Дигитализацията остава ключова. Точно преходът показа колко е важно това - ако плащате с карта и използвате дигитални канали, не се налага да правите нищо, казва главният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка
Само през първите два работни дни на 2026 г. бяха обслужени близо 240 000 клиенти
При обмяната се изисква декларация само за суми над 5000 евро
- Г-жо Димитрова, новата година дойде, а с нея и еврото. Какво реално се случи в нощта на 31 декември срещу 1 януари и в първите дни след това? Имаше ли моменти, в които системите бяха на ръба?
- Най-точната дума за това, което се случи, е безпрецедентно - като обем и като организация. Докато повечето хора празнуваха, хиляди банкови служители бяха на работа. Имаше дежурства и на 31 декември, и на 1 януари. Зад тихата за хората промяна стоят много технически операции - превалутиране на сметки, синхронизация на системи, тестове, контрол на рискове, зареждане и презареждане на банкомати, логистика на наличности. В първите часове и дни се вижда истинският стрес тест, дали всичко, което е планирано, работи при реален натиск от милиони трансакции.
Имаше отделни моментни ситуации, например банкомат, който е бил без наличност заради по-голяма вълна от тегления на конкретно място. Но това са казуси, които се решават за часове чрез зареждане и пренасочване на наличности.
Важно е да се каже ясно - не е имало системен проблем, не е имало срив на банковата система, нямаше недостиг на евро като цяло. На фона на огромния обем работа това е показател за подготовката и за координацията между банките, БНБ, Министерството на финансите и институциите.
- Нека говорим с числа, защото те казват повече от всякакви оценки. Какви са ключовите показатели от първите работни дни?
- Извадих точни дании, защото те помагат хората да си представят мащаба. Само през първите два работни дни бяха обслужени близо 240 000 клиенти в клоновете - това означава 120 000 души на ден. Очаквам до края на януари през клоновата мрежа да мине всяко домакинство в България. Може да си представите какво означава това като натоварване.
Само за първите два работни дни на 2026 г. в банките са внесени 1,5 млрд. лева. Извършени са над 1,5 милиона тегления от банкомати на обща стойност над 300 милиона евро. В страната работят около 5000 банкомата, което показва колко интензивно е било натоварването.
През ПОС устройствата за тези два дни са минали над 6 милиона трансакции със стойност около 150 милиона евро. Това са плащания, които трябва да се обработват без забавяне - в реално време, с всички проверки и защити, които банковата система изисква.
И още нещо много видимо като мащаб - само за първите два работни дни банките приеха от клиенти около 30 милиона банкноти. Монетите, които влязоха в банките, са над 200 милиона, с тегло около 150 тона. За да си го представите, това се равнява на 8-10 тира. И това е само за два дни. А общо, ако говорим за монетите, очакваме през банковия сектор да мине тегло над 10 000 тона, защото в края на миналата година монетите в обращение са били над 3,3 милиарда.
- Защо хората се подредиха на опашки в банките още в първите дни?
- Има комбинация от психология и навици. Това е историческа промяна и е нормално част от хората да искат да приключат с левовете веднага, да видят, че евробанкнотите са в ръката им, да се успокоят. Има и много шум в публичното пространство - слухове, притеснения, преувеличения. Когато към това добавите и факта, че първите дни на годината традиционно са силни за плащания и движение на пари, се получава пик.
Но точно заради това моят апел е - не е нужно всичко да се свърши за два дни. Има шест месеца безплатна обмяна в банките и няма смисъл да натоварваме системата и хората по гишетата. Когато напливът е огромен, дори перфектно организирана система се усеща като бавна, защото физическият капацитет на клоновете не е безкраен.
- Как се справят банковите служители?
- Искам да благодаря на всички банкови служители. Това са хора, които са на първа линия, приемат огромни количества банкноти и монети, проверяват, броят, обработват, дават информация, успокояват клиенти, отговарят на въпроси. И това се случва при много строг регулаторен режим - всяка операция има правила, контрол и отчетност. Отделно те работиха и по празниците, и в извънреден режим. Това е огромен труд.
