Доналд Тръмп иска САЩ да притежават Гренландия. Проблемът е, че Гренландия вече принадлежи на Дания и повечето гренландци не искат да са част от Щатите.
Макар че нахлуването в столицата на Гренландия, Нуук, и превземането й по модела на Венецуела изглежда фантастично – дори ако военната атака срещу Каракас изглежда е дала тласък на всички страни за това, на което са способни САЩ – има ясен път. И Тръмп вече изглежда да е поел по него, пише "Политико".
Тревожно за европейците е, че стратегията много прилича на експанзионистичния сценарий на Владимир Путин.
"Политико" разговаря с девет служители на ЕС, вътрешни лица от НАТО, експерти по отбрана и дипломати, за да разбере как би могло да се развие превземането от САЩ на богатия на полезни изкопаеми и стратегически важен арктически остров.
„Може да са пет хеликоптера... той няма да се нуждае от много войници", каза датски политик, който пожела да остане анонимен, за да може да говори свободно. „Гренландците няма да могат да направят нищо".
Стъпка 1: Кампания за влияние, за да се стимулира движението за независимост на Гренландия
Почти веднага след встъпването си в длъжност администрацията на Тръмп започна да говори за независимостта на Гренландия, полуавтономна територия на Кралство Дания. Независима Гренландия би могла да подписва споразумения със САЩ, докато при статуквото тя се нуждае от одобрението на Копенхаген.
За да получат независимост, гренландците трябва да гласуват в референдум, а след това да договорят споразумение, което трябва да бъде одобрено както от Нуук, така и от Копенхаген. В проучване на общественото мнение от 2025 г. 56% от гренландците заявиха, че биха гласували за независимост, а 28% – че биха гласували против.
Американци, свързани с Тръмп, са провеждали тайни операции за оказване на влияние в Гренландия, според датски медийни доклади, като датската служба за сигурност и разузнаване PET предупреждава, че територията „е цел на различни видове кампании за оказване на влияние".
Феликс Карте, експерт по цифрова политика, който е консултирал институции и правителства на ЕС, посочи тактиката на Москва за оказване на влияние върху политическите резултати в страни като Молдова, Румъния и Украйна.
„Русия комбинира офлайн и онлайн тактики", каза той. „На място тя работи с подходящи участници като екстремистки партии, диаспорални мрежи или проруски олигарси и според съобщения плаща на хора да участват в антиевропейски или антиамерикански протести.
В същото време тя изгражда големи мрежи от фалшиви акаунти и псевдомедии, за да усили тези дейности онлайн и да подкрепи избрани кандидати или позиции. Целта често не е да се убедят избирателите, че проруската опция е по-добра, а да се създаде впечатление, че тя е по-голяма, по-шумна и по-популярна, отколкото е в действителност, като се създава усещане за неизбежност."
По отношение на Гренландия САЩ изглежда прилагат поне някои от тези методи.
Стивън Милър, заместник-началник на кабинета на Тръмп, заяви в понеделник пред CNN, че „никой няма да воюва със САЩ за бъдещето на Гренландия".
Миналия месец Тръмп създаде длъжността специален пратеник в Гренландия и назначи губернатора на Луизиана Джеф Ландри на тази позиция. Той заяви, че целта му е „да направи Гренландия част от САЩ".
Междувременно, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, по време на посещението си в територията през март, заяви, че „народа на Гренландия ще има право на самоопределение". Той добави: „Надяваме се, че те ще изберат да си партнират със Съединените щати, защото ние сме единствената нация на Земята, която ще уважава техните суверенитет и сигурност".
Стъпка 2: Предлагане на изгодна сделка на Гренландия
Ако усилията за ускоряване на референдума за независимост на Гренландия дадат резултат и жителите на територията гласуват да напуснат Дания, следващата стъпка ще бъде да се постави под влиянието на САЩ.
Един очевиден метод би бил да се присъедини Гренландия към САЩ като още един щат – идея, с която близките до президента хора са си играли многократно. В понеделник датският премиер Метте Фредериксен беше принудена да заяви, че „САЩ нямат право да анексират" Гренландия, след като Кейти Милър – съпругата на Стивън Милър – публикува в социалните медии карта на територията, покрита с американското знаме и надпис „СКОРО".
Пряката размяна на Дания за САЩ изглежда до голяма степен неприемлива за по-голямата част от населението. Споменатото по-горе проучване показа също, че 85% от гренландците се противопоставят на територията да стане част от САЩ, и дори членовете на движението за независимост, които са благосклонни към Тръмп, не са ентусиазирани от идеята.
Но има и други варианти.
От май миналата година циркулират информации, че администрацията на Тръмп иска Гренландия да подпише Споразумение за свободна асоциация (COFA) – подобно на тези, които има в момента с Микронезия, Маршаловите острови и Палау. Съгласно споразуменията, САЩ осигурява основни услуги, защита и свободна търговия в замяна на правото да провежда военни операции без ограничения на територията на тези страни. Идеята се появи отново тази седмица.
Куно Фенкер, пронезависим депутат от опозицията в Гренландия, който присъства на встъпването в длъжност на Тръмп и се срещна с републиканския конгресмен Анди Огълс миналата година, заяви, че се опитва да „обясни на американците, че не искаме да бъдем като Пуерто Рико или друга територия на Съединените щати. Но споразумение за свободна асоциация, двустранни споразумения или дори възможности и други средства, които може би не мога да си представя – нека дойдат на масата за преговори и гренландците ще решат в референдум."
В сравнение със споразумението на Нуук с Копенхаген, нещата „могат само да се подобрят", каза той.
