Важно е сега да не паднем в поредица от избори, защото една оставка е епизод, но поредица от избори е криза, казва старши икономистът в Института за пазарна икономика
Още акценти:
- Еврото е тук! Само след няколко месеца няма да помним дали още от първия час е работил банкомат или ПОС терминал
- Трябва да се опазим от прекаляване със свръхконтрола. Валутата ще се обърне до месец и тогава и да искаш левове, няма да има къде да ги намериш
- Най-големият проверител е потребителят и така трябва. Държавата трудно може да е навсякъде
- Посрещнахме официално еврото, г-н Ганев. Апокалипсисът се отложи, но дребни камъчета имаше. Имаше хора, които не бяха разбрали кога ще отворят банките след празниците, други се оплакваха, че някъде банкоматите не работят.
- От гледна точка на историята след няколко месеца, а да не говорим след няколко години никой няма да си спомня дали още от първия час е работил даден банкомат или ПОС терминал. В историята ще си остане влизането в еврозоната. При всяка система, която е по-сложна и се въвежда или променя, има проблеми.
Помня толсистемата, когато се пусна, колко неща не проработиха веднага. Или новата система за записване на децата в детските градини. Винаги има технически казуси, които са обясними предвид огромния оборот и бързина, с която трябва да се случи всичко.
- Още преди Коледа пред банките се подредиха опашки, а еврото взе да привършва.
- Банките бяха сред най-посетените институции през последната седмица преди Коледа, някои от тях приеха най-голям брой клиенти в историята си дори. Видяхме и много сериозния спад на парите в обращение, което показва, че голяма част от хората са си вкарали парите в банкови сметки. Има и такива, които не са го направили, но има срок - 6 месеца, след това безсрочно и безкрайно и в БНБ.
Самият факт, че имаше голямо търсене в обменните бюра въпреки разликите в курса, особено когато има свръхтърсене, самият факт, че има опашки, показва, че не е определящо тази разлика от 1 ст.
- Банкери споделят за огромен наплив на сиви и черни пари, сметката е за около 20 млрд. лв., няма ли да притиснат инфлацията нагоре?
- Парите в оборот бяха 31 млрд. лв. в края на 2024 г., към декември 2025 г. вече са 21 млрд. лв. , тоест 10 млрд. лв. от кеша са влезли в банките. Останалите 20 млрд. лв. не са сиви пари, и аз в джоба си имам такива пари. Има сива икономика и в евро. По-скоро има пари, които са били в домакинства и отиват в банка, а големи бандити с големи кешови наличности в левове, те дори да ги сменят, най-вероятно после ще ги извадят извън системата. Ще има изсветляване, но ще е на тези, които са сиви, а не черни пари. Те имат причина да са кеш, ще се завъртят да се обърнат и пак ще останат кеш. В евро.
- Много се вгледахме в детайлите може би...
- Случи ми се да отговарям на въпроси за еврото. И попаднах на такъв: “Защо в една от големите вериги при събирането на някакви купони има стока, която струва 1 стотинка?”.
Като дойде еврото, щяла да стане 1 евроцент, което означава, че щяла да поскъпне със 100%. Всеки, особено ако иска да се хване за нещо някъде, ще намери дребен детайл. Но самият факт, че този курс не се е променил вече 28 години, дава доста голяма сигурност на хората при преминаването към евро.
Прави впечатление, че има огромен брой журналисти у нас преди Коледа, които са от държави извън еврозоната - Чехия, Румъния, Полша, Унгария. Беше им интересно, но те гледат с очи на държави с плаващ курс. Докато при нас всичко е ясно.
- Дали институциите ще се справят с отговорната задача да проверяват дали са двойно обозначени стоките, работят ли софтуерите, банкоматите зареждат ли се редовно?
- Аз мисля, че най-големият проверител е потребителят, който е навсякъде, и ако някой друг не проверява, той го прави. И така трябва. Това е лакмусът. Държавата много трудно може да бъде навсякъде.
През последните три години имаме вече доста дълъг опит с институции, които вървят да проверяват цени.
Това почна от 2022 г., имаше три-четири епизода на много масирани проверки, но не мисля, че имаше кой знае какъв ефект освен медийния шум.
- Сякаш се случи тъкмо обратното - голямото говорене и напрягане на институциите създаде инфлационни очаквания, които търговците оползотвориха максимално.