Искам и хората да проявят разбиране. Понякога 5 минути чакане могат да изнервят човек, но когато срещу вас има служител, който вече е обслужил стотици хора за деня, нормално е да има момент на умора.
- Да изчистим практичните въпроси. Хората се притесняват дали ще има такси, ако отидат в друга банка, има ли лимит на сумите. Какви са правилата?
- Искам да обърна внимание на три ключови неща. Първо - няма такси за обмяна на левове в евро в банките. Обменът е по фиксирания курс. И това важи независимо дали човек е клиент на банката. Ако някъде е имало единичен случай на грешка, коригирано е. На фона на милионите операции такива случаи са минимални.
Второ - няма ограничение в сумите. Хората могат да идват и да обменят каквито суми пожелаят.
Трето - за суми над 30 000 лева се изисква три работни дни предварителна заявка. Това не е ограничение, а организационна мярка - банката да подготви наличности, да планира обслужването, за да няма излишно чакане и напрежение.
- Какво и при какви случаи трябва да се декларира в банките?
- Банките имат задължения по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Но заради огромния поток от хора и обем операции беше взето решение в координация с институциите и банковия сектор, че декларации ще се изискват за суми над 5000 евро.
Важно е да се разбере - това не е наказание за човека, който има повече пари, а стандартна процедура за управление на риск и спазване на закона. И тя се прилага независимо дали внасяте, или теглите.
– Вие казвате, че не е нужно хората да бързат и да се редят в банките, но има ли срок за обмяната на левове?
- Важно е да се направи разграничение. Левове могат да се използват за плащане в магазините до края на януари. Това е периодът на паралелно обращение в търговската мрежа.
Но това не означава, че левът “умира” на 1 февруари. За банките левът остава валута, която може да се обменя и това е безплатно до края на юни. След това всяка банка ще има свои условия как ще продължи процесът, но обменът ще продължи.
А в БНБ обмяната е безсрочна и безплатна доживотно. Тоест човек, който намери левове след време или реши да ги обменя по-късно, ще има тази възможност.
- За да намалите опашките, обявихте работа и в събота. Как ще се случи това?
- Взехме решение през януари да има допълнително отворени клонове в събота - над 100 клона. Те са обявени на сайтовете на банките и на БНБ. Това е допълнителен ресурс, който да поеме пиковия натиск и да даде удобство на хората, които не могат през работната седмица.
Подчертавам - това е още натоварване за служителите, но го правим, за да може процесът да е плавен, хората да се чувстват обслужени и спокойни. Следим ежедневно сигналите и ако се наложи, имаме готовност да разширим допълнително.
- Имаше ли реално много оплаквания?
- Давам си сметка, че единичният случай понякога може да изглежда по-интересен от милионите нормално обслужени операции. Но фактите са други. В Асоциацията на банките в България са дошли общо 11 оплаквания, а чрез медиите още около 12-13. Дори да кажем, че жалбите са 30, дори да са 100, на фона на милиони клиенти и трансакции това е нищожен процент.
Не казвам, че не трябва да се реагира - напротив, ние следим и реагираме веднага. Но да се прави обобщение за проблеми заради единични случаи, е вредно.
- Всички институции твърдят, че въвеждането на еврото е минало гладко. Какво стои зад това, защото хората виждат само крайния резултат.
- Зад всичко това стои огромна подготовка и инвестиции. Банковият сектор инвестира над 200 милиона евро. Подготовката е в продължение на повече от две години, като най-интензивна беше в последните месеци. Тогава се правеха тестове, обучения, тренинги, промени по системи, комуникация, процедури, логистика, сигурност. По време на празниците имаше денонощни дежурства.
Много хора не си дават сметка, че банките са сред най-регулираните институции. Ние не можем да си позволим да действаме импровизирано, трябва да е планирано и проверено. И това, че хората почти не усетиха промяната, е най-добрият комплимент за работата.
- Вие сте проучили опита на други държави. Какво ви направи впечатление в сравнение с прехода в България?
- Впечатли ме колко дисциплинирано и професионално се справи българският банков сектор. Когато видите репортажи как е минавал процесът другаде, с по-дълги смущения или повече напрежение, и сравните с това, че при нас няколко часа след прехода хората можеха да използват сметки, карти и системи без проблем, няма как да не изпитвам професионална гордост.
