Тесните специалисти са в миналото, днес компаниите ценят универсалните кадри, казва членът на Конфедерацията по заетостта
- Господин Робов, наближава времето, в което завършващите училище трябва да се ориентират какво ще следват. Ако се ръководим от актуалното състояние на пазара на труда, кои са вузовете и специалностите, които според вас дават най-голям шанс за добра реализация?
- Темата е много предизвикателна напоследък заради развитието на изкуствения интелект. То става с такава голяма скорост, че за нищожно кратко време отне ореола на редица професии, в които замени изцяло или частично някои дейности.
Оттук нататък ключовото според мен за най-избираните и търсени професии и специалности ще е именно това – кои са в най-голяма опасност да бъдат отнети от човека и дадени на AI.
Трудното е, че не може да се предвиди бързината на развитие на изкуствения интелект и доколко той ще може да навлезе във функциите на определени професии.
Ясно е, че в тези, които са свързани с повече ръчна дейност, има най-малка вероятност AI да замени скоро човека, независимо че роботиката също се развива с бързи темпове.
Най-бързо ще стане при професиите, които са свързани с обработка на големи бази данни.
- Но в миналото нямаше ли и твърде много специалности, които бяха надценявани и може би интересът към тях ще спадне?
- Имаше. Да вземем за пример дейности, свързани с обслужването на клиенти. През последните десетина години у нас бурно се разви аутсорсингът, който в голямата си част представляваше обслужване на клиенти от разстояние чрез колцентрове.
Много вероятно е този възход да приключи. Компаниите се опитват да заменят човека с чатботове, дали нещата се случват успешно, или не и в каква степен, е отделен въпрос. Но това бе една от изключително актуалните дейности през последните 10 години.
Редица дейности, свързани с интелектуален труд, като например финанси, счетоводство, маркетинг, право, също са в опасност. Да не говорим пък за професии с дизайн или програмиране. Много компании наливат пари в изкуствения интелект именно в тази насока. Крайната цел е AI сам да пише код, а човекът само да направлява тези процеси. Което обаче означава, че много програмисти ще загубят работата си.
- Няма ли обаче нещо като мода при избора на специалности за висше образование? Дълго време се говореше, че има прекалено много икономисти или юристи, а няма инженери, преди това диспропорциите се отнасяха за други специалности.
- Да, но това е нормално и до голяма степен е свързано с развитието на държавата и на икономиката. Допреди 20 години, ако си спомняте,
правото беше една от най-модерните специалности.
Нароиха се университети, които откриваха юридически катедри, и в един момент образователната система бълваше толкова много юристи, че далеч не всички можеха да си намерят работа или поне добра работа. Което доведе до девалвация на професията и до излизането от мода.
В последните може би 5-10 години пък много актуални професии са човешките ресурси и психологията. Доколкото знам, в Софийския университет в специалността "Психология" се влиза с най-високия бал. Но това не е изненадващо, защото и двете специалности станаха актуални през последните години поради цялостното развитие на икономиката.
Преди около 20 години половината от големите компании нямаха специалист по човешките ресурси, имаха просто ТРЗ. Това е всъщност старото "Труд и работна заплата" - една чисто счетоводна дейност. Към която обаче лека-полека се добавиха и нови дейности и тя се обогати. Към нея принадлежат например т.нар. рекрутъри – хора, които набират таланти.
Тази професия не е заплашена от AI, защото предполага работа с хора, а проблемите с хора няма как да се решават от изкуствен интелект. Той може да помага за съставяне на графици и таблици с отпуски и заплати, но казусите трябва да се решават от хора.
- Къде у нас човек може да завърши за специалист по човешките ресурси?
- Любопитното е, че няма такава отделна специалност като бакалавърска степен. В УНСС например има икономика, след което трябва да се завърши магистърска степен икономика на човешките ресурси.
В Софийския университет пък има психология или социология като бакалавърска степен, а специализацията след това е по управление на човешките ресурси. Не гарантирам, че познавам всички вузове у нас, но като гледам колегите, това са най-често завършените от тях специалности. Но въпросът не е във формалното образование, а в това да ти се работи в тази сфера.
- Трябва ли информацията за възнагражденията по браншове и професии, която е актуална към този момент, да е водещ мотив при избора на специалност?
- Чак да е водещ фактор, не съм сигурен, но всеки търси най-доброто за себе си. Според мен повече или по-малко младите гледат и този показател, когато си избират специалност.
Но на трудовия пазар има такава голяма динамика, че в никакъв случай не е сигурно дали професии, които са с много добро заплащане сега, ще останат такива и след 5 години.