- Така се случи. Самата идея да се проверява е това да бъда корекционен механизъм, ако някой нещо е пропуснал, но целта не трябва да бъде да се смачка търговецът. Голямата опасност е политическите играчи, които още почиват, като се върнат, първата им работа ще бъде като лешояди да се въртят около тази тема. И най-вероятно ще има гласове пак за някакви мерки. Вероятно ще има проблеми в един или друг обект. Важно е да се опазим особено първия месец, да не се прекалява с идеите за свръхконтрол. Валутата ще се обърне най-вероятно към края на първия месец, когато и да искаш левове, няма да има къде да ги намериш. Оттам нататък ще влезем в нормална среда.
Еврото много бързо може да изчезне като тема. Противно на очакванията, декември няма да остане в историята като месец, в който за еврото се е говорило много. А като месец на протести, оставки, вълнения, свързани с бюджета и корупцията. Шегувахме се с колеги, че на Коледните трапези финалът на някой сериал е бил по-обсъждан от еврото.
През последните седмици обаче се наблюдава кампания в социалните мрежи и особено в Тик Ток, където всякакви анонимни профили жалят за лева, рисуват мрачни сценарии. Някой плаща за тези неща. Тази кампания не може да бъде успешна сега, но просто цели да вкара малко катран с илюзията, че може в един момент да обърне вълната.
- Вече без еуфория можем ли да кажем на обикновения човек защо е по-добре да има евро, а не левове в портфейла си?
- На чисто личностно ниво ползите са свързани със самата употреба на валутата. Тя е същата като във Франция, Германия, Гърция и всички страни в еврозоната. Отпадат такси и най-вече отпада мисленето при пътуване - да сменя ли, колко да сменя, като се върна, да ги пазя ли.
Ще отпаднат и странични шумове от рода на : този борд завинаги ли ще е, някой нещо говори за курса, като влизаме сега, да не го сменят, какво става с резервите...
На макрониво най-важното обаче е стабилността и повишеното доверие в българската икономика – това вече се отрази на кредитния рейтинг на страната.
- Пак сме в политическа криза, пак сме без бюджет, казват, че ни чака поредица от избори. Дали всичко това може да превърне еврото в стратегически актив, който сме придобили, но ще го ползваме отложено?
- За да не се случи, трябва да се избегне поредицата от избори, а изглежда все по-вероятно изборите да не родят нова стабилна коалиция. Защото докато оставка на кабинет и избори не е криза, а е просто епизод, то поредица от избори вече е криза.
Иначе бюджетът ще бъде водеща тема, самите протести също го зададоха. Важно е да се намери онази политика, която консолидира дефицита, спира безконтролния ръст на разходите. Сега се намери временно решение, което не беше най-доброто, но все пак е решение.
- Остава да намерим кой да изпълни тези наглед прости правила.
- Повече от важно е да се тръгне към бюджетна консолидация, връщане към правилата, които знаем - разходи до 40% от БВП, дефицит под 2%, за да не води до дълг, а да се покрива от ръста на икономиката. Това ще бъде голямата политическа задача. Дотук бяха просто разсъждения на икономисти, но улицата постави същата задача. Новата власт, особено ако има близост до протеста и някакъв коалиционен характер, може да реши да спази тези изисквания и да намери начин да “върже” бюджета, без да вдига дълг и данъци.
- Ако се случи черен сценарий, докъде ще ни доведе? До румънски сценарий, който често използваме като плашило?
- Ако трябва да го опишем, е ясно какво включва. Да изчезне икономическият растеж, да има ръст на безработицата, рязко да спре бумът на кредитирането, замръзване на потреблението, приходите в бюджета да спрат да растат или дори да се свият. Тогава се влиза в този сценарий, но за него ще е нужен и външен шок. Той изисква още да се свие външното търсене. Официалните прогнози не сочат такъв нито за нас, нито за ЕС. Експанзията в бюджета обаче трябва да спре. Удължителният бюджет леко дърпа ръчната спирачка пред фискалния импулс, но това е временно.
CV
- Роден е в Хасково
- Завършва специалност “Макроикономика” в УНСС
- Започва работа в Института за пазарна икономика като стажант през 2007 г. В момента е старши икономист
- Председател е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г.
- Автор е на множество публикации на тема икономическо развитие, данъци, макроикономика и др.
- От 2020 г. доскоро бе член на Надзорния съвет на “ПФК Левски”
