Виолета Гюлмезова: Дразни ме сприхавият му характер, но е моята половинка, обичам го. Красимир Гюлмезов: Изневяра бих простил, но предателство – никога
24x24 е рубрика, с която "24 часа" влиза в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения. В нея каним известни "дуети" - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях ще е едно - ще са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени.
Всеки от двамата ще отговаря на еднакви и лични въпроси - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по-отблизо. Този път гости са Красимир и Виолета Гюлмезови. Двамата са неразделни и на сцената, и в живота.
- От колко време сте заедно?
Краси: От 1986-а края, значи 39 години заедно.
Вили: Открай време, доста. Той е човекът, който помни годините.
- Каква е вашата тайна?
Вили: Търпение. Защото, когато човек е търпелив и си премълчи в спор, това отминава и после всичко е нормално. Иначе се усложняват нещата и полза от това никой няма. А когато се успокоят нещата, се коментират и се търси решение.
Краси: Много трудно се изкарват 39 години с човек, с когото работиш заедно, живееш с него, навсякъде сте един до друг. Трябва да има много компромиси и да се гледа в една посока, това е нашата тайна. Съществува си любовта, тя не може да е като първата година, разбира се, видоизменя се, появяват се децата, при всички семейства това го има, така е. Но
трябва да има силно партньорство и уважение,
защото децата само не могат да задържат двама души да живеят заедно. В днешно време ми прави впечатление, че младите хора, когато са в брак, вземат, че се скарат, и веднага се развеждат. Дори не си дават някакво време на напасване. Не, направо не могат да се понасят, не искат да се правят компромиси, нямат никакво търпение към другия и веднага прекратяват всичко. И това се наблюдава не само у нас, а и по света. Сякаш всеки живее за мига.
- Какво най-много цените в половинката си?
Краси: Търпението ѝ във всичките му форми и към двете ни деца, и към мен. Е, като се разсърди например, вече не е по цяла седмица да не говори, а е по два дни. Но пък аз се радвам, че ми казва всичко в очите. (Смее се.)
Вили: Много са нещата, които ценя в него, но и те се променят с годините, както и ние сме се променили. Все пак искам тук да кажа, че много съм му благодарна за това, че е прекрасен музикант и заради него ние двамата все още сме на сцената. Иначе като характер очаквам от него да се овладява повече, макар че знам, че му е напрегнато и си го изкарва понякога вкъщи. Нормално е.
- А какво ви дразни в половинката?
Краси: Това, че тя е много добър клиент, ако някой иска нещо да ѝ продаде. Сигурно повечето жени са точно такива. Ако например ѝ кажат, че това е последният уред за нещо, веднага ще го купи. Тя дори не се замисля, че
има много измамници навсякъде
Вили: Сприхавият му характер.
- Кои са трите най-любими неща на другия?
Краси: Тя много обича земята, пръстта, да се рови. Ние си имаме една къщичка и жена ми обича да работи в двора ѝ. Обожава и камъни. Дори сме спирали с колата по някой път и сме събирали по 50 камъка с всякакви размери. А пък моята “лудост” е, че си мия ръцете по сто пъти на ден и затова зимата ми се напукват. (Смее се.).
Вили: Имаме доста разлики като хора, той обича да става рано, аз не. Обича си и работата преди всичко друго. Мога да говоря повече за нещата, които не обича, отколкото за тези, които обича. Дори когато искаме да му подарим с децата нещо, в първия момент се сърди, но после си го ползва с радост. Сякаш не държи да пилее. Иначе ми е любимо да тръгнем някъде безцелно, но той не е фен и на това.
- Коя е случката с нея, която никога няма да забравите?
Краси: Преди няколко години ходихме да пеем в Русе за Свети Валентин и на връщане около Ябланица бяха паднала огромни камъни, около 100-килограмови. Аз уж съм шофьор с голям опит, но колата като зави на една страна, много се притесних - за малко да се обърнем. Тогава
Вили ме изуми със спокойствието си, вдъхна го и на мен.
Спряхме, тя излезе, намести предната броня криво-ляво и по-надолу по магистралата на светло се оправи всичко. Но това, че запази тогава самообладание, много ме впечатли. А аз съм по-емоционален - първо режа, после казвам, че съм сбъркал примерно. Тя по друг начин го прави, но това нейно спокойствие ни спаси тогава. Тази случка ми се е забила в главата.