Да вземем за пример програмистите. Преди 5 години, когато беше пикът на тази професия, много млади хора избраха информатиката като специалност за следване. Дори хора, които са имали вече натрупан 10-годишен стаж в други професии, се втурнаха да учат за програмист.
Само че когато се стигне до едно насищане на пазара, нещата започват да изглеждат другояче. В IT пак получават най-високата средна заплата, но ръстът на заплащането не е вече онзи, който беше преди години.
- Вие как гледате на стажовете за студенти, които редица фирми вече организират почти перманентно, а не само през лятната ваканция? Те адекватно средство ли са за намиране на подходящи кадри?
- Стажовете във всичките си форми са нещо, което от много години съществува в развитите икономически държави, а през последните 5-10 години - и в България. Те са един прекрасен мост между университета и истинската работа и трябва да се приветстват.
Има стажове, чиято цел е по-скоро да помогнат на подрастващите да придобият някаква представа и опит от реална работа. Но има и стажове, които на практика са си работа с пълно възнаграждение. Но всъщност напълно безплатни стажове вече няма.
Според мен няма нужда един студент да чака да завърши, за да започне работа или поне стаж, защото има и много гъвкави форми. Има възможност за работа от вкъщи, на половин работен ден, на цял. Силно препоръчвам още от втората година на следването студентите да се ориентират към стажове.
- Вероятно за висшистите още по-силно важи правилото, че трябва да учат през целия си живот. А склонни ли са работодателите у нас да осигурят на младите такива възможности – да придобиват полезни знания и умения, след като са били назначени?
- Аз даже не бих ограничил ученето през целия живот само до хората с висше образование – то е нещо задължително за всички. Хората, които се занимават с интелектуална дейност, са абсолютно задължени поради простата причина, че нещата се променят и развиват, а и AI вече се конкурира с нас.
В последните няколко години си пробива път и идеята, че човек трябва успоредно да развива две-три кариери наред с основната. Което да му позволи да бъде достатъчно гъвкав на пазара на труда, та ако някоя от дейностите, които върши, бъде заета от AI, той да може да се насочи бързо към друга.
- Можете ли да дадете пример?
- Да речем, ти си програмист – пишеш код. Това е основната ти дейност. Трябва обаче в събота и неделя да усвояваш някакъв вид ръчна работа, която няма нищо общо с твоята. Да речем, да правиш шпакловки и замазки, да усвояваш изкуството на градинар, защо не и да се обучаваш за фитнес инструктор. Може да станеш много неща, важното е това, което правиш, да е коренно различно от основното.
Това ти дава един план Б не само в случай че изкуственият интелект отнеме твоята основна професия, а и ако настъпи някаква икономическа или финансова криза и загубиш основната си работа. Ти просто ще имаш готов вариант за себе си.
- А днешните работодатели в България склонни ли са да дават възможности за допълнително обучение на младите си кадри?
- Мисля, че да, особено ако обученията биха направили кадъра още по-ценен за тях, така че да го използват и за други, различни дейности. Работодателите отдавна са узрели за това.
Още повече че една от важните промени през последните години на пазара на труда, която от теорията вече премина в практиката, е преходът от тясната специализация към изграждането на по-комплексни кадри.
Преди години мантрата беше, че колкото по-тесен специалист си в дадена област, толкова по-ценен кадър ставаш за компанията си.
Това вече е надживяно в посока към по-универсални, по-комплексни профили и специалисти, които да могат да вършат много неща едновременно.
Този преход започна още преди две десетилетия, но у нас също се развива през последните 5 години.
- Когато говорим за избор на специалност за следване, не трябва ли да вземем предвид и едно основно деление - на хуманитарни и на точни науки? Все пак изборът зависи и от естествените предпочитания на човека, не е ли нездравословно да учиш нещо само защото виждаш, че в тази сфера ще се реализираш по-добре?
- Изборът на висше образование по принцип е строго индивидуално решение и когато вземаш предвид един фактор, трябва да предвидиш и останалите.
Не е много окей да тръгнеш да работиш нещо само защото парите там са повече, а
то не те влече. Трябва да се търси баланс, защото това, което днес изглежда добре платено, утре може вече да не е.
Освен това в една и съща сфера на дейност можеш да стигнеш и до позиции, които са на върха на пирамидата по заплащане, но можеш и да останеш в основата. Реализацията често зависи и от възможностите на самия човек, и от усърдието, което той влага в работата си.
Роден е през 1980 г. в Стара Загора. Завършил е право в
Бургаския свободен университет и следдипломна квалификация в Harvard Business School и INSEAD. Основава Talentica Bulgaria - консултантска компания, специализирана в областта на човешките ресурси. Член е на Конфедерацията по човешките ресурси, която обединява фирми от бранша.
