За сградата на хотела обществото трябва да прецени иска ли да даде десетки милиони, за да бъде разрушена
Западната му част може да се експонира с придобиване на още един имот, ще се премахнат и временните постройки на Гьоте институт, казва зам.-министър Тодор Чобанов
Има светлина в тунела с една от най-абсурдните културно-исторически саги през последните 22 години – античния амфитеатър на Сердика.
Теренът в карето между Младежкия театър и Гьоте институт е известен като "Гьола", но тези дни Министерството на културата направи обещаващ пробив, че все някога ще видим това красиво бижу в центъра на София експонирано по начин, който заслужава.
Стартът бе даден, след като теренът на "Български енергиен холдинг" бе прехвърлен на държавата срещу равностоен в столичния район "Витоша". Според министъра на културата Мариан Бачев плановете включват и използването на съседен имот – чрез отчуждаване или замяна.
"Целта е да създадем сценично пространство, вдъхновено от европейските примери: лятна сцена, изградена върху римските редове, където древността и съвременното изкуство ще се срещат в едно живо културно преживяване – обясни преди дни той. - Историята не е място за забрава или за застрояване. Римският амфитеатър е част от културната сърцевина на София. Аз и екипът ми няма да позволим да бъде нищо по-малко."
За да започне начинанието, в проектобюджета за тази година бяха предвидени част от необходимите средства - 770 хил. евро, но тъй като той не бе приет, ръководството на Министерството на културата оставя в наследство този приоритет на новия министър и екипа му. С молба за повече разяснения около идеите за амфитеатъра се свързахме със зам.-министър доц. Тодор Чобанов.
- Доц. Чобанов, какъв ще е подходът с Гьоте институт, който е паметник на културата и попада в района, в който е амфитеатърът?
- Гьоте институт е сграда с индивидуален статут, при това със значими обществени функции. Тя ще остане в сегашния си вид, вероятно могат да се премахнат на някакъв етап прилепените временни постройки до нея. Още преди десетина години по указание на кмета Йорданка Фандъкова възложихме на колегите от Университета по архитектура, строителство и геодезия да разработят идейни варианти за цялостно решение и има много сполучливи – с използване на самата сграда на института като гръб на сцена.
- Каква ще е стратегията със сгради като хотел "Арена ди Сердика", в чието мазе са част от останките на античния театър?
- Античният амфитеатър - театър е половинката, амфитеатър – цялото, т.е. пълна окръжност със сцена (арена) в средата. Всъщност това е една от най-интересните особености на нашия обект – той дълго е функционирал като театър, но при император Диоклециан е преизграден като амфитеатър, вероятно за да задоволи нуждите на нарасналото по брой население на града – политическата значимост на Сердика от средата на III век нататък рязко нараства. Градът първо е столица на провинция, а после и на диоцез (административен район, включващ няколко провинции – бел. ред.). Вероятно поради това решават да преизградят това съоръжение по този начин, за да е изцяло в духа на императорските големи инвестиции, предназначени за водещите градове на империята.
Връщайки се на въпроса ви – сградата на хотела е частна и следва обществото внимателно да прецени иска ли да отдели от други дейности десетки милиони, за да я придобие.
- Възможно ли е у нас да бъде прието законодателство подобно на това в Италия, където археологията е приоритет и носи стотици милиони приходи?
- Да, в Италия действително има такава практика. Но Италия е доста по-богата държава и може да си позволи да изкупува имоти. Ние още не сме се преборили дори за храма на Кибела в Балчик, за трибалския дворец във Враца – а това са малки обекти, какво остава за големите, където трябват сериозни суми? Министерството на културата получава за капиталови разходи около една четвърт от необходимото, за да поддържа в нормално състояние културната инфраструктура, и доскоро - никакви средства за придобиване на имоти от този вид. Затова трябва да се мисли за реформа – например да се направи национален фонд, генериращ средства от различни източници. На Запад това обикновено са по няколко евро от всяка нощувка, а с парите кметовете ремонтират исторически сгради. Има и други варианти. Въпрос на преценка на законодателя, ние сме готови да предложим варианти.