Вили: За съжаление, веднага се сещам за неприятна случка. Един ден той припадна и ние със сина ми чухме падането му. Вдигнахме го, бърбореше разни неща, извикахме “Бърза помощ”, стана му по-добре и всичко беше наред, явно преумора, но случката ме потресе и притесни. Сякаш тогава за първи път го видях уязвим физически.
- А кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Краси: Специално за музиката харесваме различни неща - аз си падам по новите тенденции, а тя към по-ретро нещата - шлагерни, български и световни.
Вили: Всеки сам избира всичко за себе си. Пътуванията са свързани с работата ни, а филми различни гледаме - аз напоследък си падам по научнопопулярните канали. Новините ме напрягат и спрях да гледам българска телевизия. Иначе преди поне сутрешните блокове прехвърлях, сега вече не. Смятам, че така съхранявам себе си от лошата информация, която ни залива - катастрофи, убийства и после ти пожелават “Хубава вечер” от телевизора. Е, как?
- Кое е най-любимото ви време?
Краси: Вечерното за нея. Напоследък тя стои до късно и гледа исторически и географски канали, докато, аз понеже записвам рано, си лягам рано и ставам рано. Иначе вечерното време, когато сме заедно ми е любимото.
Вили: Аз съм си домошар човек, гледам къщата да поддържам и като съм в нас, ми е любимо. Сега имаме и две големи кучета, които осиновихме, но с тях ми е много трудно. Те са безкрайно добри същества, но живеем в апартамент и е сложно. Те бяха на улицата, едното дойде у нас, лазейки до мен, и все едно ми каза: “Моля те, не ме гони”. И го взехме. Докато Краси обича да гледа и много спорт. Това се случва в редките моменти, когато има свободно време. Аз не харесвам шума на мачовете, идва ми прекалено много. Различни сме, но си намираме място, на което да сме добре.
- Какво помните от първия път, когато я видяхте?
Краси: Е, как? Тя беше най-красивата певица, когато я видях. Подейства ми много силно, но аз не съм я гонил, не съм нападал. Може би съм си изчакал моя момент, тъй като работихме заедно. После се залюбихме неочаквано и за нея, и за мен. Но явно е имало да става и и така се случиха нещата - оженихме се.
Вили: Ние тогава и двамата бяхме хубави. Доведе ни общата цел да имаме семейство, защото живеехме по квартири. Влюбихме се, той беше много добър човек и това ме впечатли, като го видях, кавалерството му. Аз съм преживяла много хубави неща с него, имаме прекрасни спомени заедно.
- Кога разбрахте, че я обичате?
Краси: Може би малко след като се залюбихме. Бяхме някъде на 26 години и аз вече се замислях за семейство, тя също. Тогава видях, че може да ми бъде сериозен партньор, защото в едно партньорство всеки трябва да си стои на мястото, тъй като децата са огромна отговорност, а не - раждат се и всеки си хваща шапката и си прави каквото му е на сърце.
Вили: Не помня точно как започна любовта ми към него, но имаше един момент, когато го видях колко е грижовен. Тогава пътувахме за скандинавските страни и един ден имахме проблем с багажа, тъй като се бяха разкачили вагоните и имаше проблем с техниката, с която пътувахме. Тогава той реагира много мъжки и разбрах, че това е мъжът на живота ми, човекът за мен.
- Любимата ѝ книга, цвят на половинката ви?
Краси: Различни са книгите, които обича, но като цвят много обича черното.
Вили: Той носи всички цветове.
- Кое е най-голямото различие във вашите характери?
Краси: Може би това, че различно се променихме. И това се случи с течение на времето. Като цяло днешната генерация млади хора са много различни от нас, както вече казах. Ние много уважавахме и го правим това, което е било преди нас, докато тези сега са безпардонни. Важно е да се знае кой преди нас е поставил сериозната основа на това, с което се занимаваме. И че не всичко почва от нас.
Вили: Промяната в него стана постепенно. Първоначално
беше прекалено добър, тих, а сега реагира остро най-често за глупости.
Аз си мълча и не се ядосвам, не го и анализирам, но характерът му в този аспект претърпя различие. Докато аз вече не се сърдя дълго време, по-бързо ми минава.
- А по какво най-много си приличате?
И двамата: В това, че сме домошари, обичаме си вкъщи.
- Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можете?
Краси: Винаги, когато мога, бих взел болката на любимия човек.
