За последен път мнозинство в парламента спечели ОДС през 1997 г. Без нова демократична коалиция от изборите ще излезе същият мижав резултат като през 2024 г.
Окрилени от мощта на народните протести, лидерите на ПП-ДБ от десетина дни повтарят, че на изборите ще спечелят гласове за мнозинство в парламента. Това е едно от малкото им смислени послания, според мен приказки за охраната на Борисов и за кабинета на Пеевски са дребнотемие, което е дори обидно за интелекта на стотиците хиляди хора от площадите.
Това за мнозинството е правилно политическо говорене – смята се, че посланието “много сме и вие се присъединете към силните” привлича последователи, понеже хората искат да са част от победителите. Но лидерите сякаш вярват, че ще се случи просто ей така – стотиците хиляди от площадите ще се преместят пред урните и ще пуснат бюлетина за ПП-ДБ. Всеки политически анализатор или журналист,
който се опитва да каже друго, бива веднага обругаван
и заклеймяван като агент на Борисов-Пеевски. Дадени му били “опорки” да повтаря, че да се спечели мнозинство в парламента, е невъзможно, и да разваля посланието “Много сме”.
Късата памет води до катастрофи, а изглежда, точно от нея страдат лидерите. За последен път една политическа сила взе достатъчно гласове за мнозинство в парламента през 1997 г. (През 2001 г. царят и НДСВ имаха 120 мандата, през 2009 г. Бойко Борисов и ГЕРБ – 117.) Случи се след протести, с които днешните са съпоставими по мащаб. Само че тогава 137 депутатски мандата спечели коалицията “Обединени демократични сили”. В ОДС влизаха СДС, “Народен съюз”, социалдемократи, ВМРО, БЗНС на Петко Илиев. Те
привлякоха протестиращите не само с говорене анти,
а с идеи какво ще правят и с демонстрация на готовност за ясни действия, решимост и сили да го направят. Освен това бяха добре структурирани партии и задействаха местните си организации, за да привлекат и избиратели, които не излизат по площадите.
Обратно в 2025 г. Като че ли нищо подобно на ОДС не се вижда на хоризонта, макар че ясно се виждат парламентарни избори някъде през март.
Знае се, че “демократични сили” от месеци преговарят да издигнат общ кандидат за президент догодина, но резултати от тях не са публично известни.
Не се чуват и намерения бързо да се създаде предизборна коалиция, която със смислени градивни идеи да събере гласове и да гарантира онези поне 121 депутати, безспорно необходими за следващо стабилно управление.
Алберт Айнщайн казва, че определение за лудост е да правиш същото, пък да очакваш различен резултат
Много добре би било лидерите на ПП-ДБ да повярват на гения, за да се измъкнат от балона на самодоволство и високомерие, в който според мен отново влязоха, окъпани от мащаба на протестите. Могат да ги превърнат в гласове само ако създадат мощна коалиция с градивна програма за управление, която не е просто анти. Иначе най-напред ще изгубят поколението Z, с което страшно се гордеят. Една от неговите характеристики е, че
не прави нищо, в което не вижда смисъл
Не го ли провиди в нова политическа сила с идеи за ефективни действия, то няма да се мръдне да иде до урните. Без значение на живо ли го агитират, или виртуално в социалните мрежи, в които пребивава. Ще изгубят впрочем и предишните поколения, както вече им се случи няколко пъти.
Ако ПП-ДБ правят същото, ще получат същия резултат – мижава група в парламент, където няма с кого да си взаимодействат. Което си е чиста лудост при огромната избликнала енергия за промяна.
