Промените в климата в последните десетилетия налагат концептуално преосмисляне на характера на дървесната и храстовата растителност, казва в интервю ректорът на Лесотехническия университет
Още акценти от интервюто:
В Борисовата градина има над 100-годишни дървета, които престаряват
Лесовъдството е традиционна и не много модерна професия за младите. Те се ориентират към други, често абстрактни специалности
Надявам се още тази есен да посрещнем първите студенти във филиала на Лесотехническия университет в Бургас
Местни устойчиви видове трябва да сменят изкуствените насаждения
Българските гори все още са в добро състояние, но тревожни процеси навлизат активно
- Доц. Михайлов, започна ли работата на специалистите от Лесотехническия университет по възстановяването на парк “Врана”?
- Ние сме в готовност, и то не само във връзка с подписването на меморандума с областната управа за парк “Врана”, а да работим и по проблемите на парковете в страната. За “Врана” знаем, че има проект на концепция за развитие на парка. Очакваме да го получим, за да се произнесем като експерти и да има синергия между държавната администрация и науката, за да има добри резултати.
- Кое е най-приоритетно там?
- Приоритетите са свързани с безопасността на гражданите, както посетителите на парка, така и преминаващите с автомобили по бул. “Цариградско шосе”. И това се прави в чисто оперативен краткосрочен план. Парк “Врана” е уникална територия на над 110 г., която до неотдавна беше добре стопанисвана, но вероятно по причини, свързани с прехода, финансови, организационни и др. - и той, и Борисовата градина, че даже и природен парк “Витоша” изостанаха.
Парк “Врана” е уникална структура, която не може да бъде поставена под общ знаменател с другите софийски паркове. Най-важното в управлението му е да има ясна концепция в далечна перспектива. Тъй като промените, които се усещат в последните десетилетия - измененията в климата, температурите, валежите, почвената влажност и др., налагат концептуално преосмисляне на характера на дървесната и храстовата растителност. В тези динамични времена трябва прогнозиране и високо ниво на експертиза. Да го кажа така - за “Врана” експертите са като добри лекари, които трябва да знаят в кой момент от кое лекарство в каква доза и продължителност да бъде давано, така че този жив организъм не само да оцелее, но и да се развива, да има гарантирано бъдеще. Днешното състояние на парк “Врана” е тревожно по отношение на състоянието на композициите от растителност.
- Дърво падна на Витоша и уби майка на 2 деца. Институциите си прехвърлят топката - кой е трябвало да извършва санитарна сеч, в чий имот е било дървото, кой е виновен. Тече и обществено обсъждане на нов план. Какво трябва да се направи, за да няма повече трагедии?
- Парк “Витоша” е в тревожно състояние, а имаме уникална природна даденост. Това е първият природен парк на България, създаден през 1934 г. Такава даденост имат малко столици в Европа - в непосредствена близост, с невероятно богато биоразнообразие и растителност, които всеки софиянец или гост на града може да ползва. Но и този парк в последните 20 г. е занемарен. Дирекцията му, който и да ѝ е ръководител, има ограничен капацитет - човешки, материален и финансов. Не мога да упреквам само ръководството или служителите, защото те са безсилни сами да се справят с тези изключително тежки въпроси. Природният парк би трябвало да е в прерогативите на държавата - на Министерския съвет, министерствата на земеделието и на околната среда, и Столичната община. Неслучайно Витоша е в герба на София.
Дърветата ще продължават да падат, това е естествен процес. Въпросът е какво правим, за да го предотвратим? Разсъждаваме върху план, разработен за периода 2015-2024 г., който отдавна изтече. Той стъпва на данни от далечните 2008-2012 г. Нито броят на посетителите, нито плановете, извлеченията за сечите, за съоръженията, за колите, са актуални. И през 2026 г. да приемаме план за управление с изтекъл период на действие, е абсолютен нонсенс. Апелирам към институциите да погледнем в бъдещето. Миналото е за анализ на данните и за отговор защо е такова състоянието на Витоша.
Трябва да погледнем напред - с план с хоризонт до 2035 г., стъпвайки на актуалните данни и до колкото е възможно, игнорирайки нехигиеничните политически интереси към планината. Нужно е да се опрем на независими експерти, които да разработят план, който защитава планината и удовлетворява интересите на столичани, защото днес Витоша е затворена. Достъпът до нея е изключително затормозен. Съоръженията ги няма. Регулациите реално ги няма. Инфраструктурата за достъп, туризъм и образование е в изключително обезпокоително състояние. Трябва да се чуят и интересите на община Перник, защото югозападните склонове на природния парк попадат в нейната територия. Там могат да се разработват алтернативни туристически пакети. Планината трябва да се ползва, но при 100% гаранция за съхранението на тази уникална природна даденост. Призовавам всички институции - да седнем на масата и да погледнем напред.
