- Ако президентът протака преговорите за кабинет, всички ще го обвинят, че го прави в собствен интерес
- Ходът бе като в източните бойни изкуства - дърпаш се и оставяш ударът на противника да потъне в празното
- Явно ще влезем в 2026 година без нов бюджет
- За държавния ни глава да насрочи датата за нови предсрочни избори, е най-неудобният сценарий, защото няма как да повтори харизматичното влизане в политиката на Симеон Сакскобургготски
- Предсрочният вот може да е преди края на март 2026 г.
- Листи с нови и млади хора няма да решат политическите проблеми на България
- 20 дни преди приемането на еврото и преди да се гласува вотът на недоверие, кабинетът “Желязков” подаде оставка. Какъв е замисълът зад този ход, проф. Коларова?
- Оставката на кабинета на Росен Желязков е интересен ход. Можем да намерим обяснение във философията на азиатските бойни изкуства, която лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов познава добре. Каква е силната реакция, ако някой иска да те удари? Не отвръщаш с удар, а се дърпаш и ударът на противника потъва в празно място. Същото се случва и в настоящия политически момент - ударът на противниците на кабинета “Желязков” е в празно място. Преди да гласуват вота на недоверие, кабинетът подаде оставка.
А самия отговор с оставката го четем така: “Ние чухме хората, протестът не е за политиката, която водим, а заради арогантния стил, ясно на кого. Ние обаче не сме арогантни. И не сме вързани за тази власт на всяка цена”.
Ако сравним нашата ситуация с тази в Сърбия, президентът Александър Вучич не подава оставка след повече от година протести. А Борисов подаде оставка след третия протест, като правителството декларира: “Ние сме демократи. Уважаваме протеста в защита на основни ценности на демокрацията. Не искаме властта на всяка цена!”
Другият ефект от оставката на кабинета е, че президентът няма да може да ни изненада с партия. Вместо той да изненада управляващите, те не само че го изненадаха, но го и поставиха в неудобна ситуация. Отговорността за съставяне на правителство е прехвърлена върху плещите на държавния ни глава, от него се изисква да прояви умения, за да не понесе негативи.
В момента, в който даде мандат на ГЕРБ, те ще го върнат. ПП-ДБ също заявиха, че няма да правят кабинет. Междувременно който иска, може да прави усилия да състави правителство. След което максимално бързо ще се придвижат към предсрочни избори.
Президентът обаче определя продължителността на политическите консултации, преди да насрочи датата за тези предсрочни избори. За него това е най-неудобният сценарий, защото няма как да повтори харизматичното влизане в политиката на Симеон Сакскобургготски. Ако протака преговорите, всички ще го обвинят, че го прави в собствен интерес.
Третият проблем пред президента е номинирането на служебен министър-председател.
- Какво следва оттук нататък?
- Ако се върнем назад във времето към двете големи политически кризи, предизвикани от масови протести - 1997 и 2013-2014 г., ще видим, че за да се гарантират ред, управляемост и бързо излизане от кризата, като се предотврати нейното задълбочаване, и управляващи, и опозиция постигат съгласие за политическите мерки, чрез които това трябва да стане.
През 1997 г. в парламента БСП и СДС подписват обща декларация, с която дадоха възможност на служебния кабинет на Стефан Софиянски да предприеме първите стъпки към въвеждане на валутен борд. Това означаваше национално съгласие как да се излезе от кризата, макар и под диктата на МВФ. И това беше отговорната политика на СДС.
В условията на дестабилизация на банковата система през 2014 г. президентът Плевнелиев свика Консултативен съвет, на който управляващи и опозиция договориха не само датата за подаване на оставка на отиващото си правителство, но и необходимите действия, които то трябваше да предприеме, за да предотврати срива на банковата система.
И в двата случая ролята на президента като арбитър беше решаваща. Румен Радев обаче не е арбитър в днешната ситуация и никой няма да го покани като такъв. Нещо повече - в името на заявения си политически проект той ще абдикира точно от тази роля, което прави днешната ситуация много по-сложна и опасна.
- По-точно какви са рисковете в тази ситуация?
- Излизането от кризата винаги е свързано с непопулярни решения. Ако липсва консенсус за тях, тоест ако никой не иска да поеме отговорността, най-вероятно е тези решения просто да не бъдат взети. Това не само задълбочава политическата криза, но допълнително предизвиква срив на доверието в политическата класа. Например новият бюджет е едно от тези трудни и непопулярни решения. Очевидно ще влезем в 2026 г. без бюджет.
- Протестиращите сръбски студенти вече претендират за участие в политиката и правят т.нар. студентски листи, в които не допускат представители на опозицията. А у нас?
- Листи с нови и млади хора няма да решат политическите проблеми на България, защото вече за седми или осми път ще сме свидетели как хора, които никога не са били в политиката и за които не знаем дали изобщо могат да управляват, ще бъдат натоварени с тази отговорност. Трябва да е ясно оттук нататък, че доверието на гражданите могат да заслужат само хора, които са показали почтеност и управленски умения.
- Според ваши колеги моралните подбуди и аргументи на протеста скоро може да прераснат в социални. Очаквате ли това да промени резултата от тези предсрочни избори?
- Не само мои колеги, а такава заявка правят и трите управляващи партии. След като правителството подаде оставка, те коментираха, че напълно уважават моралните мотиви на протестиращите, но се притесняват, че след тяхната оставка социалните мотиви ще се окажат решаващи за резултата от изборите.
- Кога ще е предсрочният парламентарен вот?
- При категорично заявените позиции на първите две партии не изключвам възможността изборите да бъдат преди края на март.
Ако оставката на кабинета се гласува в петък, тогава президентът не може да бави много консултациите с политическите партии. Дори парламентът да излезе в коледна ваканция, в тази кризисна ситуация не е редно президентът да бездейства. А ако мандатите се връщат, само невъзможността на президента да определи служебния министър-председател може да отложи насрочването на изборите.