Позовавайки се на твърдението на Тръмп, че САЩ „се нуждаят" от Гренландия, Фенкер добави: „Дания никога не е казвала, че „се нуждае" от Гренландия. Дания е казвала, че Гренландия е разход и че ще ни напуснат, ако станем независими. Така че мисля, че това е много по-положителна забележка, отколкото някога сме чували от Дания."
Но Томас Кросби, доцент по военни операции в Кралския датски колеж по отбрана, който осигурява обучение и образование за датските отбранителни сили, предупреди, че Гренландия е малко вероятно да надделее над Тръмп в преговорите.
„Основната характеристика на Тръмп като преговарящ е, че той налага волята си на хората, с които преговаря, и има дълъг списък с предателства на хора, с които е сключвал сделки, не спазва ангажиментите си както в личния, така и в обществения живот, и експлоатира околните... Наистина не виждам никакви ползи за гренландците, освен много временно повишаване на самочувствието им."
И добави: „Би било лудост да се съгласиш на нещо с надеждата, че може да се стигне до сделка. Искам да кажа, че ако отстъпиш територията си с надеждата, че след това може да сключиш сделка, това би било наистина неразумно."
Стъпка 3: Привлечете Европа
Европа, и по-специално съюзниците на Дания в ЕС, биха се противопоставили на всякакви опити да се отдели Гренландия от Копенхаген. Но администрацията на САЩ има коз, който може да използва в тази насока: Украйна.
С ускоряването на мирните преговори Киев заяви, че всяка сделка с Путин трябва да бъде подкрепена от сериозни, дългосрочни гаранции за сигурност от страна на САЩ.
Американците се измъкват по този въпрос, а всъщност Киев е скептичен по отношение на гаранциите за сигурност, тъй като тези, които е получил от Русия и Запада в миналото, не са довели до нищо.
Един възможен сценарий, предложен от дипломат от ЕС, е пакетна сделка „сигурност за сигурност", при която Европа получава по-твърди гаранции от администрацията на Тръмп за Украйна в замяна на разширена роля на САЩ в Гренландия.
Макар това да изглежда като горчива хапка, тя може да е по-лесна за преглъщане от алтернативата – да се разгневи Тръмп, който може да отвърне с налагане на санкции, оттегляне от мирните преговори или подкрепа за Путин в преговорите с Украйна.
Стъпка 4: Военна инвазия
Но какво ще стане, ако Гренландия – или Дания, чието „OK" Нуук трябва да се отдели – откаже на Тръмп?
Военен преврат от страна на САЩ би могъл да бъде осъществен без особени затруднения.
Кросби от Кралския датски колеж по отбрана каза, че стратезите на Тръмп вероятно му представят различни варианти.
„Най-тревожният би бил стратегията от типа „свършен факт", която често виждаме и обмисляме в военните среди и която би означавала просто да се завземе земята по същия начин, по който Путин се опита да завземе, за да предяви териториални претенции, над Украйна. Той би могъл просто да разположи войски в страната и да заяви, че сега тя е американска... Американската армия е в състояние да разположи неограничен брой войски в Гренландия, по въздух или по море, и след това да заяви, че това е американска територия."
Според Лин Мортенсгаард, изследовател в Датския институт за международни изследвания и експерт по въпросите на сигурността в Гренландия, Вашингтон разполага с около 500 военни офицери, включително местни подизпълнители, в северната си космическа база Питуфик и малко под 10 консулски служители в Нуук. Към тях се прибавят около 100 войници от Националната гвардия на Ню Йорк, които обикновено се разполагат сезонно през арктическото лято, за да подпомагат изследователски мисии.
Гренландия, от друга страна, има малко средства за отбрана. Населението няма териториална армия, каза Мортенсгаард, а Общото арктическо командване на Дания в столицата разполага с оскъдни и остарели военни средства, които се ограничават до четири инспекционни и военноморски кораба, патрул с кучешки шейни, няколко хеликоптера и един морски патрулен самолет.
В резултат на това, ако Тръмп мобилизира американското присъствие на място – или изпрати специални сили – САЩ биха могли да поемат контрола над Нуук „за половин час или по-малко", каза Мортенсгаард.
„Г-н Тръмп казва нещата и после ги прави", каза датският член на Европейския парламент Стине Босе. „Ако бяхте един от 60 000 души в Гренландия, бихте били много притеснени."
Всякакви нахлувания няма да имат „правна основа" според американското и международното право, каза Ромен Шуфар, който ръководи Арктическия институт, мозъчен тръст по въпросите на сигурността, базиран във Вашингтон. Всяка окупация, продължаваща повече от 60 дни, ще изисква одобрение от американския Конгрес.
Междувременно, една инвазия би „означавала края на НАТО", каза той, а „САЩ биха си нанесли самоубийствен удар и биха се сбогували с алианса, за чието създаване са допринесли".
Освен това, „загубата на доверие от страна на ключови съюзници... би могла да доведе до намаляване на готовността им да споделят разузнавателна информация със САЩ или до ограничаване на достъпа до бази в цяла Европа", каза Бен Ходжс, бивш командир на американските войски в Европа. „И двете биха нанесли сериозна вреда на сигурността на Америка".
НАТО ще остане неспособна да реагира, като се има предвид, че военните действия трябва да бъдат одобрени единодушно, а САЩ са ключов член на алианса, но европейските съюзници биха могли да разположат войски в Гренландия чрез други групировки, като например Обединените експедиционни сили на Обединеното кралство и Скандинавия или форматът за северноевропейско отбранително сътрудничество между пет държави, каза Ед Арнолд, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute.
Но засега съюзниците от НАТО остават хладнокръвни по отношение на евентуална атака. „Все още сме далеч от този сценарий", заяви един висш дипломат от алианса. „Може да има трудни преговори, но не мисля, че сме близо до някаква враждебна поглъщане."
