Духът и убеждението ми никога не бяха пречупени, закачих ските от инцидента на стената в дома си в знак на неподчинение, пише проф. Христофор Караджов
По обяд на този ден преди 14 години направих грешка на новобранец, позволявайки на състезателните ми ски да се изплъзнат под мен, пращайки ме в неконтролируемо високоскоростно завъртане. Гърбът ми срещна ствол на дърво, намесиха се законите на физиката и животът ми беше брутално разрушен. Счупен гръбначен стълб, счупени планове, счупена увереност.
Както каза моят неврохирург в деня, в който възстанови прешлена ми: "Бъди готов - тръгваш на голямо пътешествие, Крис". Да кажеш, че животът с парализа е труден, означава да не кажеш нищо. Духът и убеждението ми никога не бяха пречупени, обаче. Закачих ските от инцидента на стената в дома си в знак на неподчинение. Живях пълноценен живот след инцидента с огромна подкрепа от много приятели и непознати. Днес мога да закача до тях диаграма в рамка на летището (КМВА), където миналото лято излетях за първия си самостоятелен полет като пилот. Можеш да летиш дори след като паднеш - и да прескачаш ходенето.
Б.Р. Авторът е кадър на "24 часа", сега е професор по журналистика в Калифорнийския университет