- Но ако тепърва пак се събират данни, скоро няма да има промяна.
- Данните могат да бъдат анализирани изключително бързо. Не са нужни месеци или години. В комуникация сме с други институции, неправителствени организации, Съюза на архитектите, които имат достатъчно ниво на компетентност с урбанисти, ландшафтни архитекти, дендролози, лесовъди. Би могло в оперативен порядък за половин до 1 г. да излезе нов план - актуален и независим.
- Според инвеститорите няма как лифтовете да се възстановят в съществуващите стъпки, а еколозите скачат само при идеята да се секат дървета. Какво е тогава решението?
- И двете страни имат своето право и интереси, защото не е въпросът само да сечем, за да направим нови лифтове. Инвеститорите настояват за смяна на предназначението на земите, което буди основателни притеснения, защото днес ще е за някой лифт или влек, утре - за други територии. Но трябва да вървим към ускорено реновиране и развитие на туристическата инфраструктура с гаранции за опазването на планината, биоразнообразието и екосистемите.
- Най-големият парк в София - Борисовата градина, също няма устройствен план, и там падат дървета. Има ли опасност нови трагедии като тази на Витоша да се случат и там?
- Има опасност, за съжаление. Лесопарковата част на Борисовата градина е създадена с екзотични и чуждоземни видове. Това са изкуствени горски екосистеми, които изискват двойно и тройно повече усилия по поддържане, стопанисване, реновиране и пр. Ако говорим за естествени екосистеми от местни наши видове могат да се прилагат методи за възобновяване и поддържане, които ги правят устойчиви, ландшафтът - сигурен и безопасен. Но в Борисовата градина има над 100-годишни насаждения, например с червен американски дъб, които в последните десетилетия не се поддържат, а влизат във фаза на старост. Това са организми, в които можем да видим признаци на заболявания и съхнене. И тук ни липсва “лекар”. Трябва не само план за управление на Борисовата градина, а и коректна експертиза, която да каже: “Трябва да отстраним 20-30 дървета, застрашаващи живота на хората”, да успокои гражданите, че лесопарковата част няма да пострада, защото на тяхно място ще влязат местни видове. Иначе бих похвалил парковата част, за която общината се справя добре.
- Казвате, че сме на ръба на климатични катастрофи. Защо?
- Заимствах този термин от посланика на Гърция, който при посещение в ЛТУ във връзка с горските пожари и възможностите за обучение на гръцки студенти каза: “Да не говорим за климатични промени, а че вече сме в криза”. Приех тази позиция, защото, когато за изключително кратки срокове - например 20-30 г., което е пренебрежимо малко за историята, с чувствително повишаване на средногодишната температура, дори и с 1°, това е нещо сериозно.
Когато имате неравномерно разпределение на валежите и за 2-3 дни се изсипват месечните, полугодишните, а някъде и годишните норми, това причинява наводнения, разрушения, унищожена инфраструктура. Спомняте си Елените и Царево. Влизаме в състояние на катастрофални изменения в природата и в човешкия живот, защото това са и житейски драми. Като преподаватели също трябва да се пренастройваме в лесовъдството, управленията на ландшафтите и парковете, и да сме готови с няколко хода напред, така че те да бъдат сигурни, безопасни и устойчиви.
- А какво е състоянието на българските гори след пожарите и наводненията?
- Още ползваме дивидентите от създадените в миналото и добре стопанисвани прекрасни български гори. Състоянието им е добро все още, защото тревожни процеси навлизат много активно в природните ни екосистеми. Част от българските гори, създадени като изкуствени насаждения през XX в. – предимно с иглолистните видове, очевидно са изиграли своята роля с противоерозионна и водозадържаща функция, но днес, подложени на тези екстремални климатични условия, започват да съхнат. Притеснително е, че в естествения ареал, където няма изкуствени насаждения, при белия бор, смърча, елата се наблюдават застрашителни процеси като съхнене и поява на нетрадиционни заболявания. Затова във фокуса ни трябва да стои бъдещето на българската гора - нужна е цялостна преоценка на състоянието и на перспективите в управлението им, трябва държавна политика.
За добро или лошо, у нас има естествен монопол като собственост на горите - близо 77% са държавни. Това ангажира вниманието на обществото откъм собственик, какви са политиките на държавата. Те малко се губят в последните години.
