Решението на премиера Кириакос Мицотакис да върне на масата за преговори гласуване по пощата за гърци в чужбина и на национални избори не е просто опит за попълване на институционална празнина, а ход на опитен стратег, предназначен да постави опозиционните партии в капан в тежка дилема и да тества политическата зрялост на опозицията и да интегрира електоралния потенциал на гръцката диаспора. Правителството внесе поправки, като предлага създаването на специален район „Диаспора" с 3 депутатски места. Целта е електорална мобилизация сред милионите гърци в чужбина.
Процесът по разширяване на гласуването по пощата за националните избори през 2027 г. се превръща в основен разломен пункт в гръцкия парламент. От една страна, ако СИРИЗА и ПАСОК отхвърлят предложението, рискуват да бъдат обвинени в политическо тесногръдие и изолиране на милиони гърци от диаспората – електорат, който Гърция не може да си позволи да пренебрегне. От друга страна, приемането на промените би означавало признаване на електоралното предимство на десницата зад граница.
Този стратегически ход цели разкриване на тактически противоречия.
Правителството умело използва момента, в който опозицията е разпокъсана, за да я принуди да заеме позиция по тема, по която няма единен фронт. Мицотакис представя реформата като „модернизация", правейки всяка съпротива да изглежда като ретрограден страх от народната воля. Интегрирането на вота на диаспората е електорална застраховка, която може да се окаже решаваща за поддържане на мнозинството на следващите избори.
