаги трябва да осигури широко поле за хората, с които живее, за да се чувстват комфортно.
Меглена: Най-много ценя добрината и почтеността. И чувството за опора и сигурност, което ми дава. А нещата, които дразнят, с времето се изглаждат като камъни във водата. И се превръщат в шега.
- Вие сте позитивен човек, винаги усмихната, какво ви изкарва от релси?
Меглена: Лъжата, непочтеността и мърлявото отношение към сериозни неща. Позитивен човек съм, вярвам и търся у всеки най-доброто, но не правя компромиси с тези неща. През тези над 30 г. активна работа в политика, управление, дипломация съм работила в различни екипи и винаги като орлица съм се борила за хората си. Но съм самовзискателна и затова - и взискателна. Хубавото е, че с времето виждам, че тези, към които съм била такава, са го оценили и ме помнят с добро. Това много ме радва.
- А вкъщи кои са били най-тежките ви моменти, за какво сте се карали?
Пламен: За всичко, като във всеки дом.
Меглена: Хубавото е, че не сме се карали за принципни теми, а за битовизми.
- А как решавате споровете си?
Пламен: В нейна полза.
Знаете ли, тъй като през по-голяма част от времето си съм бил със студенти, се научих винаги да давам шанс на хората. Това се отразява доста позитивно на човек, защото е благородно, удовлетворително като поведение. И виждам непосредствени резултати в отношението с младите хора. Това поведение може би поразмива моята взискателност.
Меглена: Аз съм много по-настойчива, много по-упорита и по-взискателна. Имах един служител във Варна, който казваше: “Умиране има, от теб отърване няма”.
- Има ли навици, които бихте искали другият да промени?
Меглена: Аз искам да пътуваме повече. Обаче Пламен е по-консервативен.
Пламен: Признавам си, не мога да се втурна по всяко време за всяка екскурзия. Докато тя може.
Меглена: Мога, да. И съм по многото комбинации и ангажименти. Мога в един ден да направя 4-5 срещи, след това да отидем и на театър, концерт, и да пътуваме на следващия ден. Докато той е много по-умерен. Ето, това е тема, която ни различава, но винаги намираме баланса. Аз отстъпвам, той приема част от предложенията...
- А по какво си приличате?
Меглена: По ценностите.
Пламен: По ценностната система.
Меглена: Семейството, децата, внуците. Децата станаха личности и най-важното - по никакъв начин не са разчитали на моята популярност или постове, сами си изградиха професионалния път далеч от политиката. Много съм доволна, защото няма кой да ни упрекне: “Плугчева уреди сина си, дъщеря си...”.
- Как посрещате половинката си?
Пламен: Посрещам я на летището и заедно се прибираме. Сама вкъщи много рядко се прибира, само ако ме няма.
Меглена: Много обичам да ми се носят цветя. И когато не е взел, напомням.
Пламен: Първите 10 години работех в Ботаническата градина във Варна и имаше цветя с кофи. Но в един момент се пренаситих и този навик остана малко на заден план. Но и вкъщи имаме нещо като зимна градина, пълна с цветя.
- А какво може да ви разплаче?
Меглена: Ох, всичко хубаво и лошо!
Пламен: Всичко радостно, не само тъжните неща. Най-важното е и за двете да няма въздържание, това е моето кредо. Човек трябва да съумее да не претоварва системата, и в двата случая да го изживее.
- Кое е любимото ви време заедно?
Меглена: След толкова години в дипломатическите мисии имам да наваксвам. Сега искрено изпитвам удоволствие да си бъда вкъщи, да бъдем заедно, да пътуваме заедно, да ходим на гости. Да наваксвам и с културния живот и срещите с приятелите, което много ми липсваше.
Пламен: Разделяме се само когато тя трябва да отиде да помогне за внуците, а аз не мога. Или като пътува служебно.
Меглена: Избягва да ме придружава при някои от служебните ми ангажименти.
Пламен: Където е задължително ходя, но иначе избягвам.
- Вие със сигурност имате много служебни ангажименти, ако съдя и по това, че имате приятели от целия политически спектър. Как успявате?
Меглена: Може би трябва да питате тях, но поддържам контакти дори с хора, с които имам различия и сме опоненти по различни теми. Може би се дължи на моето убеждение, че на първо място сме хора и трябва да се уважаваме и винаги да търсим диалога. Нали знаете, майка и Родина са само по една. България е една и всички ние трябва да допринесем тя да бъде съхранена, да бъде просперираща. Всеки от нас би могъл да даде нещо за тази кауза, трябва да бъдем общност. Този индивидуализъм, който се засили в последните години, е много контрапродуктивен за всички нас, за обществото ни и за развитието на държавата.
- Пламен си има хобита. Рисува, казахте, свири на акордеон. А вие?
Меглена: Обичам да чета книги. Подредила съм ги до главата си четири-пет, едновременно ги чета. Обичам много да ходя на театър, на концерти. Много обичам да се срещам с различни хора, с приятели, да пътувам, да ходя на екскурзии.
Пламен: Понеже не е пътувала въобще. (смее се)
- А кой избира постановките, пътуванията, музиката?
Меглена: Общо взето аз. Вслушвам се в съвети и препоръки на приятели, на чието мнение мога да разчитам.
Пламен: Аз купувам билетите. И рядко попадаме в грешка.
- Може ли всеки да изброи по три любими неща на другия?
Меглена: Първо и за двама ни са децата и внуците. Но извън тях, любими са му колата, дворът и привързаността му към бащината къща в близко софийско село.
Пламен: Най-любимо й е да се осведоми максимално по всички въпроси, по три пъти всяко нещо да се чуе, за да се изчистят всякакви съмнения. Проверява от поне три източника - вкъщи се гледат и българските, и немските, и швейцарските новини. Водещо е и да се чуе непременно с определен кръг от хора. Както и вкъщи да е подредено.
- А знаете ли кой е любимият филм на половинката ви, любимата книга, любимият цвят?
Меглена: Много са. С удоволствие гледаме и нови , но и старите български филми, които са вечни. Слушаме музика от нашето време и не само. За филми и постановки имаме еднакъв вкус. Аз обичам разнообразието.
- Кое е любимото ви дърво?
Пламен: По силата на заниманията ми любими са ми всички дървета. Но ако трябва да откроя - букът. Младите дървета са свежи, есенната гама е много пъстра - в него личи животът в неговата цялост.
Меглена: Обичам нашата българска гора и съм закърмена с нея. Но ако трябва да избера - това е дъбът, който за мен е символ на вечност, дълголетие, стабилност, непреходност.