- С очите си съм виждала как се събарят жилищни блокове в Рим, за да се експонират старини, и все се питам – не може ли и у нас да има подобно законодателство, привличащо милиони туристи?
- И аз съм виждал на живо как премахват селски къщи край Помпей, но делата продължават с години, преди да се стигне до това. Освен това историята на Италия е доста по-различна от нашата, когато става дума за собственост и управление на старините.
Там има много фамилии от хора, обитаващи от векове същите имоти и сгради. И много силно местно самоуправление, мотивирано да пази старините и обезпечено с ресурси. Въпрос на държавно устройство и традиции.
- Според вас каква щеше да е реакцията, ако строителството на хотел "Арена ди Сердика" бе в Италия или в Гърция и при изкопа се подаде сграда с размерите на Колизеума?
- Нека да стъпим на земята. Колизеумът никога не е бил под земята, винаги се е извисявал много над земята. При все, че са го ползвали като кариера за строителни материали в едни векове.
Това се отнася и за повечето старини, около които се върти туризмът в Италия – базилики, акведукти и т.н.
Античните обекти по нашите земи с много малко изключения имат съвсем друга съдба – те са разрушени още в древността. Например през V – VI век градските власти на Сердика превръщат амфитеатъра в някакъв военен обект и рециклират голяма част от строителните му материали – вероятно за да укрепват града срещу регулярните вълни от различни племена, които към края на VI век и началото на VII окончателно сломяват гарнизона и населението бяга – солунският архиепископ Йоан съобщава, че заварва оцелелите сердикийци в своя град, след като се връща от едно пътуване.
- Какви са плановете за амфитеатъра на Константин Велики и как би могъл да бъде показан, след като отне над 20 г. договорката с БЕХ?
- Плановете са да се работи на етапи. Първата задача е да се започне консервация и реставрация, трябва да се придобие един малък имот на югозапад и тогава цялата западна половина ще може да се експонира като сцена на открито в духа на добрите европейски практики. Впоследствие може да се разшири усилието на изток, като са нужни и проучвания по склона, където не е ясно колко и какво е съхранено. В неосъществения бюджет за 2026 г. имаше предвидена солидна сума за начало на работата, но сега ще се наложи да чакаме. Междувременно ще се работи за осигуряване на проектна готовност.
- Има много хипотези къде е родена царица Елена, включително, че е родена в Сердика и че синът й Константин е с тракийски корени. Разбира се, има и други версии в изворите. Изкушен ли сте като историк и археолог да разберете повече подробности за двамата и за връзката им със Сердика?
- Приживе Елена не е много интересна за древните автори, защото култът към нея още не е създаден, а самият Константин става християнин едва на смъртния си одър, приет във вярата от епископ Евсевий Никомедийски, който е арианин.
Едва в VI век започва да се пише за Елена и водещият извор – Прокопий Кесарийски, който е нещо като римски министър и е отлично осведомен по повечето въпроси, съобщава, че тя е от град Дрепанон от Витиния, прекръстен после в нейна чест на Хеленополис. Това е мнението на повечето учени понастоящем. Бащата на Константин – Констанций Хлор, е от Западните Балкани и е от трако-илирийски произход, но вероятно напълно романизиран, каквато е съдбата на елитите тук по това време, т.е. не е ясно какво етническо самосъзнание е имал, вероятно - римско. Такова е и положението навсякъде в империята – елитите много бързо се приобщават към имперската система и се променят, губят автентичните си културни особености, а след приемането на християнството религията става водещ елемент от идентичността наред с латинския и гръцкия. Иначе връзка със Сердика безспорно има – Константин прекарва около десет години тук, казва на всеослушание, че това е неговият Рим, строи си огромна резиденция в днешния Костинброд, разрушена от аварите в края на VI век, но доста добре запазена археологически.