Фокусирали сме се, че държавните горски предприятия изпитват финансови затруднения. И това е важно, но по-важно е какви гори и горско стопанство искаме да имаме след 30-50 г. И не само да искаме, а да направим така, че да имаме устойчиви горски екосистеми. България все още е за пример в управлението на горите за много европейски колеги, но е нужна спешна намеса като държавна политика в сектора.
- Трябва ли да се мисли за нови видове, които преди са били немислими за нашите ширини?
- Разбира се - не само да се мисли, трябва да произведем тези дървесни видове в разсадниците, да осигурим посадъчен материал и устойчив произход. Природата ни подсказва това. На местата с изкуствени насаждения, където са преминали пожари или други природни аномалии, виждаме издънките на естествената горска растителност, които са оцелели десетилетия. Те са жизнени и устойчиви. Това ни подсказва, че трябва да се обърнем към това, което е било на това място и е формирано в тези хилядолетия като устойчивост. В Южна България вече се предприемат залесявания с такива видове, например космат дъб, характерен за Средиземноморието, но той има и естествени населения в българските гори. Същото се прави и в районите на Сакар след опустошителните пожари. Там се залесява със сухоустойчиви местни видове, издържащи на по-високи температури, по-бедни почви, по-ниска влажност на почвата и по-малко валежи. Това е бъдещето.
- А има ли достатъчно лесовъди?
- Проблемите на българската гора и на сектора от последните 10 г. се отразяват върху мотивацията на младите. Той не е от най-привлекателните като възнаграждение и признателност. Тук е и нашата роля на преподаватели и административни ръководители да възстановим публичния образ на лесовъда. Не приемам позиции, че лесовъдите са изсекли гората и са причинили наводненията в Царево, Елените, Карлово и пр. Всичко това слага отпечатък, защото лесовъдството е традиционна, не много модерна професия за младите, които са ориентирани към други, често абстрактни наименования на специалности. Затова и ЛТУ е активен в публичното пространство, в срещите ни с потенциални кандидат-студенти, гимназии, за да възстановим доверието към българския лесовъд. Висшето лесовъдско образование в България навърши 100 г. през 2025 г. Българската гора не е само природна даденост, тя е дело на ума, сърцата и ръцете на лесовъдите. Вярвам, че с много любов към природата, гората и животинския свят ще намерим достатъчно млади хора. Ежегодно обучаваме няколко десетки лесовъди.
- Към кои специалности е най-голям интересът?
- Топспециалностите ни са: “Ландшафтна архитектура”, “Ветеринарна медицина”, “Инженерен дизайн” и “Компютърни технологии в мебелната индустрия”. Интерес има и към “Алтернативен туризъм”, “Агрономство”, “Растителна защита” и “Горско стопанство”. Миналата година обявихме нова специалност - “Планинско земеделие”.
- Има ли тенденция повече български младежи да избират да учат тук висше, а не в чужбина? И колко чуждестранни студенти имате?
- Определено тази тенденция се усеща в ЛТУ. Ако през 2023 - 2024 г. запълвахме 84% от бройките за държавна поръчка, то през 2025 г. достигнахме 92% - за бакалаври и 99% - за магистри. Причината не е само нашата активност за привличане на кандидат-студенти, а и повечето кандидати, защото вече не толкова много български абитуриенти избират да следват в чужбина. При нас чуждестранните студенти са 12% и учат основно ветеринарна медицина.
- ЛТУ е първи в направление "Горско стопанство" в рейтинговата система. Как този рейтинг влияе?
- Рейтингът влияе сериозно като имидж и привлекателност на специалността. Класациите в рейтинговата система намират място и по една нелека формула за определяне на финансирането на образователния процес. Не е само първото място при горското стопанство, в топ 3 сме по ветеринарна медицина, екология, агрономство, алтернативен туризъм и др. От 8 професионални направления, които преподаваме, в 4 сме сред най-добрите 3. Ако погледнем всички университети с професионалните им направления и класацията им в тройката, ЛТУ ще изпъкне като един от водещите по висок рейтинг на преподавани специалности.
- Какво стана с идеята за филиал на ЛТУ в Бургас?
- Очакваме до месец решението на Националната агенция за оценяване и акредитация. Вярвам, че ще бъде положително. Готови сме да приемем първите 50 студенти още тази година в Бургас по “Горско стопанство”, “Ландшафтна архитектура”, “Технология на дървесината и мебелите”, а с Бургаския държавен университет поехме инициатива и за хибридна магистърска специалност по алтернативен туризъм.
