Само едно нещо може да излекува нацията, но за него се спазва пълна омерта
Българската политика вече агонизира - в рамките на 5 години тя претърпя 7 парламентарни избори и се стяга за осми, но говорещите глави отсега предричат още едни есенес, тъй като на всички е ясно, че след пролетния вот ще е пак същият таратор от партии. Както впрочем ще е и след есенния. Докога?
Това вече не е държава, това е заболяване.
То лесно може да се излекува с една лечебна мажоритарна избирателна система, но нито политиците, нито олигарсите, нито говорещите глави дават и дума да се издума. Пълна омерта плюс табу на квадрат.
Не е ли странен този заговор на мълчанието тъкмо сега, когато болестта взе да става терминална? Само преди 5-6 години темата за мажоритарния вот редовно подаваше глава от коментиращото котило, даже референдум се допусна през 2016 г., а през 2009 г. дори се направи експеримент с една минимална смесена система, в която едва 31 депутати бяха избрани мажоритарно - колкото да посолят блудкавата супа.
Но дори онази мизерна отстъпка на елита създаде стабилно еднопартийно почти мнозинство (117 мандата), което управлява почти пълните си 4 години без един месец. Преди да си хвърли оставката, онова мнозинство чудодейно бе нараснало на около 130 гласа. Вместо да се люспи, то пъпкуваше. Колкото и мизерен да беше онзи мажоритарен експеримент, той показа, че такъв вот уедрява водещите партии и отстранява ненужните маргинали, които само се пречкат в краката.
Де го сега такова монолитно и национално отговорно мнозинство?
ПП-ДБ щели да имат 121 депутати?
Да, бе, а партията на Румен Радев ще има 260.
Да сте виждали някаква социология, която да потвърждава тези мокри сънища? Не, разбира се, но едни сериозни социолози го предсказват по всички телевизии и седенки. Будалкат го горкия генерал, в най-добрия случай ще го нарежат и него в борша. Има шансове само ако местните активисти на “Новото начало” го вземат под крилото си като филиал, та да запълнят празнината от ИТН.
И именно в последните 5 години, когато населението съвсем се отказа да гласува, върху темата за мажоритарния вот се спусна желязното табу. Мълчанието е гузно и подло, тъй като всички помнят какво поиска народът на референдума. Затова пък точно сега, само 3 месеца преди изборите, партиите се впуснаха пак да прекрояват Изборния кодекс заради начина на гласуване - с машини или без.
Нали уж не трябваше да се пипа кодексът в последния момент? Нали и Венецианската комисия ви каза да не го правите? Уви, българският политик не може да трае, когато дивото зове. Той е подвластен на лимбичната си система, неокортексът е заключен в партийната каса.
А и ако не е каузата за машинния вот, каква друга кауза, какво идейно различие може да има между ГЕРБ, “Новото начало”, ПП, ДБ или да речем, МЕЧ?
Освен “Стани да седна” - никакво. Всички са еднакво леви и еднакво десни, еднакво консервативни или либерални, еднаква данъчна система, еднаква външна политика и еднакви евро-атлантически ценности. И тъй като пред избори все пак трябва да се спори за нещо, остават само машините. Има само партия на машините и партия на бюлетините, настанени върху дивана на партията на скенерите.
Лично на мен ми е все едно с какво точно няма да гласувам - с машина или с бюлетина, но ми се струва несправедливо само едно етническо малцинство да има правото да си продава вота, а държавотворният етнос да си тръгва от урните с празен джоб. Това е недопустимо според конституцията, вотът трябва да е равноправен.
Но ако партиите наистина искат да прекратят купуването на гласове, то
това най-лесно става с мажоритарен вот.
Чиста аритметика. Сега партиите купуват само някакви си 3-4 процента от вота и каквото са платили – това и получават. Но при мажоритарен вот са ви нужни 51 на сто от гласовете, за да вземете каквото и да било. Ако сте купили само 4-5 на сто, рискувате да останете без нищо и язък ви за пачките.
Представете си например, че в едномандатен район с 20 хиляди избиратели сте платили по 100 лева на 5000 човека – общо 500 хиляди лева. Това ви гарантира цели 25 на сто от гласовете, но и това е малко, ако ви трябват 51 на сто. И ето че вашият противник, без да плати нито лев, взема тези 51 на сто именно защото се разчува, че вие пазарувате гласове в етническия квартал, а на нас, честните, не давате нищо. И вашите 500 хиляди лева изгарят. Не е ли по-разумно да не купувате гласове, а да се опитате с убеждаване?
Виж, при партийнолистовия вот не губите нито лев, а при 25 на сто в национален мащаб гарантирано ще бъдете първа партия и ще сглобите управляващо мнозинство, за да можете да отклоните още няколко чувала с пари, с които пак да купувате гласове.
Както би казал Маркс, “Пари - вот - пари прим”.
Затова най-добрите партийци по места са местните мутри, честните частници на политиката, които поддържат делови отношения с широкия избирател. Така малко по малко ви се налага било да сложите мутра на избираемо място в листата, било да го назначите за съдия, било за прокурор или главен редактор, докато не се окаже, че вече му пречите да се развива и трябва да си налягате парцалите с неуместните си политически идеи. И получаваме това, което имаме. Очевидно е, че партийнолистовият вот е нож с 2 остриета. Да, той предпазва елита от волята на избирателя, но пък го лишава от здрава опора. А точно сега се намираме в етапа, в който империята премахва националните елити и ги заменя с проконсули.
Ако например ГЕРБ иска да се спаси от тази неумолима тенденция, знае какво трябва да направи. За ПП-ДБ не се тревожа, това е партията на проконсула. До вчера хаосът в държавата се дължеше на борбите между различните групи от родната олигархия. Сега обаче победителите в местната битка са изправени пред мощта на империята. Именно затова грантоедната общност се бори със зъби и нокти срещу мажоритарния вот - създавайки опора отдолу, той пречи на имперските интереси да овладеят изцяло националните елити. А и как от жълтите павета да искаш оставката на целия парламент?
Ако всеки от 240-те едномандатни района в страната си има своя представител, какво право има само един от тези райони да иска оставките на всичките 240? Изтеглете си своя човек – ще кажат другите 239 – нашите представители са си наша работа! В САЩ се случват много по-диви демонстрации, но "Стани да седна" няма. Има бунтове, размирици, стрелби и побоища, свободни републики, обири на молове и какво ли не, само оставки никой не се сеща да иска.
Скъпи олигарси, за да се спасите, крайно време е да дадете малко власт и на избирателя. Духът на времето не е благоприятен за патриотичния капитал, трябва ви съюзник. Вижте какво стана в Украйна – най-големите олигарси или минаха през затвора, или се простиха с парите си, или и двете.
Не ви ли се струва, че протестите през декември вече заприличаха на майдан?