Протестът постави такива искания, които не могат да се постигнат и след 10 години
Понеже политическата каша е пълна и гореща, да споделя нещо поне по ясните и най-важното разбираеми проблеми след подаване на оставката на правителството.
Като най-първо бих си запазил кърпата, която хвърли Желязков. Това е кърпата изненада, нито управляващите, нито опозицията, която предизвика този протест, бяха подготвени за нея.
Нещо повече, тъй като основната отговорност тук се носи от инициаторите, самият Асен Василев нямаше понятие какво ще се случи и първоначално обяви, че протестът не е точно политически, не искат падането на правителството, а само да се коригира бюджетът. И тъй като апетитът идва с яденето, а политиците не успяха да овладеят както мащаба на протеста, така и собствената си гастрономическа лакомия, правителството падна.
Така основният въпрос е катаджийското “И ко прайм ся?”
Точно тук се намесва психологическият момент, разбираем за “широката публика”.
От една страна, управляващите довчера казваха на опозицията: “Вие сте на ход”, най-малкото заради крайно негативните определения - особено на ПП, че вторият бюджет е по-лош от първия.
От своя страна опозицията незабавно реагира с упреците, че ГЕРБ и коалицията се правят на обидени гимназисти и искат да саботират процеса. И веднага възниква култовият въпрос “Что делать?”, или в превод на български “Какво да се прави?”, след като бюджетите са лоши.
Намекът, че сега топката е при Асен Василев,
не ме изпълва с възторжен оптимизъм
От другата страна са синдикатите. Ето какво казва икономистът на КНСБ Любослав Костов, който често бива канен по различните телевизии: “Ние направихме компромисите към бизнеса, бизнесът направи компромисите към нас, постигнахме баланс, разбрахме се и сега депутатите казват: “Нас не ни интересува тая работа”.
Не, драги, по всеобщото депутатско мнение, прераснало и в обществено, протестът свали правителството, депутатите само го гласуваха. Тъй че обърнете се към протеста и предимно към джензитата, ако успеете да им извадите носовете от телефоните.
А синдикатите са недоволни и с право, ако питате мен, защото, ако сега се предложи удължителният бюджет, което наистина си е задължение на правителството,
всички повишения на доходи ще бъдат орязани
Ако пък предложат новия – ами нали бил по-лош и от първия и ако трябва да се прекроява, ще отнеме месеци. А такова време няма, защото след гласуваната оставка и отказа на всички партии за някакво прекрояване, до края на годината (4-5 дни ефективна работа на парламента) ни очаква служебно правителство, назначено от президента.
Като стигнахме до Радев, да погледнем какво става при едни неизбежни предсрочни избори. Пред скоби само да напомня, че те са възможност не само за присъствието на настоящия президент в практическата политика, но и за турбулентно разместване на пластовете в парламентарно представените партии. От кого "ще вземе", е въпрос за милион долара, но
със сигурност ще сръчка избирателната активност
Там му е големият "резервоар". Сред социолозите, при все че за първи път не съобщават данни за толкова ясно и очаквано присъствие на нова партия, вече се прокрадват числа – че партия на Радев би взела около 50, дори 70-80 депутати. Аз не съм чак такъв оптимист, но и при 40 той ще се превърне в незаобиколим политически фактор. Не приемам за сигурни и последните социологически сондажи, защото стари и опитни социолози са ме учили, че в неустойчива политическа среда изследвания не се правят.
Но при всички условности, със или без партия на Радев, другият напълно незаобиколим фактор е тандемът ГЕРБ - "ДПС - Ново начало". Без тях парламентарната аритметика просто не излиза. Вероятно затова от ПП-ДБ обявиха за своя цел постигането на абсолютно мнозинство за следващите избори, но подобен резултат е отвъд границата на абсолютния оптимизъм. Новата "Мисия 121" се различава от предишната по това, че коалицията на "добрите сили" на практика остана без възможни коалиционни партньори.
Да не говорим, че е напълно възможно на следващите предсрочни избори да не се състави мнозинство и
през лятото да има още едни
Сложно и нееднозначно е. Протестът постави такива искания като нова съдебна система, смяна на модела, изкореняване на корупцията и умни лидери, които не могат да се постигнат и след 10 години.
Или както казваше учителят Йода: "Бъдещето неясно е и трудно виждаме през него ний".