Вили: Цялото ми семейство и дъщеря ми, и сина ми аз си ги приемам като част от мен и когато с някого нещо не е наред, искам да помагам. Като малки им казвах: “Недей да плачеш, мама ще вземе болката, ето виж, и мен ме боли коляното”, и те се успокояваха. (Смее се.). Обичам да съм съпричастна към болката на хората и преживявам всичко с тези, които обичам. Той е инатлив, не иска да ходи на лекар, ама то и аз съм така. Но когато нещата станат сериозни, ходим и по доктори.
- А как се промени любовта ви през времето?
И двамата: В началото беше повече като харесване, привличане. С годините се променят нещата и навиците. Няма нищо вечно в този свят.
- А как вие се променихте в тази любов?
Вили: Станах много разумна. Аз трудно прощавам. Знам божията воля, че трябва да можем да прощаваме, обаче аз не прощавам, опитвам се поне да забравя. Като млада търсих сметка на човек, ако ме нарани, карах се, сега не е така. Променила съм се, но пак не бих простила изневяра. За мен тя е предателство.
Краси: Любовта ни стана по-спокойна, а пък аз по-сприхав и нервен. Но пък бързо ми минава. (Смее се.)
- Как бихте описали партньора си на друг човек?
Краси: За мен тя е голямата любов, човекът, на когото имам доверие, възпитала децата ни прекрасно.
Вили: Моята половинка.
- Какво не бихте простили на другия?
Краси: Има нещо по-силно от изневярата - предателството, но не само в личния живот. То невинаги е само сексуално, а и професионално, в други аспекти. Мисля, че това не бих простил.
- А какво не бихте простили на себе си в отношенията си с другия?
Краси: Това, че понякога казвам неща, които силно я нараняват. И се опитвам да се променям.
- Защо я обичате?
Краси: Защото е добър човек, красива жена, прекрасна домакиня, изключителна певица и е тя, моята си жена.
Вили: Защото сме едно цяло, имаме две деца, за мен децата са решаващият фактор, всичко ни е общо, животът ни е общ, допълваме се. Допълваме се дори в лошотиите си. Той си е мой - добър или лош, той е.
- Как посрещате партньора си, когато се прибира у дома вечер?
Краси: Аз съм този, който вечер се прибира последен и често съм изнервен, което не е за хвалба, тъй като си го изкарвам на семейството.
Вили: Абе някой път ми иде с метлата да го посрещна, ама не е редно! Лошото е, че от вратата почва, когато е ядосан, с думите: “Тази обувка защо така е изкривена, това защо, онова защо". А ние живеем в малък апартамент. И всичко го дразни. Като си го каже, после почва: "Мила, а как ти мина денят". Тук вече моето търпение е решаващият фактор. (Смее се.)
- Как реагира партньорът ви, когато му съобщите лоша новина?
Краси: Притеснено, разбира се.
Вили: Кой обича лошите новини? Обсъждаме всичко, но хубавите сякаш са повече. Когато се разболях, имах проблем с кръвната захар, той беше много притеснен. Намери ми лекар, ходихме заедно на изследвания. Хубаво е това, така разбираш, че човекът те мисли.
- Чувствате ли се свободен във връзката - да бъдете себе си, да имате собствени приятелства, занимания?
Краси: Винаги сме се чувствали така, всеки има своите виждания, приятелски кръг, не се ревнуваме много отдавна.
Вили: О, дааа. Имам много приятелки и благодаря за това, че ги имам. Защото знам, че на която и да звънна, ще се отзове, ще ми помогне, ще ми даде съвет. Аз споделям, когато ми е тъжно, не съм затворена. Имам си и своя кръг - само казвам, че ще изляза, и се случва. Никога не ме е спирал той.
CV
Дует “Шик” – Красимир и Виолета Гюлмезови:
Красимир Гюлмезов е роден на 10 февруари 1961 г. в Бургас. Рано загубва баща си и още като ученик започва да свири на разнолични инструменти. Като пианист, аранжор и композитор той завършва музикалното училище с виолончело, като свири на струнни и клавишни инструменти. Работил е в група “Домино”, а по-късно създават дует “Шик” с Виолета.
Тя е родена на 5 декември 1960 г. в Костинброд. Участва в групите “Домино”, “Шик” и “Тоника Домини”. Двамата имат стотици хитове, а Краси създава и филмова музика. Специален гост за 20-годишнината от дуета им бе Тото Кутуньо, който дойде на концерта им в зала 1 на НДК.