- Как реагира бизнесът? Имаше ли усещане, че част от компаниите не са подготвени?
- Бизнесът също е изправен пред труден процес - промени в софтуери, етикети, ценообразуване, счетоводство, обучение на персонал. Банките имат предимство, че са свикнали да работят в силно регулирана среда и имаха време за подготовка. При някои компании процесът вероятно е дошъл изведнъж. Но съм убедена, че ще наваксат в следващите седмици и месеци.
- Усети ли се доверие на хората към банковата система?
- Да. Самият мащаб на обмяната и това, че огромни количества кеш влизат в банките, говори за доверие. Очаквам статистиката за януари да покаже още по-ясно това движение.
Банковата система влиза в еврозоната в добра форма - висока капитализация, висока ликвидност, ниски нива на необслужвани кредити под 3%. Това е важно, защото стабилността на банките е стабилност за домакинствата и бизнеса.
– След като еврото вече е факт, време ли е да говорим за ползите и какво печелим?
- Време е и даже трябваше да говорим повече и по-рано. Ползите са много, но най-важното е, че зависи от нас. Еврозоната дава рамка, стабилност, доверие, по-нисък риск, по-лесни трансакции, по-достъпни пазари. Но дали ще извлечем максимума, зависи от това как работи икономиката, как бизнесът инвестира, как държавата поддържа дисциплина, как гражданите управляват личните си финанси.
- Какво означава спестявания от валутни операции в ежедневието?
- Означава по-малко разходи за превалутиране и по-малко скрити такси по веригата на плащанията. Когато валутният риск изчезне, когато плащате и получавате в евро, става по-лесно да работите с контрагенти, да пътувате, да купувате онлайн, да правите бизнес. Това важи и за фирмите - договори, доставки, инвестиции, всичко се улеснява.
- Ще има ли промяна в лихвите?
- Премахването на валутния риск и повишаването на доверието към страната обикновено водят до по-ниска цена на финансиране в дългосрочен план. Отделно конкуренцията се увеличава - вече сме на по-широк пазар. Това стимулира банките да са по-ефективни и да предлагат по-добри условия и услуги.
Важно е да кажем и друго - за текущите договори на хората и бизнеса преходът не означава изненада, условията се запазват, просто сумите се превалутират по фиксирания курс. В преходен период няма да вдигаме лихви заради еврото. Договорите остават същите. Ако има движение на лихви в бъдеще, то ще е резултат от пазарна динамика и политики на централните банки, не от самото превалутиране.
- Какви са следващите големи теми за банките след еврото?
- Дигитализацията остава ключова. В последните години това е основната посока, при която има повече услуги в електронни канали. Точно преходът показа колко е важно това - ако плащате с карта и използвате дигитални канали, практически не се налага да правите нищо специално.
Изкуственият интелект ще има все по-голяма роля в обслужване, в анализ на риска, в персонализирани предложения, в ефективност. Пазарът се отваря и конкуренцията ще е по-голяма, това е стимул за по-добри услуги.
- Тоест банките няма да са просто трезори, които пазят парите. Какво означава това за клиента?
- Означава, че банките все повече ще са финансови консултанти и платформи за управление на личните финанси, не само сметка и карта, а решения за спестяване, инвестиции, застраховане, планиране. С еврото и с по-големия достъп до пазари хората постепенно ще започнат да гледат отвъд имотите като единствена инвестиция. Ще има повече интерес към капиталовия пазар и към различни финансови инструменти, но това върви ръка за ръка с финансова култура.
CV:
- Има две магистърски степени - по финанси и банково дело и туризъм от УНСС и СУ "Св. Климент Охридски"
- Дипломиран експерт-счетоводител от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) в Лондон, има EMBA степен от Университета в Шефийлд, дипломи и сертификати от ALBA Бизнес училище в Харвард, от университета "Джорджтаун", от Аристотеловия университет в Солун и Македонския университет в Гърция
- От 2012 г. е главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка
- Председател на УС на Асоциацията на банките в България
