Тръмп направи Китай "отново велик", каква е стратегията на Путин
По целия свят много хора очакват вече значителното глобално влияние на Китай да нарасне през следващото десетилетие, а все повече хора възприемат Пекин като съюзник или необходим партньор.
За голяма част от света Америка е глобално влиятелна и ще продължи да има значение, но малцина очакват тя да спечели още влияние.
В повечето страни очакванията към Тръмп са по-ниски, отколкото преди 12 месеца.
В Русия все повече хора вече възприемат Европа като противник, докато отношението към Америка се е смекчило. В Китай ЕС се счита за важен играч, който заема собствена позиция, различна от тази на Америка.
Европейците са най-големите песимисти
в света. Те не вярват в способността на ЕС да се справя на равни начала със САЩ или Китай и се тревожат за руската агресия и ядрените оръжия.
Европейските лидери трябва да бъдат по-честни относно мястото на Европа в този постзападен свят, в който “Китай е на първо място”, за да изработят успешна стратегия за справяне.
Това са основните изводи от проучване на Европейския съвет за външна политика в 21 страни в света (15 европейски, сред които и България, и в Бразилия, Китай, Индия, Южна Африка, Южна Корея и САЩ) с анкетирани 25 949 души през ноември 2025 г. Ето част от анализа на данните, озаглавен “Как Тръмп прави Китай отново велик - и какво означава това за Европа”, направен от Иван Кръстев, Марк Ленард и Тимъти Гартън Аш.
Една година след завръщането на Тръмп, в страни по целия свят много хора вярват, че Китай е на прага да стане още по-мощен.
Забележим спад се наблюдава сред гражданите на ЕС, като само 16 % от тях сега считат САЩ за съюзник; впечатляващите 20 % ги възприемат като съперник или враг.
По отношение на нагласите на хората към бъдещето оптимизмът е силен в Индия и Китай, където хората може да се чувстват положително настроени към все по-мултиполюсен свят и мястото на своите страни в него.
Най-драматичната промяна е настъпила сред руснаците, които виждат Европа като противник, с който са в конфликт. Промените в руското обществено мнение ясно съответстват на промяната в стратегията на режима на Путин. Един руски стратег наскоро обясни на един от авторите, че стратегията на Путин е тристранна. Парафразирайки известната шега на лорд Исмай за НАТО (че първоначалната й цел е била “да държи руснаците навън, американците вътре и германците под контрол”), той каза, че
стратегията на Путин е да държи европейците навън, американците вътре
и украинците под контрол.
Преобладаващото мнение в САЩ (40 %) е, че ЕС трябва да се разглежда като съюзник. Половината от американците (49 %) споделят мнението, че “европейската сигурност е и американска сигурност”, а само 29 % не са съгласни с това. Повече от половината (54 %) от американците считат войната на Русия в Украйна за заплаха за американската сигурност.
Много европейски граждани са наясно, че сега живеят в постзападен свят, и го възприемат като риск, а не като възможност.
Повечето европейци не вярват, че ЕС е сила, способна да се справя на равни начала със САЩ или Китай, и тези съмнения са се засилили през последните 12 месеца. Европейците са сред най-малко уверените в силата на ЕС. За разлика от тях повечето хора в Южна Африка, Бразилия, Китай и Украйна считат, че ЕС е сила, с която трябва да се съобразяват. Агресивните и пренебрежителни възгледи на Тръмп и Путин за Европа може би са сред основните фактори, които формират възприятията в Европа – особено след като тези възгледи се повтарят и усилват от редица антилиберални, националистически, популистки партии на целия континент.
Европейците може би вече са започнали да се приспособяват към един постзападен свят, в който
Европа все повече се оказва сама
Те не си правят илюзии за САЩ под ръководството на Тръмп. Подкрепят увеличаването на разходите за отбрана и осъзнават, че живеят в опасен свят.
Много европейци смятат, че живеят в опасен момент. Те изразяват висока степен на загриженост относно руска агресия срещу друга европейска страна, вероятността от голяма европейска война и използването на ядрени оръжия.
Проучването разкрива свят, в който действията на Америка – някога най-верния съюзник на европейците – спомагат за “възстановяването на величието на Китай” и за появата на истински многополюсен свят. Намесата на Тръмп във Венецуела показва, че той е решил, че за една велика сила
е по-добре да бъде страшна, отколкото обичана
А европейците се примиряват с факта, че дори някогашен близък съюзник на САЩ като Дания е заплашен от завземането на Гренландия почти като че ли съюзник от НАТО е вражеска сила.
Ключовият въпрос за лидерите и избирателите в момента е как трябва да изглежда Европа през 2030 г., за да може да се защити във всички измерения на властта: военна, икономическа, културна и политическа.
В период, в който както прекомерният песимизъм, така и прекомерният оптимизъм са контрапродуктивни, европейските лидери трябва да бъдат едновременно реалистични и смели. В епоха на “промени, невиждани от век”, те ще трябва да намерят нови начини не само да се справят в един многополюсен свят, но и да се превърнат в полюс в този свят – или да изчезнат сред останалите.
Може ли Европа сама да гарантира сигурно, свободно и проспериращо бъдеще за Украйна? Как Европа може да избегне “мръсен мир”, без да бъде обвинена от собствените си граждани, че пречи на пътя към мира? Има ли политически разделеният континент адекватна координация на политиките, сила и политическа воля, за да се противопостави военно на Русия, икономически на Китай и политически на САЩ (включително в защита на Гренландия)? Или трябва да приеме политика на “неохабсбургски” прагматизъм, стремяща се просто да преживее настоящия момент на максимална уязвимост? Колко реалистично би било ЕС да търси по-тесни отношения с Китай, за да компенсира отслабването на връзките със САЩ, докато евтиният китайски износ заплашва да унищожи индустриалната база на Европа?
Има ли надежда за създаване на “нов Запад”
с подобно мислещи сили като Канада, Австралия и Япония? Това са въпросите, които европейците трябва спешно да разгледат през 2026 г.
