Протестът на 18 декември не беше толкова голям, колкото предишните. Не беше съпътстван и от алгоритмичен взрив в социалните мрежи. Въпреки това, той отбелязва нов етап от една от най-масовите протестни вълни в най-новата история на България. Ето защо:
Протестът вече не е движен основно от гняв в социалните мрежи и алгоритмично усилване. Той е навлязъл във фаза на органична мобилизация, в която успява да събира десетки хиляди хора дори без предварително „напомпване" от социалните мрежи. Това се вижда от реалното присъствие на площадите в София и страната на 18 декември, както и от анализа на публикациите и коментарите за протестите, направен с платформата за медиен мониторинг на Sensika Technologies.
От алгоритмичен взрив към устойчива мобилизация
Въпреки че първият голям протест беше на 26 ноември, процесът на узряване на гнева започва около 20 ноември, показват данните. Тогава имаше протести срещу ареста на кмета на Варна, Благомир Коцев.
Гневът ескалира следобед на 26 ноември. Данните от социалните мрежи показват ясно изразен алгоритмичен ефект: още около 14:00 ч. на 26 ноември броят на публикациите и коментарите започва рязко да расте. Спусъкът е извънредното заседание на бюджетната комисия и фразата „Кой разпореди това безобразие?" на Асен Василев. Тази фраза беше използвана в десетки видеа в TikTok, влезе в няколко песни от различни жанрове – от ска, пънк, трап и чалга. Превърна се в меме и в крайна сметка заживя собствен културен живот. Към 15 декември в TikTok има над 50 видеа с хаштаг #койразпоредитовабезобразие, които събират близо 1 млн. гледания. В действителност обхватът им е много по-широк, защото не всички използват хаштаг или включват фразата в описанието.
До вечерта обемът на съдържанието се утроява, а денят завършва с близо 3000 публикации за протеста – над 11 пъти повече от средното за годината.
Следват още два изключително силни пика:
- 1 декември – над 6800 публикации
- 2 декември – 9398 публикации, най-високият дневен обем за 2025 г.
- 10 декември – близо 4750 публикации
И в трите случая пикът на публикациите, на гнева и протестите е предизвикан от конкретни събития. На 26-ти спусъкът са бюджет 2026 и скандалът в комисията. На 1 декември – сблъсъците след 22:00 ч. На 10 декември – контрапротестите (организирани от Делян Пеевски) и липсата на политическо решение.
Това е класическа реактивна фаза, в която социалните мрежи усилват момента и ускоряват мобилизацията.
18 декември: протест без дигитален взрив
На този фон протестът на 18 декември е качествено различен. През целия ден онлайн активността остава умерена и близка до обичайните стойности. Няма рязък скок преди началото на протеста, няма външен скандал, полицейско насилие или извънредно заседание. Има положителни за протестиращите новини – че охраната на НСО ще бъде свалена за депутати, включително Делян Пеевски, и че в парламента започва обсъждане на възможно връщане на електронното гласуване като стъпка към по-честни избори.
Онлайн пикът идва след 19:00 ч., когато протестът вече е факт на улицата. Това означава, че социалните мрежи реагират на случващото се, а не го създават.
Анализ с помощта на изкуствен интелект (AI) на снимките, направени от Ясен Дажиров по време на протеста, обхваща пространството между Министерския съвет, Президентството, БНБ, Археологическия музей и бившия мавзолей. Данните показват плътно запълнено централно ядро. Оценката за присъствието е около 50 000 души – без да става дума за рекорд, но значително над обичайното ниво за рутинен протест.
Това е индикатор за устойчивост на протеста. Той успява да мобилизира значителен брой хора дори без алгоритмична подкрепа.
Протестът вече е фактор, с който политическите сили са принудени да се съобразяват.
След третия голям протест управляващото мнозинство реагира в резултат на постоянен обществен натиск.
Хронологията на събитията в рамките на седмица показва, че протестът се превръща във фактор, с който политическите сили не могат да не се съобразяват:
- 11 декември. Проучване на „Маркет Линкс" отчита спад в подкрепата за ГЕРБ и ясно асоцииране на протестите с Делян Пеевски и Бойко Борисов;
- 14 декември. Правителството на Росен Желязков подава оставка;
- 16 декември. ПП–ДБ обявяват опит за връщане на машинното гласуване в оригиналния му вид; Изпълнителното бюро на БСП подава оставка;
- 18 декември. Мнозинството се отказва от гласуване на нов бюджет след обявен протест и удължава действието на стария; започва процедура за сваляне на НСО охраната на Делян Пеевски.
Високи протестни нагласи след пиковете
Данните показват, че след 10 декември обемът на съдържанието спада от рекордните нива, но остава значително над медианната стойност за годината (около 260 публикации на ден). Това означава, че протестните нагласи се задържат трайно на по-високо ниво.
От това може да се съди, че протестите вероятно ще останат мащабни. Дори и без значими външни тригъри, поводите за мобилизация могат да произтичат от други събития, които се вписват в стремежа към справедливост, свобода на медиите и върховенство на закона.
Такъв пример е протестът в защита на журналистите от bTV, организиран от Асоциацията на европейските журналисти на 19 декември. Това е реакция не срещу конкретен политик, както в първите протести, а срещу опит за натиск върху критични гласове в национален ефир.
Протестът от декември 2025 г. премина от фаза на алгоритмично усилване към устойчива, органична мобилизация. Той разполага с мотивирано ядро от участници, което излиза на улицата дори без цифров стимул. Протестът постига конкретни резултати и създава постоянен фон на обществен натиск, с който властта е принудена да се съобразява.
Ролята на ПП–ДБ
Протестите са организирани и координирани от ПП–ДБ, но до този момент не работят пряко в тяхна партийна полза. Данните от мониторинга на социалните мрежи показват, че сред най-често използваните ключови думи липсват ясни партийни маркери. Фокусът остава върху корупцията, властта и честните избори, а не върху конкретни партии.
Паралелно с това „Възраждане", МЕЧ и проруски мрежи се опитват да се качат на вълната, основно чрез Telegram и периферни канали, но засега не успяват да променят основния наратив. Антиевропейските теми остават маргинални.
Ролята на ПП–ДБ се очертава като организационна, а не идеологическа – те координират логистиката и формата на протестите, без да ги превръщат в партиен митинг, което помага движението да остане широко и легитимно.
Авторът Георги А. Ангелов е старши анализатор в "Сенсика Текнолоджис". Има и дългогодишен опит като политически репортер и разследващ журналист.
