Зад грижливата и умерена политика на правителството "Желязков" водещи политически фигури разгръщаха последователна кампания за усилване на ключови елементи за един неоавторитарен режим - засилващ се контрол върху съд и прокуратура и злоупотреба а тях (случаят Бл. Коцев), изнудване на кметове и общински власти за смяна на политическата им принадлежност, опити за полуофициализиране на грабеж през бюджета, геополитически врътки на тема "Украйна" и т.н. Това, което следва да се добави е, че стремежът към въвеждане на неоавторитарен режим протичаше - и ще продължи да протича в конкурентен режим. Ако досега наблюдавахме опити за стъпаловидна "Орбанизация" през Пеевски и Борисов, оттук нататък ще ставаме свидетели на нарастващи мераци в същата посока от страна на Радев. Все още не е съвсем ясно каква ще бъде ролята на ППДБ в този процес, защото засега освен трескава суета чуваме и призивите на Асен Василев за "пълно мнозинство от 121 депутати на предстоящите избори". С цел мащабни реформи, разбира се, но какво ще стане по пътя ... знае ли човек...
Но когато става дума за пълзящ авторитаризъм, наблюдението над конкуренцията в триъгълника Пеевски - Борисов - Радев не е достатъчно. Авторитаризмът израства не просто тогава, когато има такива мераклии да го осъществят, но и когато намери благоприятни обществени условия. Това са условията на общественото разделение, нарастващ конфликт между различни части на обществото и политическото му представителство, и неспособността на демократичните механизми да излъчат представителство с потенциал да управлява. Това е ситуацията в България от пет години насам. Важно условие за преодоляване на разделенията е преподписване на обществения договор, в чийто фокус е рязкото ограничаване на олигархичната корупция и нейните системни прояви в институциите.
Но в България има още един важен елемент - категорично скъсване с механизмите на зависимост от руската олигархия и кремълския контрол върху обществото и институциите. Не по-малко то 1/4 от гржданите са прокремълски настроени. Те гласуват за партии, които са преки лобисти - да не използваме по-точната дума "слуги" - на кремълския режим и неговата дългосрочна стратегия за задържане на България под великодържавен контрол. Докато тази връзка на зависимост - преминаваща през специални служби, мръсни пари, политически партии, президентски проекти и простонародна простотия - не бъде решително и категорично прекъсната, всички останали действия по възможни антикорупционни реформи си остават лицемерна повърхност. Припомням го, за да не се окаже, че може да наблюдаваме втора серия от онзи стария водевил - "С вас сме, г-н президент"...
(От фейсбук)
