Има свръхочаквания за растеж на технологичния пазар, свързан с компаниите от Великолепната седморка
През последните години световната икономика премина през невероятни шокове, всеки от които можеше потенциално да създаде икономическа криза. Пандемия, война в Украйна, енергийна криза, инфлация и рязко вдигане на лихвите, фалити на банки, напрежение и военни действия в Близкия изток, търговски войни и рекордно повишение на митата в САЩ – списъкът е дълъг. Многократно през последните пет години имаше прогнози за неизбежна криза. Въпреки всичко световната икономика продължи да расте, а финансовите пазари отчитат растеж.
Световната икономика изглежда устойчива на тежки шокове и това е добре. Но дали тази устойчивост ще се запази при евентуално спукване на борсовия балон на изкуствения интелект?
Ако погледнем данните от последните години, забелязваме, че американската фондова борса се движи от изкуствения интелект. Реално седем технологични компании допринасят за почти целия растеж на фондовия пазар – “Гугъл”, “Нвидиа”, “Епъл”, “Майкрософт”, “Амазон”, “Фейсбук” и “Тесла”. Неслучайно
тези компании са наричани Великолепната седморка
Поскъпването на тези компании е движено от очакванията за бързо развитие на изкуствения интелект. “Нвидиа” например поскъпна с над 1000% за последните години, защото почти изцяло доминира пазара на чипове за изкуствен интелект. Десетилетия наред “Нвидиа” беше сравнително малка компания, специализирана в чипове за компютърни игри, и не се радваше на особено висок борсов интерес. Но възможността нейните чипове да се използват за развитие на AI я изстреля до висотата на най-високо оценената компания в света – през октомври пазарната ѝ цена достигна 5 трилиона долара.
Това е повече от икономиките на всички страни по света
с изключение на САЩ, ЕС и Китай.
Трилионни са пазарните оценки и за другите компании от Великолепната седморка, като е много вероятно скоро да се увеличи и с други участници. Например борсово листване на компания като OpenAI, която създаде изкуствения интелект ChatGPT, почти сигурно ще я вкара в списъка с трилионните компании. Не липсват и други кандидати за листване като “Антропик” или xAI на Илон Мъск. Космическата компания на Мъск SpaceX също вероятно ще се листва и ще постигне капитализация от трилион, повишавайки тежестта на технологичния сектор на борсата.
Такава доминация на един сектор на борсата не се е случвала отдавна – по-конкретно, от интернет балона, който се спука през 2000 г. По онова време всяка компания, която имаше нещо общо с интернет, получаваше астрономически оценки на пазара. Дори компании без никакъв бизнес се листваха на борсата с огромна капитализация само защото са сложили в името си .com. Сега се случва нещо подобно с компании, които имат нещо общо с изкуствения интелект.
Слагаш AI в името си и автоматично добавяш
няколко нули към пазарната си оценка.
Лари Елисън, основателят на компанията Oracle, за кратко надмина Мъск и стана най-богатият човек на света през септември само защото сключи голям договор с OpenAI. По-късно обаче скокът в цената на Oracle се превърна в спад, защото компанията ще трябва да разчита на дългове за огромни инвестиции в центрове за данни и ще е зависима от един-единствен клиент, който в момента няма достатъчно приходи. OpenAI направи и други подобни сделки – например “Нвидиа” инвестира 100 милиарда долара в OpenAI, като парите ще се върнат обратно в “Нвидиа” за покупка на чипове.
Повишените пазарни оценки се базират на (свръх)очаквания за бъдещ растеж на пазара на изкуствен интелект – точно както преди 25 г. имаше свръхочаквания за интернет. В онзи период свръхочакванията водеха до надценени цени на акциите на интернет компаниите и до свръхинвестиции в телекомуникационни кабели. Сега основно се инвестира в центрове за данни и съответно чипове. И оттук идва основният икономически ефект.
В последно време голяма част от икономическия растеж в САЩ се движи от инвестиции, свързани с изкуствен интелект.
Всъщност според скорошни анализи целият растеж на инвестициите в Америка е заради изкуствения интелект, като всички останали сектори отчитат спад на инвестициите. Дойче Банк дори изчисли, че САЩ биха били
близо до рецесия, ако ги нямаше тези инвестиции в AI
Изглежда, че те и центровете за данни са това, което поддържа растежа в икономиката в противовес на глобалните шокове, но какво би станало, ако балонът се спука?
Високите цени на акциите поддържат рекордни нива на технологични инвестиции, но срив на борсата ще повлече надолу инвестициите и потреблението, съответно ще дърпа надолу и икономиката като цяло. Такова предупреждение отправи и МВФ наскоро - ситуацията прилича на интернет балона преди 25 г. и евентуална пазарна корекция ще намали растежа и ще разкрие скрити уязвимости особено в по-слабо развитите страни.
Имаме и по-скорошен пример – глобалната финансова криза от преди по-малко от две десетилетия, която също започна от спукването на балон в Америка в цените на жилищата и свързаните с тях рискови финансови активи. Глобалната финансова криза, както личи и от името, не предизвика просто рецесия, а доведе до световна криза с фалити на банки и цели държави.
В България тази криза доведе до вдигане на лихвите,
спиране на кредитирането и спукване на балона на недвижимите имоти, с тежки ефекти за много сектори, включително строителството.
Сегашната ситуация по-скоро прилича на интернет балона, отколкото на глобалната финансова криза. В този смисъл при рухване на борсовия балон по-големият риск е от забавяне на икономиката и евентуална рецесия. В такива ситуации големите централни банки реагират със сваляне на лихвените проценти – сега, когато България вече е в еврозоната, такова намаление на лихвите директно ще се отрази и тук. Това намалява рисковете от рязко и непосилно покачване на лихвите, както се случи преди 17 г.
Обаче остава рискът страната да бъде засегната директно през износа, както и през рязко спиране на ипотечния кредит, което да засегне имотите и икономиката. В момента скокът в банковото кредитиране поддържа вътрешното търсене и дърпа икономиката на България, т.е. икономическият растеж на страната е твърде зависим от един фактор. В този смисъл би трябвало да се търси диверсификация на растежа – в посока повече производствени инвестиции и по-малка зависимост от потребителско кредитиране.
